(h) TROM - 2.6 Politicians, voting and democracy

http://tromsite.com - Full documentary, very well organized (download, youtube stream, subtitles, credits, share, get involved, and many more)

Documentary´s description :
-------------------------------------------------------------------------
TROM (The Reality of Me) represents the biggest documentary ever created, it is also the only one that tries to analyse everything : from science to the monetary system as well as real solutions to improve everyone's life.

A new and ´real´ way to see the world.

"Before the Big-Bang, till present, and beyond."
-------------------------------------------------------------------------

Политици, гласуване и демокрация

Политиците са човешки същества
и като всички нас се влияят от средата.

Когато политиците достигнат парламентарната
среда, те ще се държат в съответствие с нея.

Правителствата съществуват от хилядолетия
и винаги са воювали и са се избивали помежду си.

Всички управлявани от хората
правителства по същество са порочни.

Обслужват интересите
на затворен кръг от хора.

Това им се налага, защото в противен случай
няма да бъдат избрани.

И стоим с илюзията, че оправяме обществото,
правим го по-добро,

избираме почтени хора в правителството.

Всичко това е заблуда. Трябва да имаме
правителство, което не е основано върху парите.

Трябва да имаме правителство от машини,
които разпределят продуктите и услугите,

независимо от раса, религия или лични възгледи.

С други думи, на хората трябва да им бъде
позволено да живеят по начина,

по който искат,
без вие да им казвате какво да правят.

Когато се издигнете и кажете:
"Това е правилният начин!",

вие говорите за вашия начин,
отговарящ на ценностите ви.

Но това не го прави правилен.
Прави го единствено подходящ за вас.

Бъдещето ще бъде много различно
от днешния свят.

Бъдещето ще е основано на това
дали системата работи,

дали помага на повечето хора,

дали подкрепя споделянето на съществени
ценности или възпрепятства това.

Така ще решаваме коя система
да бъде избрана:

колко добре функционира.
Това е окончателният критерий,

който се използва в инженерните стандарти.

Това е единственият валиден подход.

"Дали това е демокрация?", ме питат хората.

Да го кажем така: позволява ли тази
демокрация участието на индивидите?

Аз участвам ли?

Понякога хората имат желание
да участват на момента. Добре тогава!

Как ще предотвратите автомобилните катастрофи?
"Не знам".

Как ще предпазите сградите от пожари?
"Не знам".

С какво можете да участвате?

Участвахте ли в гласуването
за Космическата програма?

А за войната във Виетнам,
изобщо за която и да е война?

А за проекта за кацане на Луната?

В какво тогава участвате?

Още една илюзия.

Половината от всички пълнолетни американци
знаят, че Земята се завърта около Слънцето

веднъж годишно според проучване
на тема "Основи на науката".

Въпреки това има ентусиазъм
за научни изследвания в области като

генно инженерство, атомна енергия,
които обикновено биват гледани с подозрение.

Само около 25% от американците
биха могли да преминат изпит

върху "Основи на науката и икономиката" според
проучване на Националната научна фондация.

Това е точно така, както и вие казахте.

Определено говоря за това в книгата си
"Свят, населен с демони".

Моето усещане, Чарли, не е това,

че псевдонауката, суеверията,

т.нар. Ню Ейдж вярвания и
фундаменталния фанатизъм са нещо ново.

Съществуват от както сме на този свят, но живеем
във времена, основани на науката и технологиите

и притежаваме наистина
невероятна технологична сила.

Науката и технологиите ни движат напред
с ускоряващи се темпове.

Точно така. И ако ние не разбираме,
под "ние" имам предвид широката публика,

ако всеки казва: "О, в това не ме бива",
"Не зная нищо за това".

Тогава кой взима всичките решения,
отнасящи се до науката и технологиите,

които ще определят в какво бъдеще ще живеят
децата ни? Някои си конгресмени?

Та едва шепа хора от тях имат
каквото и да е научно образование.

А републиканския Конгрес наскоро закри

своя отдел по оценяване на технологиите.

Организацията, която се очаква да ги консултира
компетентно по въпросите,

свързани с науката и технологиите.

Те просто казват: "Ние не искаме да знаем".

Има два вида опасност. Единият е този,
за който току-що говорих.

Това, че сме изградили общество,
основано на науката и технологиите,

в което никой не разбира нищо от тях.

А тази експлозивна смес от невежество и власт,
рано или късно, ще избухне в лицето ни.

Имам предвид - кой управлява науката
и технологиите в една демокрация,

ако хората не разбират нищо от тях?

А втората причина да бъда притеснен е в това,

че науката е нещо много повече
от натрупани знания. Тя е начин на мислене.

Начин да се проучва
със скептицизъм Вселената,

комбиниран с разбирането на
човешката способност за допускане на грешки.

Ако не сме способни да се усъмняваме,
да разпитваме тези, които ни казват,

че нещо е истина, да бъдем скептични
към тези с власт и авторитет,

тогава ставаме беззащитна плячка за следващия

политически или религиозен шарлатанин,
който се появи.

Мисля, че вие повдигнахте
въпроса относно това,

кога за последен път президентът е изнесъл реч,
посветена на науката.

Това е виждането, че науката
не представлява особен интерес за нас,

че един вид не ни се иска
да се учим.

Хората четат котировките на стоковия пазар,
финансови вестници.

Замислете се колко са сложни.

Защото осъзнават прякото им отношение
към техния живот?

Имат мотивация, но те са способни,
голям брой от тях.

Мнозина умеят да следят спортни статистики.

Разбирането на науката не е по-трудно.

Не изисква големи интелектуални способности.

Но важното при нея е,
първо, че тя дава отговор за това

какво всъщност представлява Вселената,
а не какво ни кара да се чувстваме добре.

А много от съперничещите й
доктрини са основани върху това,

което ни кара да се чувстваме добре,
а не върху реалността.

Не са политиците тези,
които могат да решават проблеми.

Те просто нямат техническите умения.
Не знаят как да решават проблеми.

Дори ако бяха искрени в намеренията си,
те просто не как знаят да решават проблеми.

Техниците са тези, които
създават обезсолителните станции.

Техниците са тези, които ви дават електричеството,
моторните превозни средства,

отопляват дома ви, а лятото го охлаждат.

Технологиите решават проблеми,
не политиката!

Политиците не могат да решават проблеми,
защото не са обучени да го правят.

Да пишете на вашия конгресмен е фантастично.

Казват: "Пишете до вашия конгресмен,
ако искате нещо да бъде направено".

Хората във Вашингтон би трябвало
да са авангарда на технологиите.

Авангарда на човешкото познание,
на борбата с престъпността,

всички фактори,
оформящи човешкото поведение.

Не трябва да пишете на вашия конгресмен.

Що за хора избират за тази работа?

Вместо табела:
"Карайте внимателно, хлъзгав път!",

сложете абразив на магистралата,
за да не е хлъзгав пътят.

Когато някой кара пиян и колата криволичи по пътя,
да има малко махало,

което се люлее напред-назад
и дърпа колата обратно.

Не закон. Решение.

Сложете сонар и радар на автомобилите,
за да не могат да се сблъскват.

Законите, създадени от човека,
са опити да се справим с проблемите.

Когато не знаем решението, създаваме закон.

Живеете в контролиран свят
и в бъдеще децата ви ще ви питат:

"Не беше ли очевидно, че се подкупват сенаторите,
губернаторите,

различни хора, за да
се наложи определена воля?".

Не е ли очевидно?
Предполагам, че не е.

Ако премахнем паричната система,
не можете да продавате наркотици,

няма как да подкупите сенаторите,
няма как да купувате хората.

Докато са замесени парите,
независимо кого ще изберете...

Може да кажете: "Ами ако изберем почтени
хора в правителството?". Няма начин.

Дори и да изберете най-почтените хора на света,
от най-добрите църкви,

ако свършат ресурсите,
ще има лъжи, измами, убийства, кражби.

Защото хората се нуждаят от ресурси,
а не от пари.

Достъп до ресурси.

Имаме повече от достатъчно ресурси.

Само с парите, изхарчени по време
на Втората световна война,

можехме да премахнем бедняшките квартали
по целия свят,

да образоваме хората, да построим най-добрите
университети, в които обучението да бъде безплатно.

Защо да бъдат безплатни?

Защото колкото по-умни са децата ни,
толкова всички ние сме по-богати.

Всички деца взимат наркотици
и се разхождат в моловете.

Защо?
Защото нямат къде другаде да отидат.

Трябва да има галерии, музикални и културни
центрове, театрални групи,

където хората могат да отидат.

Разхождат се в моловете и по магазините,
защото няма къде да отидат.

И нека кажа така - на правителството и индустрията
не им пука за хората.

Веднага давам пример. Не биха изнасяли производството.
Ако съм собственик на голяма фабрика

и плащам на персонала си над
минималната заплата, не мога да остана в бизнеса,

ако друг изнесе
производството в Китай.

Няма да инвестирате в компания,
която строи детски площадки за децата,

чиито майки работят във фабриката.
Искате парите да бъдат похарчени

за реклама на продуктите, за да бъдат
приходите по-големи - затова инвестирате в нея.

Всички сме негодници в монетарната система.
Тя ни принуждава да бъдем такива.

Ако смятате, че не сте, направете справка
на банковата си сметка и преценете какъв сте.

Има си причина за това.
Има причина образованието да е зле

и поради същата причина
никога няма да се оправи.

Няма да стане по-добре. Не го чакайте.
Радвайте се на това, което имате.

Защото собствениците на тази страна
не искат това.

Говоря за истинските собственици.
Големите, богати бизнес интереси,

които контролират всичко
и взимат важните решения.

Забравете за политиците. Те са поставени там,
за да ви пробутат идеята,

че имате свобода на избора.

Нямате такава. Нямате избор.
Имате собственици.

Те ви притежават.
Те притежават всичко.

Те притежават ценните площи.
Те притежават и контролират корпорациите.

Много отдавна са купили
и платили за Сената, Конгреса,

законодателните органи, кметствата.

Държат съдиите в малкия си джоб.
И притежават големите медии,

съответно контролират всички
новини и информацията, която чувате.

Държат ви за топките. Те харчат милиарди долари
всяка година за лобиране,

за да получат това, което искат.

Ние знаем какво искат те. Те искат повече
за себе си и по-малко за всички останали,

но нека ви кажа какво не искат - те не искат
граждани, които са способни на критично мислене.

Те не искат добре информирани, добре
образовани хора, които имат критично мислене.

Това не ги интересува и не им помага.
Това е против техните интереси.

Те не искат хора, достатъчно умни,
които седейки на кухненската маса,

да се сетят колко лошо са прецакани от системата,

която ги е изхвърлила зад борда преди 30 години.

Те не искат това. Знаете ли какво искат?
Те искат послушни работници.

Послушни работници - хора, които са
достатъчно умни да боравят с машините

и да се справят с документацията,
но в същото време достатъчно глупави,

за да приемат безучастно все по-скапаните
работи, с все по-ниско заплащане,

все по-дългото работно време, все по-малкото
допълнителни облаги,

края на плащането за извънредни часове и пенсия,
която се изпарява в момента, в който я вземеш.

А сега идват да вземат и парите
от социалните ви осигуровки.

Искат парите ви, заделени за старини.
Искат си ги обратно,

за да ги дадат на престъпните си приятели
от Уолстрийт.

Да ви кажа ли нещо? Ще ви ги вземат.
Ще ви ги вземат всичките, рано или късно.

Защото притежават това място.
То е един голям клуб, и вие не сте в него!

Вие и аз не сме в големия клуб.

Между другото, това е същият клуб, който по
цял ден ви набива в главата в какво да вярвате.

С техните медии ви казват в какво да вярвате,
какво да мислите и какво да купувате.

Масата е наклонена, приятели. Играта е нагласена
и сякаш никой не забелязва.

Сякаш никой не го е грижа.

Добри, почтени, работещи хора - бели или сини,
няма значение какъв цвят носите.

Това са хора, водещи скромно съществуване,
и продължават да избират

тези богати шибаняци,
на които изобщо не им пука за тях.

На тях не им пука за вас!
Изобщо не им пука за вас!

Тях не ги е грижа за вас!
Изобщо! Изобщо! Изобщо!

И сякаш никой не забелязва, сякаш никой не го е
грижа. Точно на това разчитат собствениците.

На това, че американците вероятно
ще останат умишлено слепи

за големия червено-бяло-син кол,
който им се набива в задниците всеки ден.

Защото собствениците
на тази страна знаят истината.

Тя се казва "Американската мечта (сън)", защото
трябва да сте заспали, за да повярвате в нея!

Алтернативни решения

Решенията не трябва да представляват
продукт на лично мнение,

а действия в резултат
от извършено научно изследване.

Политиците нямат техническо разбиране

и съответно не предлагат нищо ценно
при достигането до решения.

Най-добрият вариант, който ми е познат,

е достигането до решения
вместо вземането на решения.

Достигането до решение означава
да поставите всичките си решения на проверка.

Да видите дали работят. Да използвате
научни стандарти на действане.

И по този начин бихме могли да достигнем
до по-тясно съгласие между нациите.

Смятам, че всички народи имат нужда
от еднакви потребности:

чист въздух, чиста вода,
обработваеми площи,

медицинско и здравно обслужване, достъп
до храна и всички жизнени необходимости.

Ако не успеем да работим заедно
в опита ни да решим тези проблеми,

мисля, че проблемите ще продължат
и ще стават все по-тежки.

Защото не разглеждаме
и не засягаме начина,

по който тези ценности възникват.

Затова когато казвам,
че "до решенията трябва да се достига" -

първо трябва да се проучи
носещият капацитет на планетата,

какво тя може да поддържа.
После се проектират градовете

и гъстотата на населението,
за да отговарят

на носещия капацитет на средата.

Това имам предвид, когато казвам,
че хората не вземат решения,

а достигат до тях.

А как решавате колко кислород да вземете
със себе си в една подводница?

Това зависи от броя
на хората в подводницата

и от количеството време,
за което искате да е потопена.

Това са определящите фактори.

Как определяте колко вода
да има на подводницата?

Как определяте колко
храна да има?

Как определяте от колко
електричество се нуждаете?

Зависи от работата, която очаквате
тази подводница да върши.

Тогава инсталирате съответната
електрическа мощност

за функционирането на подводницата.

Трябва да осигурите достатъчно
храна и охладителна техника,

за да изхранвате екипажа.
Ако не осигурите това,

техниката може и да работи,
но екипажът - не.

Затова не трябва да вземате решения,
а да достигате до тях.

Исканията са несъществени. Човешките нужди
са от първостепенна важност

и трябва да бъдат съотнесени
към ресурсите на планетата.

Но цялата идея е в разрез с монетарната система,
така че ни е нужна друга система.

Реалността си е реалност.
Тя може да бъде само една

и се определя най-добре
чрез научни наблюдения.

Хората могат единствено да наблюдават.
Действията или решенията трябва да се вземат

в резултат на наблюдения,
а не на някакво невалидно мнение.