(h) TROM - 2.26 Death

http://tromsite.com - Full documentary, very well organized (download, youtube stream, subtitles, credits, share, get involved, and many more)

Documentary´s description :
-------------------------------------------------------------------------
TROM (The Reality of Me) represents the biggest documentary ever created, it is also the only one that tries to analyse everything : from science to the monetary system as well as real solutions to improve everyone's life.

A new and ´real´ way to see the world.

"Before the Big-Bang, till present, and beyond."
-------------------------------------------------------------------------

Смърт

Потопени в сивото ежедневие, едва ли
се интересуваме от своята предопределеност.

Постоянно сме заобиколени със смърт.

Около 60 души ще умрат във Великобритания
преди края на тази програма.

Рядко сме свидетели на смъртта.

Често нашият опит се основава
на телевизионни филми,

които я представят като
насилствено и болезнено събитие.

Ние неохотно приемаме
своята собствена смъртност

и не приемаме факта, че в зенита на нашия живот,
ние умираме.

По-доброто здравно осигуряване, комбинирано
с по-добро хранене и по-чиста вода,

означава, че живеем два пъти по-дълго
отпреди 100 години.

По-вероятно е да умрем
от старческите болести,

такива като рак, инсулт или от убиец № 1,
сърдечна недостатъчност.

Днес, сърдечната недостатъчност убива
1/4 от населението на западния свят.

Най-свирепата форма е сърдечният удар.

За жалост монетарната система позволява
разпространението на много теории по тази тема,

понякога дори без доказателства
и впоследствие от това

хората не са информирани по този важен въпрос,
може би най-важният.

Ако търсите отговор, ще попаднете на различни теории
и идеи за живот след смъртта,

но за жалост всички са просто идеи.

Монетарната система
се проваля в това разискване,

защото не се интересува от качеството,
а само от създаването на повече печалба.

Обикновено ще намерите повече духовни
и илюзорни отговори, отколкото научни.

Това се случва, защото хората имат склонността
да въздигат и разпространяват това,

което се продава най-много или каквото
предлага средата, а не което има значимост.

Това е разкритата истина от науката
за смъртта досега.

От печено пиле до пържени картофи,
Кока-Кола и храни от Макдоналдс,

всичко, с което се храните, както и кислородът,
който дишате, променят тялото ви.

Чрез храносмилането храната се преработва до вид,
в който може да бъде усвоена от организма.

Докато се сдъвква и разкъсва
в устната кухина чрез зъбите,

тя се смесва със слюнката,
която разгражда храната.

С помощта на езика
тя попада в гълтача (фаринкс).

Храната във фаринкса стимулира
рефлекса на поглъщане.

Ларинксът се повдига нагоре и напред към
надгръклянника и се затваря входа на трахеята.

Храната преминава
от ларинкса към хранопровода.

Перисталтиката спомага
предвижването й по хранопровода.

Вълната на перисталтиката се разпространява до
езофагеалния сфинктер и храната достига стомаха.

Мускулатурата на стомаха разгражда храната
до кашо-образно вещество, наречено "химус".

Химусът се изхвърля през плилорния сфинктер към
дванадесетопръстеника в началото на тънкото черво.

По-голямата част от абсорбцията
и храносмилането протича в тънкото черво.

Мукозата секретира ензими,

които допълват храносмилателните ензими
на панкреаса и черния дроб.

Така завършва химичният процес
на храносмилането.

Стените са покрити с вили, където протича
абсорбцията на хранителните вещества.

В сърцевината на всяка вила има капиляри и
лимфни съдове, които поемат хранителните вещества.

Те се транспортират чрез кръвта
до всички органи в тялото.

Неусвоените вещества преминават през илео-цекалната
клапа и достигат до дебелото черво (колон).

Дебелото черво всмуква вода,
синтезира витамини,

произвежда слузни секрети,
образува и отделя фекалии.

Перисталтиката ги предвижва към ректума,
което стимулира рефлекса на дефекация.

Същият процес се наблюдава и при зародиш (фетус),
който диша и се храни в майчината утроба.

Развитие на плода

Не съм изненадан, не всичко трае вечно. ♪

Толкова пъти са разбивали сърцето ми,
че престанах да ги броя. ♪

Първо се решавам, после се отказвам. ♪

Подготвям се много,
а после оставам разочарован. ♪

Положих много усилия да не се откажа, ♪

измислих си милиони оправдания. ♪

Мислех, че съм предвидил всяка възможност. ♪

И знам, че някой ден ще се случи. ♪

Ти ще ме накараш да се опитам,
за да се получи. ♪

И ти обещавам, дете, че ще ти давам много повече,
отколкото получавам. ♪

Но още не съм те срещнал. ♪

Може би ще трябва да почакам,
но никога няма да се предавам. ♪

Предполагам едната част е да уцелиш момента,
а другата си е чист късмет. ♪

Където и да си, когато и да е мигът, ♪

ще се появиш от нищото в живота ми. ♪

Знам, че ще бъдем невероятни
и твоята любов ще ме промени. ♪

Сега виждам всяка една възможност. ♪

И знам, че някой ден ще се случи. ♪

Ти ще ме накараш да се опитам,
за да се получи. ♪

И ти обещавам, дете, че ще ти давам много повече,
отколкото получавам. ♪

Но още не съм те срещнал. ♪

Казват, че всичко е позволено
в любовта и войната. ♪

Но не е нужно да се боря, всичко между нас
ще се получи и ще бъдем заедно. ♪

Знам, че ще бъдем невероятни
и да бъда част от живота ти ще ме промени. ♪

Сега виждам всяка една възможност. ♪

И знам, че някой ден ще се случи. ♪

Аз ще се опитам, за да се получи. ♪

И ти обещавам, дете, че ще ти давам много повече,
отколкото получавам. ♪

Ти знаеш, че някой ден ще се случи. ♪

Ти ще ме накараш да се опитам,
за да се получи. ♪

И ти обещавам, дете, че ще ти давам много повече,
отколкото получавам. ♪

Но още не съм те срещнал. ♪

Още не съм те срещнал. ♪

Обещавам ти, дете, да ти давам много повече,
отколкото получавам. ♪

Любов, любов, любов... ♪

Още не съм те срещнал. ♪

Още не съм те срещнал... ♪

Сега, за да разберете по-добре, вземете това дете
и го поставете в стъклен терариум.

Предоставяйте му кислород и храна,
докато навърши 18 години.

Ще видите как ще се промени драстично.

На практика всичко, което му дадете,
променя неговото тяло.

Така изглеждаше преди.

Така ще изглежда след 18 години.

Това се случва, когато растете.

Вие сте трансформация.

Но какво се случва след смъртта?

Смъртта изглежда наистина жестоко
и негативно събитие, носещо загуба и печал.

Да, от самото начало, има фундаментална връзка
между живота и смъртта в нашето тяло.

Телата ни са изградени от организирани колонии
от клетки.

Каквото виждаме когато се погледнем,
са огромни комуни от клетки, милиарди от тях.

Всяка от тях има своя собствена роля -
сърдечна, мускулна, мозъчна клетка.

Сред необикновена хармония и организация,
те работят заедно,

изпълнявайки функциите на органа,
към който принадлежат.

От самото начало на нашия живот,

тази неуморна отдаденост на работата,
често изисква умирането на наши клетки.

Някои клетки в зародиша, всъщност получават
сигнали за саморазрушение.

Тук, оформящата се ръка израства
като огромна купчина клетки.

След това клетките са систематично унищожени,
извайвайки пръстите и пролуките между тях,

по много подобен начин
скулптурът дълбае камъка.

От самото начало на човешкия живот,
смъртта става съществена част от него.

Под микроскоп можем да видим
как са унищожени клетките.

Този процес продължава през целия ни живот,
като клетките се увреждат или просто се износват.

Докато свърши този филм, около милиард клетки
във вашето тяло ще умрат.

Тази програмирана смърт на клетките
ни запазва живи и здрави.

По този начин можем да мислим за смъртта
като за градивна сила на живота.

Дали нашата смърт има роля
в обширната човешка история?

Дали като клетки от някоя космическа машина,
нашата смърт не служи на велика и непозната цел?

За нещастие не.

Изглежда, че смъртта е цената,
която плащаме за секса.

Когато правим секс,
ние създаваме нов живот.

Но ние не създаваме само свои копия.

Всяко от тези бебета е уникално,
резултат от частично смесване на родителските гени.

През еволюцията, само печелившите комбинации
от гени преминават от поколение в поколение.

Този процес,
който наричаме естествен подбор,

е ускорил нашата способност да се адаптираме
и да се развиваме.

Без секс и без смесването на гените, никога
не бихме се развили в толкова сложни организми.

Процесите на смъртта в човешкото тяло
са забележителни.

Така ще изглежда изстиването
на човешкото тяло за 24 часа.

Смъртта идва не като внезапно събитие,
а като бавен залез.

Трудно е да се каже
кога умира всяка отделна клетка на тялото.

Дълго преди да спрем да дишаме, мозъкът ни може да
умре и нашата индивидуалност да е загубена завинаги.

Когато някой умира, ние забравяме всичко,
което го прави човек:

неговата идентичност, уникална индивидуалност,
емоционалност и душевна топлота.

Какво е това чувство на обреченост,
това съзнание, което отмира?

Има ли място в мозъка,
където може да бъде намерено?

В този експеримент,
ще видим мозъка в действие.

128 сензора прихващат слаби електрически сигнали,
излъчвани като мозъчен пожар.

Това е картината, когато съм отпуснат.

Цялата тази активност
е просто регистрация на моята пасивност.

Щом отворя очи,
мозъкът се втурва в действие.

Дори проста задача като гледане на телевизия
включва милиони мозъчни клетки в работа.

Една секунда, разпространена в хиляди посоки,
показва бушуващата вихрушка в моята глава.

Първо, информацията пътува
до задната част на моя мозък.

Оттам активността се премества
през областите за временна памет,

а след това до предната част на мозъка,
частта действително заета с мисленето.

Въпросът е, можем ли да намерим поне една част
от мозъка, даваща чувството ни за самоидентичност,

това, което ме прави Робърт Уинстън?

Да, изглежда,
че мозъкът е доста по-сложен.

Фактически работата му изглежда
като работа на оркестър.

Има области, които вършат различни неща:
струнната секция, диригентът и басите.

Резултатът - музиката, зависи не само от работата им,
но и от последователността, в която работят.

Точно както оркестърът може да изсвири
безкрайно многообразие от музика,

зависейки от използваните инструменти,

мозъкът също,
може да достигне неограничени резултати,

зависейки от последователността
на свързване на групите мозъчни клетки.

Мозъкът обаче има повече от сто музиканта,
творящи музика.

Ако трябва да преброите връзките между клетките самo
на повърхността, ще ви отнеме 32 милиона години.

Тази очевидна сложност кара учените да вярват,

че мозъкът взет като цяло създава личността,
която сме и която губим след смъртта.

Това е сърдечна "бай-пас" операция.

Докато сърцето не се движи, хирургът ще пренасочи
кръвоносните съдове на части от сърдечния мускул,

където засегнатите артерии
са ограничавали кръвообращението.

- Още един шев, моля...

Невероятното е, че ако видя някой в такова състояние
извън операционната, ще помисля, че е умрял.

Без пулс, без дишане,
а и сърцето му въобще не бие.

Много скоро този пациент ще се събуди
и ще говори със семейството и приятелите си.

В днешно време можем да решим, че човек е умрял,
ако видим, че сърцето му е спряло.

Вместо това, ние преглеждаме мозъка,

и по-специално - мозъчния ствол.

Разположен в задната част на главата,
той е реликва от праисторическото минало.

Преди милиони години това е бил целият мозък,
който нашите далечни предци са имали.

Те са били примитивни създания;
фактически това и днес се нарича малък мозък.

Еволюцията го е погребала под слоеве от по-сложно
устроен мозък, но той е все още е основата на живота.

Той контролира основните функции:

сърдечния ритъм, дишането, регулира
кръвното налягане и телесната температура.

Поради това,
само когато малкият мозък умре,

лекарите могат да са сигурни,
че пациентът е клинично мъртъв.

Трудно ни е да мислим за собствената си смърт,

да си представим, че един ден
няма да ни има повече на този свят.

Има си път, по който нашите тела
продължават след смъртта.

Клетките в нашите тела са изградени от атоми,
които са съществували от създаването на Вселената.

Те непрестанно са били
заменяни и възстановявани,

така че, това което днес е наше тяло,
някога е било растение, животно

дърво или пък друг човек.

И в бъдеще това пътешествие,
което всеки от нас прави от раждането до смъртта,

ще е само една мъничка стъпка от едно друго,
по-голямо пътешествие,

част от безкрайно повтарящия се цикъл
на живот и смърт.

Червеите ще увеличат теглото си,
ще поникнат растения,

вашето тяло ще се превърне в други елементи
на природата. Това е действителността.

Замислете се върху човек,
изяден от лъвове.

Какво се случва с тялото му? Същото е и когато
изядете печено пиле, просто храна.

Човешкото тяло ще премине
към организма и развитието на лъвовете.

Всъщност тази форма, човешкото същество,
умира, защото всичко се видоизменя.

Това, което се случва след смъртта,
се основава на наблюденията ни

и ако усещате, че съществува нещо повече,
замислете се за произхода на тези мисли,

какво ги подбужда и има ли факти,
които подкрепят твърдението ви.

Можем да измислим хиляди предположения
какво се случва след смъртта,

но е безсмислено,
трябва да носим отговорност за откритията си.

Хората са част от Вселената,
ние представляваме трансформация на природата.

Телата ни са изградени от атоми,
които заедно формират специфична същност.

Тези атоми могат да бъдат подредени по различни
начини и да образуват всичко, познато ни досега:

от звездите до тревата,
от Вселената до микроорганизмите.

Човекът представлява множество от атоми,
подредени по определен начин.

Можем да определим човешките същества
като форма на подредени атоми.

Следователно нашата индивидуалност
представлява електрически сигнали в нашия мозък,

сигнали, които могат да бъдат създавани,
променяни и премахвани.

Никога няма да знаем какво е да умреш.

Някои хора са били толкова близо до смъртта,

за да възкръснат в решителния момент
и да ни разкажат.

Техният опит, близо до смъртта,

може да ни предложи вътрешен поглед
към случващото се в умиращия мозък.

Пострадах при произшествие с мотоциклет,

при което получих фрактура на черепа
и множество счупени кости в главата.

Казах: "Господи, ако си там горе",
защото бях скептичка -

„Можеш да ме прибереш защото съм свършена,
не мога да стана."

В един момент почувствах, че се отделям от тялото,
влизайки в почти смъртно състояние.

Осъзнах, че съм в тунел,
няма друг начин да го опиша.

Можеш да го видиш и да го почувстваш.

И там някъде в далечината, можеш да видиш мъничко
петънце светлина, което постепенно се уголемява,

както ако си в тунел
и виждаш светлина в другия му край.

Пътувахме с огромна скорост
на голямо разстояние в тунела.

Всичко "беше, е или ще бъде"
се съдържаше в това сияние.

Почти всички, които са били близо до смъртта,
дават същите обяснения -

усещания за напускане на тялото
и тунели от светлина.

Подобни преживявания са докладвани
и от пилотите на изтребители,

когато подложени на огромното ускорение,
губят съзнание.

Видеолентите са включени, платформата
и планшира са подсигурени. Палубата е готова.

Това е най-голямата центрофуга в света.

Използва се за изследване на ефектите
от многократните "G" сили върху пилотите.

Обектите могат да се завъртят толкова бързо,

че кръвта да се оттегли от мозъка
и пилотите да изгубят съзнание.

Обиколката започва по мой знак.
Три, две, едно, старт.

Чувстваме, че нашите изследвания
за загубата на съзнание

ще бъдат приключени, щом започнем
да изследваме следващия стадий, смъртта.

Тъй като обект на изследванията са "G-LOC",

гравитационно причинената загуба на съзнание,
техните преживявания се записват.

Не мога да достигна до проклетото нещо.

Губи ли ти се светлина?
- По дяволите, не знам къде съм.

Възприятията, които сме асоциирали
със загуба на съзнанието,

почти винаги включват гледки от тунели,
където в центъра има светлина над теб.

Така че защо "G" претоварванията
и възприятията близо до смъртта

възпроизвеждат като ефект
виждане на тунел със светлина?

Докато мозъкът страда без кислород, невроните,
които осигуряват зрението "стрелят" напосоки.

Това създава усещането за ярка светлина.

Тъй като има повече неврони, отдадени на центъра
на нашето визуално поле и по-малко по краищата,

светлината изглежда по-ярка в центъра,
създавайки ефекта на тунела.

Ако имах избор,
никога нямаше да поискам да се върна.

Беше толкова съвършено, толкова чудесно.

Не мога да го опиша, беше тотална любов,
щастие, блаженство, познание.

Три, две, едно, налягане.

Опитай да се отпуснеш на 100%.

Имал съм около 35 момента
с изгубване на съзнание.

Почти всички са били толкова приятни,
че почти ти дават чувството за еуфория.

Усещането за еуфория може би е причинено
от отделяните от мозъка субстанции,

близки до опиатите,
облекчаващи острото страдание и болка.

Това поражда халюцинации в части от мозъка,
имащи отношение към спомените и емоциите.

Това изследване определено ми позволи
да развия по-голямо разбиране

и да подтисна страха от загубата на съзнание
и евентуална смърт.

За да ви покажем колко далеч от действителността
са повечето хора, нека създадем следния сценарий.

Утре се събуждате в сграда на четири етажа,
с десет стаи.

В сградата има много предмети,
както и храна.

На пръв поглед е нвъзможно да я напуснете.

Имате прикрепена "интелигентна" бомба
на лявата си ръка,

която автоматично ще инжектира отрова
в кръвния поток и ще ви убие моментално.

Ако се опитате да отрежете ръката си
и спрете притока на кръв от нея, ще я задействате.

Ако се опитате да я премахнете,
също ще се активира.

Бомбата има таймер, който показва колко време
ви остава - два дни, след което ще се задейства.

В сградата се намират 100 души
в същата ситуация като вас.

Но никой не може да види
оставащото време на другите.

Те не се замислят много за обстоятелствата.

Започвайте.

Какво ще направите?

Ще се поразходите из сградата,
за да я разгледате?

Ще опознаете хората в нея?

Ще погледнете през прозореца?

Ще видите пейзажите
и ще се опитате да избягате?

Ще творите музика? Поеми?

Ще си представите ли как ще изглежда сградата,
ако тези хора живеят повече от два дни?

Ще има ли достатъчно храна за всички?

Ще стане ли пренаселена?

Ще развиете ли теории за света след бомбата?

Как ще постъпите?

Със сигурност повечето хора ще се опитат да
обезвредят бомбата и да намерят начин да оживеят.

Вие се намирате в същата ситуация.
Шокиращо, нали?

Утре се събуждате в сграда на четири етажа,
с десет стаи (планетата Земя).

В сградата има много предмети,
както и храна.

На пръв поглед е невъзможно да я напуснете.

Имате прикрепена "интелигентна" бомба
на лявата си ръка (метаболизъм),

която автоматично ще инжектира отрова
в кръвния поток и ще ви убие моментално.

Ако се опитате да отрежите ръката си
и спрете притока на кръв от нея, ще я задействате.

Ако се опитате да я премахнете,
също ще се активира.

Бомбата има таймер,
който показва колко време ви остава,

остават два "дни",
след което ще се задейства. (70-80 години)

В сградата се намират 100 души
в същата ситуация като вас (7 милиарда).

Но никой не може да види
оставащото време на другите.

Те не се замислят много за обстоятелствата.

Започвайте.

Какво ще направите?

Ще се поразходите из сградата,
за да я разгледате?

Ще опознаете хората в нея?

Ще погледнете през прозореца?

Ще видите пейзажите и ще се опитате да избягате?

Ще творите музика? Поеми?

Ще си представите ли как ще изглежда сградата,
ако тези хора живеят повече от два дни?

Ще има ли достатъчно храна за всички?

Ще стане ли пренаселена?

Ще развиете ли теории за света след бомбата?

Как ще постъпите?

Не го осъзнавате поради дългия период
от настоящето до смъртта.

Шокиращо е, весело, невероятно и реално.

Възможно е да го осъзнаете,
когато наближава смъртта,

например когато часовникът показва,
че ви остават само няколко месеца.

И вероятно ако осъзнаете същността на смъртта,
ще се наслаждавате повече на живота.

Мери Алън е била главен изпълнителен директор
в Кралската опера.

Сега тя прекарва по-голямата част от времето си
в градинарство и писане на роман.

Ставах в 7ч. сутринта, излизах от дома си в 7,30
и сядах на бюрото си в 8.

3 часа преди всички останали да дойдат на работа,
аз подготвях моите документи.

В 11ч до края на работното време имах срещи и след
това в 21ч взимах вечеря и се опитвах да живея.

Имахте ли време да погледате цветята?

Понякога... за много кратко.

За какво бяхте загрижена най-много?

Просто спазването на графика.

Спомням си как през февруари 97-ма реших,
че не мога да продължавам по този начин,

защото ще бъда напълно празна.

Какво правех? Мениджмънт на изкуството
и малко изкуство при повече късмет.

Нямах нищо друго в главата си,
не можех да говоря за нищо друго.

През 1999г. Мери получава диагноза рак на гърдата.

Тя приключва престижната си кариера,
означаваща толкова много за нея.

Как мисълта за смъртта промени ценностите ви?

Мисля, че те кара да преосмислиш
всичко мигновено.

Най-важното нещо за мен беше,
че осъзнах какво губя.

Докато работих в операта, се надявах
приятелите ми да нямат нищо напротив факта,

че не прекарвам достатъчно време с тях.

Но винаги допусках,
че времето ми не e безкрайно.

Едно от най-важните неща за мен беше
отделянето на много повече време и енергия,

и лични взаимоотношения с моя съпруг,
семейство, приятели.

А какво започна да има по-малко значение?

Работата.

Изведнъж тя беше получила статуса на нещо
незначимо, освен получаването на пари.

Преди какво беше за вас?

Преди това беше средство за получаване на качества –
да бъда по-добра, стимулиране на интелекта.

Всъщност това бяха неща,
които можех да постигна по друг начин.

Започнахме да снимаме Хърби година
след като научил, че има неизлечим рак.

Хирургът обяснил на Ханелоре,
че съм много зле.

Туморът беше с размера на две футболни топки -
много голям.

Ханелоре го попитала: "Още колко му остава на Хърби?
Колко, половин година, година?"

Той казал: "О, Боже, по-малко.
Няколко месеца и край.''

Преди няколко месеца
направихме тази малка градинка.

Един приятел от Швейцария ми даде няколко рози
и аз ги засадих тук,

защото когато умра и ме кремират,
Ханелоре ще посипе пепелта около тези рози.

Такова е моето съкровено желание.
Тук искам да бъда погребан завинаги.

Хърби, заедно с Ханелоре, са решили
да ни позволят да филмираме края на неговия живот.

Зная, че няма да видя този филм,
докато съм жив.

Не, разширило се е още малко тук,
горе от миналия път досега, нали?

- Да, да.

Харесва ми, че всеки може да види,
че човек може да се справя и при болест като моята.

Всеки може да види във филма, че има начин да
изживееш последните си дни по най-добрия начин.

Говорим много откровено със социалния работник,
доверяваме се един на друг.

Попитах я:" Какво става когато умирам?
Когато трябва да умра?"

Тя каза:
''Хърби, не бива да се тревожиш за това."

''Ще умреш безболезнено и в мир.''

Не се безпокоя кога ще умра,
утре, днес или след няколко месеца.

Знам какво следва и го очаквам.

Хей Хърби, виж кой е дошъл.
- Здравейте, д-р Мърфи.

Здрасти, Хърби. Как си?
- Радвам се да те видя.

Винаги ми е приятно.
Дойдох, за да те поздравя.

Разсейваш ме от обикновените пациенти.

- Някакви оплаквания?

Туморът притиска жизненоважни органи,
такива като черния дроб и бъбреците.

- Така е добре, Хърби. Няма промяна.

Те запазват нашите клетки здрави,
регулирайки деликатния химически баланс в тялото.

- Да видим пулса, Хърби. Много е важно.

Тези органи излязат ли от строя, балансът е нарушен
и тялото не може да остане живо.

Брат ти идва ли да те види?

Брат ми идва довечера.
- Значи, ще стане весело.

Може би, ще го видя за последен път.
- Не мисля. Надявам се да не е така.

Чувствам го, краят ще дойде скоро.

Така ли мислиш?
- Чувствам го, да.

Не те ли притеснява много?
- Не ме тревожи. Аз го знам.

Ти си изключителен човек.

В неделя е рожденият му ден.
- Имаш рожден ден?

Не знаех. На колко години ставаш?

На 63.
- 63. Добра възраст.

Аз съм напълно очарован,
че мога да видя още една пролет.

Сезонът се смени. Времето е малко по-добро,
слънцето се показва.

Аз съм мъж и обичам природата,

цветята, дърветата,
особено когато започнат да цъфтят.

Никога не знам какво ще се случи утре.

Туморът в корема ми е бомба със закъснител.

Истинска бомба със закъснител.
Никога не зная какво ще се случи утре

и се радвам на момента, всеки ден.

Вярвам, че веднъж умрял,
аз съм си мъртъв и това е.

Няма друг живот. Няма нищо.
Умреш ли, ти си си отишъл завинаги.

Може да кажеш, пепел...
Само пепел остава - тоест нищо.

Остава шепа пепел.

Понеделник. Беше си обикновен ден

Закусихме заедно.

Както всеки ден.

Когато си легнахме да спим,
всичко беше нормално.

Във вторник сутринта,
Хърби ме извика в 5 часа.

Той ми каза, дишаше много тежко
и се чувстваше много зле,

''Ханелоре, мисля че ще умра днес.''

Когато му говоря сега,
мислиш ли, че ме чува?

Слухът е последното, което губят,
дори когато не могат да говорят.

Затова е толкова важно
никога да не казваш нещо,

което не би казала,
ако всичките им сетива работеха.

Хора, завърнали се от вратите на отвъдното
разказват как са чували всяка произнесена дума.

Най-важното е никога да не... ти знаеш.

Хърби иска нещо. Протяга се за калъфа.

В последните си часове Хърби е посетен
от своите приятелите.

Брендан и дъщеря му Орла,
дойдоха да го видят за последен път.

Постави ги в ръката на Хърби.

Подръж му ръката,
защото е прекрасен и топъл човек.

Ако бях наблъскан с морфин,
мисля, че щях да бъда също много топъл.

На Хърби не му остава още много на този свят,
предполагам.

Той ви чува, когато му говорите.

Той се подготвяше отдавна.

Изпей му песента за цветето.

Защо не?
- Да, моля.

Знаеш ли припева?
Давай девойче, давай!

Да.
- Да.

О, лятото идва,

и листата прекрасно зеленеят,

и дивата горска мащерка

израства около цъфналото пиринче.

Ще продължиш ли девойче, върви?

Всички отиваме заедно

да насадим горската мащерка

навсякъде около цъфтящото пиринче.

Ще продължиш ли девойче, върви?

Последния път когато влязох тук,
направих същото.

Сега няма да го пропусна пак.

Хърби, дръж се.

Здравейте, д-р Мърфи.
Пеги, сестрата от хосписа се обажда.

Аз съм при Хърби. Много е зле.

С настъпването на утрото,
дишането на Хърби става все по-шумно.

Много познато състояние.

Не измъчва Хърби
и лесно се преодолява с медикаментите.

Не мисля, че го боли...
- Не, не е от болката.

Само тези колики и това треперене.
Сега започнаха.

Започнаха днес, тази сутрин?
Точно преди да дойда, така ли?

Трепереше така.

Нормално ли е?
- Случва се при такива случаи.

Намери покой.

Мери... Хърби току що почина.

Да.

Причината за смъртта е този нелечим огромен
раков тумор - ретроперитонеал липосаркома.

Сърцето му спря, белите дробове, черния дроб
и бъбреците също излязоха от строя.

Цялостно отслабване, дължащо се на ефекта от рака,
развиващ се през последната година и половина.

Учудващо е, че е живял толкова дълго.

След това, когато го сложиха легнал,

изглеждаше толкова спокоен, толкова хубав.

Не можех да плача. Не можех да плача!

Беше толкова...

хубаво.

За мен беше облекчение,
че Хърби намери покой

и всичко свърши за него.

За мен, не, но за него свърши.

Бях щастлива за него.

О, лятото идва,

и листата прекрасно зеленеят,

и дивата горска мащерка

израства около цъфналото пиринче.

Ще продължиш ли девойче, върви?

Всички отиваме заедно,

да насадим горската мащерка

навсякъде около цъфтящото пиринче.

Ще продължиш ли девойче, върви?

Скъпи приятели, това беше последното желание
на Хърби да прочета неговите последни думи

преди да разпръснем прахта му сред тези рози.

През 1982 аз и жена ми Ханелоре решихме да отидем
да живеем на спокойствие и сред хармония в Ирландия.

Живях много пълноценни години с нея.

Благодаря й от сърце,
че сподели живота си с мен.

Желанието ми е всички мои приятели и съседи
да живеят заедно и в мир,

без завист и омраза.

Помнете ме с добро.

Ще продължиш ли девойче, върви?
Пей както Хърби обичаше.

Всички отиваме заедно

да насадим горската мащерка

навсякъде около цъфтящото пиринче.

Ще продължиш ли девойче, върви?

Казват, че имаме очи, за да виждаме.

Това е логично за всички обикновени хора.

Вие имате очи и виждате, ако има светлина.

Но нямате очи, за да виждате с тях.

Те мислят, че имате уши, за да чувате с тях.

Не, вие имате уши и чувате.

Ушите на някои животни се местят в различни посоки
и се насочват към звука.

Животът сам по себе си е безсмислен.

Това е трудно за приемане.

Заради егото си хората мислят, че Фреско е тук,
за да направи света едно по-добро място.

Това е приятно за мен,
но не се залъгвам с такива глупости.

Знам, че няма смисъл в природата.

Учен на име Спенсър се опита да обясни
какво представлява живота -

живият организъм автоматично реагира:

ако стане горещо, вие се потите
и се понижава телесната температура;

ако стане студено,
тялото отделя топлина.

Вие треперите
и се отделя топлина при триене.

И той каза: „Това е живият организъм.”,

а някой му отвърна:
”Абсолютно същото прави и хладилникът ми.

Когато стане горещо,
той автоматично се изстудява.”

Никой не е дал точно описание за разликата
между живите и неживите организми.

Алтернативни решения

Смъртта обикновено е резултат от процеса,
който наричаме стареене.

Защо остаряваме?
Д-р Джейми Макманус

Стареенето е комплексен и естествен процес,
който засяга всяка молекула,

всяка клетка, всеки орган
и накрая функциите на цялото ви тяло.

И за жалост хронологичното стареене
е непредотвратимо.

Много години разкриването на тайните
на биологическото стареене

е останало най-голямата загадка.

Напоследък научните изследвания
са насочени към стареенето на клетките ни

и как то влияе върху тяхното функциониране,

възпроизвеждане и продължителността
на живота им.

Това може да ни помогне да вникнем
в причините и потенциалните решения

на старческите болести
като сърдечно-съдови болести и рак.

Стареене на клетъчно ниво

Всички познаваме хора,
които изглеждат по-възрастни за годините си.

Категорично участват генетични фактори,
начин на живот, хранителни фактори,

които оказват влияние върху остаряването ни.

Но сега знаем много повече за клетъчните процеси,
които се включват към тези различни фактори

и водят до остаряването на хората
по-бавно или по-бързо.

Увреждане на ДНК

Първият начин, по който остаряваме,
е при увреждане на ДНК.

Нашата ДНК е под постоянно нападение -

от йонизирана радиация, токсини в средата

и дори като резултат от нормалното протичане
на метаболизма.

Над милион увреждащи ДНК въздействия
протичат всеки ден.

Това може да причини генетични грешки (мутации)
в репликацията на ДНК.

Тези мутации могат да се натрупат с времето

и да нарушат функциите на клетките,
дори да умрат преждевременно.

Въпреки това тялото ни има възстановяващ
механизъм, който полага грижи за увредената ДНК.

Но дефектите във възстановената ДНК
вероятно имат пряка връзка с процеса на стареене.

Този критичен баланс между защитаването
на ДНК от увреждане и възстановяването й

е област в процес на активно изследване.

Генетични регулатори

Друг процес, освен болестите,
който предизвиква стареенето,

е активирането на генетичните регулатори,
т.нар. транскрипционни фактори.

Те влияят на множество метаболитни процеси
в телата ни.

Включително динамичния баланс между увреждането
и възстановяването на ДНК,

между отделянето на енергия и нейния спад

и контролиране продължителността
на живота на клетките.

С времето активността
на тези генетични регулатори намалява

и е възможно да се получи
кумулативно увреждане на клетките.

Това кумулативно увреждане допринася
за клетъчното влошаване,

както и за много старчески болести, включително рак,
бъбречна недостатъчност, дори и деменция.

Биогенезис на митохондриите

Третият начин, по който остаряваме, е свързан
с клетъчната структура, наречена митохондрия.

Митохондрията представлява
вътрешноклетъчен органел,

който трансформира въглехидратите,
мазнините и протеините, набавени чрез храната,

в енергия,
която тялото ви може да използва.

Но в този процес се произвеждат
и свободни радикали,

които могат да причинят сериозни увреждания
на митохондриалната мембрана, както и на ДНК.

Това оксидитивно увреждане
се увеличава с времето

и причинява намаляване броя на митохондриите
в клетките ни,

както и понижаване на функционирането им

и може да допринесе за развитието
на много старчески болести,

включително сърдечни болести,
артрит и болест на Алцхаймер.

Натрупване на крайни продукти
на напреднала гликация

С възрастта нашите протеини и други структурни
молекули развиват увреждащи връзки помежду си,

а процесът се нарича „гликация”.

Глюкозните молекули, прикрепени
към протеините, образуват т.нар.

"крайни продукти на напреднала гликация",
още познати като „протеини на стареенето”.

Натрупването на тези свързани
и увредени протеини наподобяват плака,

образуваща се в артериите.

И те са свързани с едни от най-намаляващите
стареенето ефекти.

Всъщност учените смятат на теория,
че тези протеини на стареенето

могат да изиграят важна роля
в развитието на атеросклероза,

както и определени форми на диабет
и хронична бъбречна недостатъчност.

В момента достъпни ли са медикаменти
против стареенето?

Засега няма достъпни и наистина ефективни
медикаменти или фармацевтични продукти.

Единственото, което съществува до момента,
са неща, които имат до известна степен полза за хора,

които са необичайно предразположени
към определени аспекти на стареенето.

Например хора, които е възможно да получат
диабет тип 2 или сърдечна болест на 30 години.

Това е прекалено ранен период и ако сте
генетично предразположени към такива болести,

и е възможно да се проявят, можете да направите
някои неща, които да прекъснат този процес

и да достигнете средната възраст
при проявата на тези проблеми,

съответно и средна продължителност на живота.

Но за хората,
които имат средна продължителност на живота

и няма да починат поне до 80 годишна възраст
каквото и да се случи,

освен ако не бъдат блъснати от камион,
не може да бъде направено нищо,

което да увеличи значително
продължителността на живота им.

Какво е значението на гените
при определянето на дълголетието?

Съществува недоразумение в пресата

относно оказваното влияние
на гените върху дълголетието.

Това се случва поради факта,
че учените правят сравнения

и определят броя на важните гени за дълголетието,
но не винаги това е правилно обяснено.

Ако съпоставим различни хора,

обичайната получена стойност е 25% разлика
в дълголетието им, произхождаща от гените им.

Но на практика дълголетието ни
напълно се определя от гените,

защото също така обяснява разликата
в продължителността на живота

при човека и да речем плъха.

В крайна сметка причината,
поради която те не живеят толкова дълго,

е в различните гени и различното тяло,
което остарява по-бързо.

Защо се е увеличила средната продължителност
на живота през последните 100 години?

На този етап в индустриализирания свят
имаме продължителност на живота

два пъти по-висока отпреди 120 години,
което е значително увеличение.

И това се случи на два етапа.

През първия етап, обхващащ периода
преди 100 до 50 години,

по-голямата част от увеличаването
продължителността на живота

беше свързана със значителното
намаляване на хората,

умиращи на младини,
особено в ранно детство.

И естествено ако изчислите
средната продължителност на живота,

ще включите хората,
починали при раждането,

чиито брой е бил голям в този период, но в
момента се среща рядко в индустриализирания свят.

През втория етап,
обхващащ изминалите 50 години,

този проблем вече беше решен

и затова не можем да говорим за получен ръст
в продължителността на живота,

но въпреки това тя продължава да расте

чрез понижаването процента на смъртност
в напреднала възраст.

Причината за това не е толкова ясна
в сравнение с детската смъртност.

Разбира се, детската смъртност се понижи,

защото започнахме да прилагаме хигиена,
антибиотици и ваксини.

В текущия период
ние не знаем какво точно се случва,

но съществуват няколко фактора, които могат да
бъдат замесени като прекомерното тютюнопушене.

Съществуват и много интересни фактори като периода,
през който плода е бил в майчината утроба.

С други думи, как бебето е било изхранвано
чрез кръвния поток на майката преди раждането

и вероятно има значителна връзка с това.

Но все още остават
като неразисквани въпроси.

Защо трябва да се борим срещу стареенето?

Стареенето убива хората по ужасен начин.

Освен това е причината за смъртта на невероятно
голям брой души – 100 000 на ден по целия свят.

Всеки ден общо около 150 000 души
умират по света

и 2/3 от тях умират от старчески болести.

Разбира се, това са болести,
от които младите хора много рядко са засегнати.

В индустриализирания свят 90% от хората умират от
старчески болести и както вече казах, по ужасен начин.

Това е доста необичайно, ако зададете въпроса:
"Защо трябва да се борим срещу стареенето?".

Всички знаем, че трябва да се борим срещу рак,
атеросклероза, болест на Алцхаймер, диабет и т.н.

и това не подлежи на въпрос.

Хората оценяват, че това са тежки болести и е
медицинска, социална и хуманитарна отговорност

да се вложат сериозни усилия в развитието на
ефективни начини за справянето с тези проблеми.

Стареенето представлява съвкупност от всичко това
плюс някои неща, които не наричаме болести,

например спад в имунната система, загуба на
мускулна маса и натрупването на мазнини.

Това е пълният сбор от аспекти на стареенето,
които просто не са приятни.

Възможно ли е осъществяването на вечна младост
след 50 години?

Не е ясно дали напълно ще контролираме
стареенето след 50 години.

Но смятам, че ако получим добро финансиране,
особено към ранните изследвания върху мишки,

които трябва да бъдат направени следващите 10 години,
ще имаме добър шанс за успех.

И ако можем да го опишем като
"вечна младост",

предполагам, че единственият проблем
е свързан с думата "вечна",

защото трябва да съществуват предпоставки
като липса на сблъсък от камион и т.н.

Но определено ще бъде възможно,
след като достигнем този етап

на предотвратяване спада в здравословното
състояние, енергичността и жизнеността,

които съпровождат стареенето.

Вероятно ли е хората да престанат
да умират от старост?

Винаги ще има възможност за смърт от старост,
дори и когато съществуват терапиите.

Както и днес, съществува възможността
за смърт от детски паралич и туберкулоза.

Но ще премахнем смъртта впоследствие
от напреднала възраст,

защото тези терапии ще забавят натрупването
на молекулни и клетъчни увреждания

поради стареене за неопределен период.

Както класическите коли
всъщност не остаряват.

Те нямат смъртност.

Класическите коли замират само когато
собствениците им престанат да ги поддържат.

Каква е ролята на правителството
в изследването на стареенето?

Ролята на правителството в борбата
със стареенето досега е много малка.

И мисля, че това не е изненадващо,
защото в момента съществува, разбира се,

голяма амбивалентност в обществото

дали да надвием стареенето
или дали изобщо да се борим срещу него,

но от друга страна хората знаят колко е ужасно

и са живеели с него хилядолетия наред,
през целия период на цивилизация,

и сме достигнали до определена
ирационалност относно стареенето.

Съответно не е ясно дали изобщо има някакви гласове
за борбата срещу стареенето в момента

и харченето парите на данъкоплатците.

И поради тази причина е много трудно да бъде убедено
правителството да вложи пари в този проект.

Какви организации подкрепят изследванията
против стареенето?

В момента няма в наличност
достатъчно организации,

които да подкрепят изследванията
в борбата със стареенето.

Фондация "Матусал", в която съм председател
и главен научен ръководител,

е може би една от основните фондации,

които се фокусират върху развитието
на бъдещи терапии, борещи се със стареенето.

Разбира се, има много изследвания,
които се провеждат по света,

но те са обикновено косвено свързани с крайното
и надеждно създаване на терапии против стареенето.

По същество, всички изследвания в геронтологията,
свързани с опознаването на стареенето,

са вероятна възможност, която може да ни доведе
до развитието на тези терапии.

Но този подход е сравнително косвен
в сравнение с този на фондация "Матусал".

Разбира се, някои хора продават продукти,
които като цяло не са резултатни,

но те имат интерес в увеличаването на ефективността
чрез подобряване методите на създаването им.

Съответно съществуват компании,
които например се опитват да открият

аналогични продукти на Retheritrol,
даващи по-добри резултати.

И някои смятат, че това може да има ефект
върху стареенето на човешкия организъм.

Премахване на колкото е възможно повече фактори,
поставящи в опасност живота на хората,

фокусиране върху здравеопазването
и след това заемане със стареенето.

В монетарната система решението на стареенето
не може да помогне на човешките същества,

защото ще има цена и само хората с власт
ще имат достъп до него.

Тъй като обществото ни е основано върху печалбата,
това решение ще се превърне в бизнес.

Почти всички изследвания в тази област са ограничени
от самaта система, която е основана върху бюджетите.

Тъжно, но истина.

Прогресиращо общество,
базирано върху еволюцията на човешката раса,

ще се фокусира върху образованието.

Общество, в което хората ще бъдат равни
и ще осъзнават, че зависят от планетарните ресурси.

Такова общество
ще стимулира интелигентността

и хората ще се фокусират върху
решаването на проблемите със стареенето

или ще опознаят най-важния аспект
от съществуването си.

Невероятно е как вид, смятан за интелигентен,
не се отправя към най-фаталния си проблем, смъртта.

Хората не само игнорират смъртта,
която е може би най-важният аспект от живота им,

но по-голямата част от тях дори не осъзнават,
че е проблем.

Защо се считаме за интелигентен вид,
ако все още сме толкова невежи?