Return to Video

Брен Браун: Силата на уязвимостта

  • 0:00 - 0:02
    Ще започна с това:
  • 0:02 - 0:04
    Преди няколко години, човек, който организира събития ми се обади,
  • 0:04 - 0:06
    защото трябваше да участвам в едно събитие като говорител.
  • 0:06 - 0:08
    Когато тя ми се обади, ми каза:
  • 0:08 - 0:10
    "Затруднявам се какво
  • 0:10 - 0:12
    да напиша за теб на листовката".
  • 0:12 - 0:14
    Помислих си: "Добре, какво му е трудното?"
  • 0:14 - 0:16
    Тя каза: "Видях те докато говориш,
  • 0:16 - 0:19
    ще те нарека изследовател,
  • 0:19 - 0:21
    но се притеснявам, че ако те нарека изследовател никой няма да дойде,
  • 0:21 - 0:23
    защото ще помислят, че си скучна и неподходяща."
  • 0:23 - 0:25
    Смях.
  • 0:25 - 0:27
    Добре.
  • 0:27 - 0:29
    И тя каза: "Но това, което ми хареса докато говориш
  • 0:29 - 0:31
    е, че ти си разказвач на истории.
  • 0:31 - 0:34
    Така че мисля, че просто ще те нарека разказвач на истории."
  • 0:34 - 0:37
    Разбира се, академичната и несигурна част от мен
  • 0:37 - 0:39
    каза: "Как ще ме наречеш??"
  • 0:39 - 0:42
    И тя повтори: "Ще те нарека разказвач на истории."
  • 0:42 - 0:45
    Отговорих: "А защо не приказна фея?"
  • 0:45 - 0:48
    Смях
  • 0:48 - 0:51
    И аз си казах: "Нека да помисля малко."
  • 0:51 - 0:54
    Опитах се да извадя от себе си всичкия си кураж.
  • 0:54 - 0:57
    Помислих си: "Аз съм разказвач на истории."
  • 0:57 - 0:59
    Аз съм качествен изследовател.
  • 0:59 - 1:01
    Събирам истории, това е моята работа.
  • 1:01 - 1:04
    А може би историите са просто информация с душа.
  • 1:04 - 1:06
    И може би аз просто съм разказвач на истории.
  • 1:06 - 1:08
    И тогава казах: "Знаеш ли какво?
  • 1:08 - 1:11
    Защо просто не кажеш, че съм изследовател-разказвач?"
  • 1:11 - 1:14
    А тя се засмя и каза: "Няма такова нещо."
  • 1:14 - 1:16
    Смях
  • 1:16 - 1:18
    Така че, аз съм изследовател и разказвач на истории,
  • 1:18 - 1:20
    и днес ще ви говоря
  • 1:20 - 1:22
    за разширяване на възприятията,
  • 1:22 - 1:24
    така че, ще ви разкажа няколко истории
  • 1:24 - 1:27
    за част от мое проучване,
  • 1:27 - 1:30
    което изначално разшири моите възприятия
  • 1:30 - 1:33
    и наистина промени начина, по който живея и обичам,
  • 1:33 - 1:35
    и начина, по който работя и възпитавам.
  • 1:35 - 1:37
    И тук започва моята история.
  • 1:37 - 1:40
    Когато бях млад изследовател, докторант,
  • 1:40 - 1:42
    през първата година един професор
  • 1:42 - 1:44
    ни каза:
  • 1:44 - 1:46
    "Вижте сега,
  • 1:46 - 1:49
    ако не можете да измерите нещо, то не съществува."
  • 1:49 - 1:52
    Помислих си, че се шегува.
  • 1:52 - 1:55
    Казах: "Наистина ли?", а той отговори: "Със сигурност."
  • 1:55 - 1:57
    Трябва да разберете,
  • 1:57 - 1:59
    че аз съм бакалавър и магистър в социалните дейности,
  • 1:59 - 2:01
    и учех за докторант в социални дейности,
  • 2:01 - 2:03
    така че в цялата ми академична кариера
  • 2:03 - 2:05
    бях заобиколена от хора,
  • 2:05 - 2:07
    които вярваха,
  • 2:07 - 2:10
    че животът е объркан.
  • 2:10 - 2:12
    И аз съм от хората, за които животът е хаос,
  • 2:12 - 2:15
    който да изчистя, организирам
  • 2:15 - 2:17
    и да го сложа в кутия.
  • 2:17 - 2:19
    Смях
  • 2:19 - 2:22
    И така, за да мисля, че съм намерила своя път
  • 2:22 - 2:25
    да намеря кариера, която да ме грабне -
  • 2:25 - 2:28
    едно от нещата в социалната работа
  • 2:28 - 2:31
    е да свикнеш с неудобствата на работата.
  • 2:31 - 2:34
    А аз обръщам неудобството с главата надолу,
  • 2:34 - 2:36
    и докато го обръщам си взимам всички позитиви.
  • 2:36 - 2:39
    Това е моята мантра.
  • 2:39 - 2:41
    Така че бях много ентусиазирана.
  • 2:41 - 2:44
    Мислех си, че това е подходяща кариера за мен,
  • 2:44 - 2:47
    защото се интересувам от объркани теми.
  • 2:47 - 2:49
    Но искам да мога да ги подредя.
  • 2:49 - 2:51
    Искам да ги разбера.
  • 2:51 - 2:53
    Искам да проникна в тези неща,
  • 2:53 - 2:55
    за които знам, че са важни
  • 2:55 - 2:57
    и да ги направя разбираеми за всички.
  • 2:57 - 3:00
    Това, с което започнах, беше връзката.
  • 3:00 - 3:03
    Когато имаш около 10 години стаж като социален работник
  • 3:03 - 3:05
    разбираш,
  • 3:05 - 3:08
    че връзката е това, заради което сме тук.
  • 3:08 - 3:11
    Тя дава причина и значение в нашият живот.
  • 3:11 - 3:13
    Това е всичко.
  • 3:13 - 3:15
    Няма значение дали говорите за хора,
  • 3:15 - 3:18
    които работят по теми като социална справедливост, ментално здраве, малтретиране и пренебрегване,
  • 3:18 - 3:20
    това, което знаем е, че връзката,
  • 3:20 - 3:23
    способността да се чувстваме свързани,
  • 3:23 - 3:26
    невробиологично е начинът, по който ние се обединяваме -
  • 3:26 - 3:28
    затова сме тук.
  • 3:28 - 3:31
    Помислих си, че ще започна с връзка.
  • 3:31 - 3:34
    Позната ви е ситуацията,
  • 3:34 - 3:36
    в която получавате оценка от вашият шеф,
  • 3:36 - 3:39
    и тя ви казва 37 неща, които правите невероятно,
  • 3:39 - 3:41
    и едно нещо, което е възможност за подобрение?
  • 3:41 - 3:43
    Смях
  • 3:43 - 3:46
    И това, за което единствено можете да мислите, е възможността за растеж.
  • 3:47 - 3:50
    Това е начинът, по който се случиха нещата и при мен,
  • 3:50 - 3:53
    защото когато попитате хората за любовта,
  • 3:53 - 3:55
    те ви разказват за провалена връзка.
  • 3:55 - 3:57
    Когато попитате хората за притежания
  • 3:57 - 4:00
    те ви разказват за мъчителни случаи,
  • 4:00 - 4:02
    в които са били отхвърлени.
  • 4:02 - 4:04
    И когато попитате хората за свързване,
  • 4:04 - 4:07
    те разказват за разединение.
  • 4:07 - 4:10
    Набързо - около шест седмици проучвания -
  • 4:10 - 4:13
    преминах през нещо,
  • 4:13 - 4:16
    което напълно разкри връзката
  • 4:16 - 4:19
    по начин, който не съм разбирала или виждала преди.
  • 4:19 - 4:21
    И така, аз излязох от проучването
  • 4:21 - 4:24
    и си помислих, че трябва да разбера какво става.
  • 4:24 - 4:27
    И се оказа срам.
  • 4:27 - 4:29
    А срамът е лесно разпознаваем
  • 4:29 - 4:31
    както страха от загуба на връзката.
  • 4:31 - 4:33
    Има ли нещо около мен,
  • 4:33 - 4:36
    което ако хората знаят или видят,
  • 4:36 - 4:39
    може да застраши връзката?
  • 4:39 - 4:41
    Нещата, които мога да ви кажа за него са:
  • 4:41 - 4:43
    това е всеобщо, всички го имаме.
  • 4:43 - 4:45
    Единствените хора, които не изпитват срам
  • 4:45 - 4:47
    нямат възможност за човешко състрадание или връзка.
  • 4:47 - 4:49
    Никой не иска да говори за това,
  • 4:49 - 4:52
    и колкото по-малко говориш за това, толкова повече го имаш.
  • 4:54 - 4:56
    Това, което подкрепя срама:
  • 4:56 - 4:58
    "Не съм достатъчно добър",
  • 4:58 - 5:00
    а ние всички добре познаваме това чувство, както и:
  • 5:00 - 5:02
    "Не съм достатъчно решителен, не съм достатъчно слаб,
  • 5:02 - 5:04
    богат, красив, умен,
  • 5:04 - 5:06
    не съм достатъчно издигнал се".
  • 5:06 - 5:08
    Нещото, което подкрепя всичко това
  • 5:08 - 5:11
    е мъчителната уязвимост,
  • 5:11 - 5:13
    идеята, че
  • 5:13 - 5:15
    за да се случи връзка,
  • 5:15 - 5:18
    трябва да позволим да бъдем видяни,
  • 5:18 - 5:20
    наистина да ни видят.
  • 5:20 - 5:23
    Знаете какво чувствам относно уязвимостта. Мразя я.
  • 5:23 - 5:25
    Помислих си, че това е моят шанс
  • 5:25 - 5:28
    да я ударя и аз с моята пръчка.
  • 5:28 - 5:31
    Ще разбера всичко това,
  • 5:31 - 5:34
    ще изкарам година, напълно ще разоблича срама,
  • 5:34 - 5:36
    ще разбера как работи уязвимостта,
  • 5:36 - 5:39
    и ще я надхитря.
  • 5:39 - 5:42
    Бях готова и бях много развълнувана.
  • 5:44 - 5:46
    И както можете да предположите, няма да стане нищо.
  • 5:46 - 5:49
    Смях
  • 5:49 - 5:51
    Знаете това.
  • 5:51 - 5:53
    Мога да ви кажа много за срама,
  • 5:53 - 5:55
    но трябва да отнема от времето на другите.
  • 5:55 - 5:58
    Но мога да ви кажа до какво се свежда всичко това
  • 5:58 - 6:01
    и това може би е едно от най-важните неща, които научих
  • 6:01 - 6:04
    през десетилетието, в което направих това проучване.
  • 6:04 - 6:06
    Моята една година
  • 6:06 - 6:08
    прерастна в шест години,
  • 6:08 - 6:10
    хиляди истории,
  • 6:10 - 6:13
    стотици дълги интервюта, фокус групи.
  • 6:13 - 6:15
    В един момент хората ми изпращаха страници от списания
  • 6:15 - 6:18
    и ми изпращаха техните истории,
  • 6:18 - 6:21
    хиляди парченца информация за шест години.
  • 6:21 - 6:23
    И донякъде успях да се справя.
  • 6:23 - 6:25
    Донякъде разбрах какво е срамът
  • 6:25 - 6:27
    и как работи.
  • 6:27 - 6:29
    Написах книга,
  • 6:29 - 6:31
    публикувах теория,
  • 6:31 - 6:34
    но нещо не беше наред -
  • 6:34 - 6:36
    и това беше,
  • 6:36 - 6:38
    че ако погледнех на хората, които интервюирах
  • 6:38 - 6:41
    и ги разделях на хора,
  • 6:41 - 6:44
    които наистина имат чувство за достойнство,
  • 6:44 - 6:46
    това е, до което се свежда всичко,
  • 6:46 - 6:48
    чувство за достойнство -
  • 6:48 - 6:51
    те имат силно чувство за любов и принадлежност,
  • 6:51 - 6:53
    другите са хората, които се борят за него,
  • 6:53 - 6:55
    както и хората, които винаги се чудят дали са достатъчно добри.
  • 6:55 - 6:57
    Имаше само една променлива,
  • 6:57 - 6:59
    която разделяше хората, които имат
  • 6:59 - 7:01
    силно чувство за любов и притежание,
  • 7:01 - 7:03
    и хората, които се бореха за него.
  • 7:03 - 7:05
    И тя беше, че хората, които имаха
  • 7:05 - 7:07
    силното чувство за любов и принадлежност
  • 7:07 - 7:10
    вярваха, че заслужават любовта.
  • 7:10 - 7:12
    Това е.
  • 7:12 - 7:14
    Те вярваха, че са достойни.
  • 7:15 - 7:18
    А за мен трудната част
  • 7:18 - 7:21
    от това нещо, което ни държи извън връзките,
  • 7:21 - 7:24
    е нашият страх, че не сме достойни за връзка,
  • 7:24 - 7:26
    и това нещо, лично и професионално
  • 7:26 - 7:29
    чувствах, че трябва да разбера по-добре.
  • 7:29 - 7:32
    Това, което направих
  • 7:32 - 7:34
    беше да взема всички интервюта,
  • 7:34 - 7:37
    където виждах достойнство, където виждах хората да живеят по този начин,
  • 7:37 - 7:40
    и просто ги изучавах.
  • 7:40 - 7:42
    Какво общо имат тези хора?
  • 7:42 - 7:44
    Имам малка пристрастеност към офисните материали,
  • 7:44 - 7:47
    но това е тема на друг разговор.
  • 7:47 - 7:50
    И така, имах хубава папка и хубав маркер,
  • 7:50 - 7:52
    и как да нарека това изследване?
  • 7:52 - 7:54
    И първата дума, която изникна в съзнанието ми
  • 7:54 - 7:56
    беше "всеотдайно".
  • 7:56 - 7:59
    Това са всеотдайни хора, живеещи с това дълбоко чувство за достойнство.
  • 7:59 - 8:02
    И така, това написах на папката,
  • 8:02 - 8:04
    и започнах да изучавам материалите.
  • 8:04 - 8:06
    Всъщност, първо направих
  • 8:06 - 8:08
    четиридневен
  • 8:08 - 8:11
    много интензивен анализ на информацията,
  • 8:11 - 8:14
    върнах се в началото, извадих интервютата, историите, инцидентите.
  • 8:14 - 8:17
    Каква е темата? Каква е схемата?
  • 8:17 - 8:20
    Съпругът ми замина с децата,
  • 8:20 - 8:23
    защото винаги влизам във филма подобно на Джаксън Полък,
  • 8:23 - 8:25
    където просто пиша
  • 8:25 - 8:28
    и съм в моето състояние на съсредоточено проучване.
  • 8:28 - 8:30
    И ето какво открих.
  • 8:32 - 8:34
    Общото между тях
  • 8:34 - 8:36
    беше куража.
  • 8:36 - 8:39
    И аз искам да разгранича куража от смелостта.
  • 8:39 - 8:41
    Куражът, определението за кураж
  • 8:41 - 8:43
    идва в английския език
  • 8:43 - 8:46
    от латинската дума cor, която означава сърце,
  • 8:46 - 8:48
    и първоначалното определение за кураж
  • 8:48 - 8:51
    е да покаже кой си ти с цялото ти сърце.
  • 8:51 - 8:53
    И така, тези хора
  • 8:53 - 8:55
    имаха куража
  • 8:55 - 8:57
    да не бъдат перфектни.
  • 8:58 - 9:00
    Те имаха състраданието
  • 9:00 - 9:03
    да бъдат добри първо със себе си и после към останалите,
  • 9:03 - 9:06
    защото както се оказва, не можем да бъдем състрадателни към другите хора,
  • 9:06 - 9:09
    ако не се отнасяме добре със себе си.
  • 9:09 - 9:11
    И накрая те имаха връзка,
  • 9:11 - 9:13
    и това беше трудното,
  • 9:13 - 9:16
    в резултат на истинност,
  • 9:16 - 9:19
    те бяха склонни да изоставят това, което би трябвало да бъдат,
  • 9:19 - 9:21
    за да бъдат това, което наистина са,
  • 9:21 - 9:24
    което трябва да направите задължително,
  • 9:24 - 9:26
    за да имате връзка.
  • 9:28 - 9:30
    Другото общо нещо между тях
  • 9:30 - 9:32
    беше това:
  • 9:35 - 9:38
    Те бяха прегърнали уязвимостта.
  • 9:40 - 9:43
    Те вярваха,
  • 9:43 - 9:46
    че това, което ги прави уязвими,
  • 9:46 - 9:48
    ги прави и красиви.
  • 9:50 - 9:52
    Те не мислеха за уязвимостта
  • 9:52 - 9:54
    като за нещо удобно,
  • 9:54 - 9:57
    нито говореха за нея като за нещо мъчително,
  • 9:57 - 9:59
    както бях слушала по-рано в интервютата за срама.
  • 9:59 - 10:02
    Те говореха за нея като за нещо необходимо.
  • 10:03 - 10:05
    Те говореха за желанието
  • 10:05 - 10:08
    да кажат първи "Обичам те",
  • 10:08 - 10:11
    за желанието
  • 10:11 - 10:13
    да направят нещо,
  • 10:13 - 10:16
    за което няма сигурност,
  • 10:16 - 10:18
    за желанието
  • 10:18 - 10:20
    да дишат докато чакат обаждането на доктора
  • 10:20 - 10:22
    след мамографията.
  • 10:23 - 10:26
    Тяхното желание да вложат нещо във връзка,
  • 10:26 - 10:29
    която може и да не се получи.
  • 10:29 - 10:32
    Те мислеха, че това е основополагащо.
  • 10:32 - 10:35
    Аз лично мислех това за предателство.
  • 10:35 - 10:38
    Не можех да повярвам как пледирах за вярност
  • 10:38 - 10:40
    към проучванията,
  • 10:40 - 10:42
    а определението за проучване
  • 10:42 - 10:45
    е да контролира и предвижда, да изучава феномени,
  • 10:45 - 10:47
    като категоричната причина
  • 10:47 - 10:49
    е да контролира и предвижда.
  • 10:49 - 10:51
    И сега моята мисия
  • 10:51 - 10:53
    да контролирам и предвиждам
  • 10:53 - 10:56
    се превърна в това, че трябва да живееш с уязвимост,
  • 10:56 - 10:59
    и да спреш да контролираш и предвиждаш.
  • 10:59 - 11:02
    Това доведе до лек срив...
  • 11:02 - 11:06
    Смях
  • 11:06 - 11:09
    ...което доведе повече до това.
  • 11:09 - 11:11
    Смях
  • 11:11 - 11:13
    И наистина стана така.
  • 11:13 - 11:16
    Наричам го срив, моят терапевт го нарича духовно пробуждане.
  • 11:17 - 11:19
    Духовното пробуждане звучи по-добре от нервен срив,
  • 11:19 - 11:21
    но ви уверявам, че беше нервен срив.
  • 11:21 - 11:23
    И трябваше да изоставя събраната информация и да намеря терапевт.
  • 11:23 - 11:26
    Нека ви кажа нещо: Разбирате кои сте
  • 11:26 - 11:29
    когато се обадите на вашите приятели и кажете: "Имам нужда от някого.
  • 11:29 - 11:32
    Някакви предложения?"
  • 11:32 - 11:34
    Петима от моите приятели казаха:
  • 11:34 - 11:36
    "Не бих искал да бъда твоя терапевт."
  • 11:36 - 11:39
    Смях
  • 11:39 - 11:41
    И аз казвам: "Какво означава това?"
  • 11:41 - 11:44
    А те ми отговарят: "Просто го казвам.
  • 11:44 - 11:46
    Не си носи измерващата линия."
  • 11:46 - 11:49
    И аз казвам: "Добре."
  • 11:51 - 11:53
    Намерих си терапевт.
  • 11:53 - 11:56
    Моята първа среща с нея, Диана,
  • 11:56 - 11:58
    занесох своя списък
  • 11:58 - 12:01
    с начина, по който живееха всеотдайните хора и седнах.
  • 12:01 - 12:03
    И тя казва: "Как си?"
  • 12:03 - 12:06
    Аз отговарям: "Чудесно. Добре съм."
  • 12:06 - 12:08
    Тя казва: "Какво става?"
  • 12:08 - 12:11
    А това е терапевт, който се среща с други терапевти,
  • 12:11 - 12:13
    защото ние трябва да ходим при тях,
  • 12:13 - 12:16
    защото тяхната мярка за лъжи е добра.
  • 12:16 - 12:18
    Смях
  • 12:18 - 12:20
    Казах:
  • 12:20 - 12:22
    "Ами, имам вътрешна борба."
  • 12:22 - 12:24
    А тя каза: "Каква е борбата?"
  • 12:24 - 12:27
    И аз отговорих: "Имам проблем с уязвимостта.
  • 12:27 - 12:30
    И аз знам, че уязвимостта е сърцето
  • 12:30 - 12:32
    на срама и страха,
  • 12:32 - 12:34
    и нашата борба за достойнство,
  • 12:34 - 12:37
    но също така се оказва основата
  • 12:37 - 12:40
    на радостта, креативността,
  • 12:40 - 12:42
    принадлежността и любовта.
  • 12:42 - 12:44
    И мисля, че имам проблем,
  • 12:44 - 12:47
    и имам нужда от помощ."
  • 12:47 - 12:49
    И добавям: "Уловката е,
  • 12:49 - 12:51
    че нямам проблем в семейството,
  • 12:51 - 12:53
    нямам проблеми в детството си."
  • 12:53 - 12:55
    Смях
  • 12:55 - 12:58
    "Просто имам нужда от стратегии."
  • 12:58 - 13:02
    Смях
  • 13:02 - 13:05
    Аплодисменти
  • 13:05 - 13:07
    Благодаря.
  • 13:09 - 13:12
    И тя започва така.
  • 13:12 - 13:14
    Смях
  • 13:14 - 13:17
    И аз казвам: "Не е добре, нали?"
  • 13:17 - 13:20
    А тя отговори: "Не е нито хубаво, нито лошо."
  • 13:20 - 13:22
    Смях
  • 13:22 - 13:24
    "Просто е това, което е."
  • 13:24 - 13:27
    И аз казвам: "Това няма да е хубаво."
  • 13:27 - 13:30
    Смях
  • 13:30 - 13:32
    И беше така, и не беше.
  • 13:32 - 13:35
    И ми отне около една година.
  • 13:35 - 13:37
    И знаете как е, когато има хора,
  • 13:37 - 13:40
    които като осъзнаят, че уязвимостта и нежността са важни,
  • 13:40 - 13:43
    те се предават и го приемат.
  • 13:43 - 13:45
    Първо, това не съм аз.
  • 13:45 - 13:48
    И второ, дори не обичам да излизам с такива хора.
  • 13:48 - 13:51
    Смях
  • 13:51 - 13:54
    За мен това беше едногодишна улична битка.
  • 13:54 - 13:56
    Това беше една огромна битка.
  • 13:56 - 13:58
    Уязвимостта ме притиска, аз я отблъсквам обратно.
  • 13:58 - 14:01
    Изгубих битката,
  • 14:01 - 14:03
    но може би спечелих обратно живота си.
  • 14:03 - 14:05
    И тогава се върнах към проучването
  • 14:05 - 14:07
    и изкарах следващите няколко години,
  • 14:07 - 14:10
    опитвайки се да разбера всеотдайните,
  • 14:10 - 14:12
    какви избори са направили,
  • 14:12 - 14:14
    и какво правим ние
  • 14:14 - 14:16
    с уязвимостта.
  • 14:16 - 14:18
    Защо се борим с нея толкова много?
  • 14:18 - 14:21
    Сама ли съм в битката си с уязвимостта?
  • 14:21 - 14:23
    Не.
  • 14:23 - 14:25
    Ето какво научих.
  • 14:26 - 14:29
    Ние потискаме уязвимостта,
  • 14:29 - 14:31
    когато например чакаме обаждането.
  • 14:31 - 14:33
    Беше интересно, когато пратих едно съобщение в Туитър и Фейсбук,
  • 14:33 - 14:35
    което питаше: "Как бихте дефинирали уязвимостта?
  • 14:35 - 14:37
    Какво ви прави уязвими?"
  • 14:37 - 14:40
    И за час и половина имах 150 отговора.
  • 14:40 - 14:42
    Защото исках да знам
  • 14:42 - 14:44
    какво има там.
  • 14:45 - 14:47
    Да поискам помощ от моя съпруг,
  • 14:47 - 14:50
    защото съм болна, а ние сме младоженци;
  • 14:50 - 14:53
    да поискам секс с моя съпруг;
  • 14:53 - 14:55
    да поискам секс с моята съпруга;
  • 14:55 - 14:58
    да бъда отхвърлен, когато предложа среща;
  • 14:58 - 15:00
    да чакам доктора да се обади;
  • 15:00 - 15:03
    да накараме някой да си легне с нас,
  • 15:03 - 15:05
    това е светът, в който живеем.
  • 15:05 - 15:08
    Живеем в уязвим свят.
  • 15:08 - 15:10
    И един от начините да се справяме с него
  • 15:10 - 15:12
    е да потискаме уязвимостта.
  • 15:12 - 15:14
    И мисля, че доказателството,
  • 15:14 - 15:16
    не съществува само поради една причина,
  • 15:16 - 15:18
    но мисля, че това е голяма причина -
  • 15:18 - 15:22
    ние сме с най-големите задължения,
  • 15:22 - 15:25
    затлъстели,
  • 15:25 - 15:28
    пристрастени и лекувани
  • 15:28 - 15:30
    възрастни в историята на Америка.
  • 15:33 - 15:36
    Проблемът е, и това го научих чрез проучването,
  • 15:36 - 15:39
    че не можете да потиснете емоцията избирателно.
  • 15:40 - 15:43
    Не можете да кажете: Ето това е лошото.
  • 15:43 - 15:45
    Това е уязвимостта, това е огорчението, това е срама,
  • 15:45 - 15:47
    това е страха, това е разочарованието.
  • 15:47 - 15:49
    Не искам да ги чувствам.
  • 15:49 - 15:52
    Ще изпия няколко бири и ще си хапна няколко кексчета.
  • 15:52 - 15:54
    Смях
  • 15:54 - 15:56
    Не искам да чувствам всичко това.
  • 15:56 - 15:58
    И знам, че това е разбиращ смях.
  • 15:58 - 16:01
    Аз си изкарвам хляба като навлизам в живота ви.
  • 16:01 - 16:03
    Господи!
  • 16:03 - 16:05
    Смях
  • 16:05 - 16:08
    Не можете да потиснете тези силни чувства
  • 16:08 - 16:10
    без да потиснете другите емоции.
  • 16:10 - 16:12
    Не можете да потискате избирателно.
  • 16:12 - 16:15
    Така че, когато потиснем всичко това,
  • 16:15 - 16:17
    ние потискаме радостта,
  • 16:17 - 16:19
    потискаме благодарността,
  • 16:19 - 16:21
    потискаме щастието.
  • 16:21 - 16:24
    И тогава сме нещастни,
  • 16:24 - 16:26
    и търсим цел и смисъл,
  • 16:26 - 16:28
    и тогава се чувстваме уязвими,
  • 16:28 - 16:31
    и накрая изпиваме няколко бири и изяждаме няколко сладкиша.
  • 16:31 - 16:34
    И влизаме в опасен цикъл.
  • 16:36 - 16:39
    Едно от нещата, за които трябва да помислим,
  • 16:39 - 16:41
    е защо и как потискаме.
  • 16:41 - 16:44
    И не е нужно да бъде пристрастяване.
  • 16:44 - 16:46
    Другото нещо, което правим,
  • 16:46 - 16:49
    е че правим всичко несигурно, сигурно.
  • 16:50 - 16:53
    Религията е преминала от вяра във вярата и мистерията
  • 16:53 - 16:55
    към сигурност.
  • 16:55 - 16:58
    Аз съм права, вие грешите. Млъкнете.
  • 16:58 - 17:00
    Това е.
  • 17:00 - 17:02
    Просто сигурност.
  • 17:02 - 17:04
    Колкото повече ни е страх, толкова по-уязвими сме,
  • 17:04 - 17:06
    и ни хваща още повече страх.
  • 17:06 - 17:08
    Така изглежда политиката в наши дни.
  • 17:08 - 17:10
    Няма беседване.
  • 17:10 - 17:12
    Няма разговор.
  • 17:12 - 17:14
    Има само обвинения.
  • 17:14 - 17:17
    Знаете ли как се определя обвинението в проучванията?
  • 17:17 - 17:20
    Начин за освобождаване от болката и дискомфорта.
  • 17:21 - 17:23
    Подобряваме се.
  • 17:23 - 17:26
    Ако има някой, който би искал живота му да изгледа така, това съм аз,
  • 17:26 - 17:28
    но не става.
  • 17:28 - 17:30
    Защото така ние взимаме мазнини от долната част на телата ни
  • 17:30 - 17:32
    и си я слагаме в бузите.
  • 17:32 - 17:35
    Смях
  • 17:35 - 17:37
    И се надяваме, че след сто години
  • 17:37 - 17:39
    хората ще гледат назад и ще си кажат: "Уау."
  • 17:39 - 17:41
    Смях
  • 17:41 - 17:43
    И ние усъвършенстваме по най-опасния начин
  • 17:43 - 17:45
    нашите деца.
  • 17:45 - 17:47
    Нека ви кажа какво мислим за децата.
  • 17:47 - 17:50
    Те са програмирани за борба, когато се появят.
  • 17:50 - 17:53
    И когато държите тези малки идеални бебета в ръцете си,
  • 17:53 - 17:55
    нашата работа не е да кажем: "Виж я, тя е идеална.
  • 17:55 - 17:57
    Моята мисия е да й помогна да остане идеална,
  • 17:57 - 18:00
    да е влязла в отбора по тенис до пети клас и в Иейл до седми клас."
  • 18:00 - 18:02
    Това не е наша работа.
  • 18:02 - 18:04
    Нашата работа е да ги погледнем и да кажем:
  • 18:04 - 18:07
    "Знаеш ли какво? Ти си несъвършена, и ти си програмирана за борба,
  • 18:07 - 18:09
    но наистина си достойна за любов и принадлежност."
  • 18:09 - 18:11
    Това е нашата работа.
  • 18:11 - 18:13
    Покажете ми поколение деца, отгледани по този начин,
  • 18:13 - 18:16
    и ние няма да имаме проблемите, които срещаме днес.
  • 18:16 - 18:20
    Преструваме се, че това, което правим
  • 18:20 - 18:23
    не оказва влияние върху хората.
  • 18:23 - 18:25
    Правим това в личния си живот.
  • 18:25 - 18:27
    Правим това и професионално,
  • 18:27 - 18:29
    дали ще е спасяване, разлив на нефт,
  • 18:29 - 18:31
    напомням,
  • 18:31 - 18:33
    че ние се преструваме, че това, което правим
  • 18:33 - 18:36
    няма огромно влияние върху другите хора.
  • 18:36 - 18:39
    Бих казала на компаниите, това не са нашите първи каубои тук.
  • 18:40 - 18:42
    Ние просто имаме нужда да сте автентични и истински,
  • 18:42 - 18:44
    и да кажете: "Съжаляваме.
  • 18:44 - 18:47
    Ще поправим това."
  • 18:50 - 18:52
    Но ето и друг начин, и приключвам с това.
  • 18:52 - 18:54
    Ето какво открих:
  • 18:54 - 18:56
    Да оставим да бъдем видяни,
  • 18:56 - 18:58
    видяни в дълбочина,
  • 18:58 - 19:01
    да ни видят уязвими,
  • 19:01 - 19:03
    да обичаме с целите си сърца,
  • 19:03 - 19:05
    дори и да нямаме гаранция,
  • 19:05 - 19:07
    а това е наистина трудно.
  • 19:07 - 19:10
    И мога да ви кажа като родител, това е мъчително трудно,
  • 19:12 - 19:15
    да прилагаме благодарност и радост
  • 19:15 - 19:17
    в моменти на ужас,
  • 19:17 - 19:19
    когато си казваме: "Наистина ли мога да те обичам толкова много?
  • 19:19 - 19:21
    Мога ли да повярвам на това с такава страст?
  • 19:21 - 19:24
    Мога ли да бъда толкова свиреп за това?"
  • 19:24 - 19:26
    И в този момент да можем да спрем и вместо да драматизираме какво може да се случи,
  • 19:26 - 19:29
    да кажем: "Толкова съм благодарен,
  • 19:29 - 19:32
    защото да се чувствам толкова уязвим означава, че съм жив."
  • 19:33 - 19:36
    И накрая, може би най-важното,
  • 19:36 - 19:39
    е да повярваме, че сме самодостатъчни.
  • 19:39 - 19:41
    Защото когато работим от място,
  • 19:41 - 19:44
    което казва: "Аз съм достатъчен",
  • 19:45 - 19:48
    тогава спираме да крещим и започваме да слушаме,
  • 19:49 - 19:51
    ставаме по-мили и нежни към хората около нас,
  • 19:51 - 19:54
    и сме по-мили и нежни към себе си.
  • 19:54 - 19:56
    Това е. Благодаря.
  • 19:56 - 19:59
    Аплодисменти
Titel:
Брен Браун: Силата на уязвимостта
Sprecher:
Brené Brown
Beschreibung:

Брен Браун изучава човешките връзки - способността ни за състрадание, принадлежност, любов. В този трогателен и забавен разказ от TEDxХюстън, тя споделя за прозрението, до което я е довело нейното изследване, което я е изпратило в търсене на собствената й личност, за да може да разбере човешката природа. Разказ за споделяне.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Projekt:
TEDTalks
Duration:
19:59
Tsvetanka Fileva added a translation

Untertitel in Bulgarian

Revisionen