Как да се свържем отново многозначително с тези които имат деменция

Чрез включването на изкуство и креативност в условията на грижа за възрастни, геронтологът Ан Бастинг помага на семейства да се свържат отново с любими хора, които имат деменция. В този трогателен разговор тя споделя как задаването на "красиви въорси" -- въпроси, които нямат правилен или грешен отговор -- откриват споделен път към откритието, въображението и чудото. "Ако можем да трансформираме креативноста в грижа, болногледачите могат да поканят партньор в създаване на смисъл." Бастинг казва."В този момент, грижата, която много често е свързана със загубата, може да стане производителна."

Преди 30 години,

влязох в старчески дом

и животът ми се промени завинаги.

Аз бях там да посетя
моята баба Алис.

Тя беше много силна жена,

която загуби битката с инсулт,
който ѝ отне възможността да говори.

Алис остана с три форми
на комуникация.

Тя произнасяше този звук
който беше като, "тц,тц,тц"

и можеше да го промени в тон

от категорично, "не, не, не"

до съблазнителното, "да, почти го можеш"

Тя имаше невероятно
изразителен показалец,

който можеше да го поклаща
и посочва с разочарование.

И тя имаше огромни бледосини очи,

които можеше да отвори
и затвори с подчертаност.

Широко отворени изглежда да казват,

"Да, почти го можеш,"

и затаряйки бавно

беше - добре, не е особено
необходим превод.

Оказа се че Алис ме научи,

че всеки има история.

Весеки има история.

Предизвикателството за слушателя

е как да подкани събеседника

и как наистина ще я чуе.

Сега, Алцхаймер и деменцията,

това са две думи, които
когато ги кажете пред хора,

може да видите облак,
който се спуска над тях.

Може да си ме представите на
официални вечери.

"С какво се занимаваш?"

"Ами, аз приканвам хора с Алцхаймер
и деменция да се изразят.

В какъв смисъл?"

(Смях)

Страхът и стигмата са се обгърнали
толкова здраво около това заболяване,

което обхваща 47 милиона
хора по света,

а те могат да живеят с тази диагноза
между 10 и 15 години

и числото, 47 милиона

се очаква да се увеличи
три пъти до 2050.

Семейството и приятелите
могат да изчезнат,

защото те не знаят как
да бъдат в твоята компания

те не знаят какво да кажат,

и изведнъж,

когато се нуждаеш от
други хора най-много

може да се озовеш
наистина болезнено самотен,

несигурен за значението
и стойността на твоя собствен живот.

Науката търси лечения,

мечтае за лекарства,

но отпускането на хватката
от стигмата и страха

могат да облекчат болката
на много хора точно сега.

И за щастие, смислена връзка
не изисква хапче.

Изисква протягането на ръка.

Изисква изслушване.

И изисква доза чудо.

Така започна моето неспирно търсене,

започнато от Алис,

а след това по-късно от безброй възрастни
хора в старчески

и детски домове

и тези, които имат проблем
да останат вкъщи.

И се свежда до въпроса как.

Как да се свържем многозначително?

Имам голяма част на този отговор
от дълго омъжена двойка

в Милуоки, Уисконскин, от където съм,

Фран и Джим,

които срещнах в по-скоро мрачен
зимен ден в тяхната тясна, малка кухня

в скромен дуплекс до езерото Мичиган.

И когато влязох,

Фран, болногледач и мениджъра на дома

ме посрещнаха много топло

и Джим стоеше втренчен право напред,

в тишина.

Той беше на дълго, бавно пътешествие
на деменция.

и сега беше без думи.

Аз бях там като част от проектен екип.

Ние правихме, както ги наричаме
"артистични домови обаждания",

с много проста цел

да поканим Джим към креативно изразяване

и надявайки се да създадем модел
за Фран и болногледачите

за това как те могат многозначително да се
свържат, използвайки въображение и чудо.

Сега, това нямаше да бъде малка задача,

защото се оказа Джим не проговори месеци.

Дали той можеше да отговори,
ако аз го бях приканила към изразяване?

Не знам.

Членове от семейството, когато се
опитат да се свържат,

най-често ще се обърнат
към споделено минало.

Ние казваме неща като,

"Помниш ли онзи път?"

Но девет пъти от 10,

пътя за този отговор в мозъка
е нарушен

и ние оставаме сами
с обичан от нас човек.

в мъглата.

Но има друг начин.

Наричам ги красиви въпроси.

Красив въпрос е този,
който отваря споделен път на откритието

Без верен или грешен отговор,

красивият въпрос ни помага да
се пренесем от очаквания спомен

в свободата на въобръжението,

хиляди възможни отговори

за хора с когнитивни затруднения.

Сега, обратно в кухнята,

Знаех едно нещо за Джим.

Знаех, че обича да ходи
покрай езерото Мичиган

и когато погледнах наоколо
в кухнята

Видях, до печката,

този голям дънер, който беше покрит
в малки парченца плавеи.

И си помислих,

"Ще пробвам въпрос

който може да отговори без думи."

Опитах,

"Джим,

може ли да ми покажеш как
водата се движи?"

Беше тихо за малко,

но тогава много бавно той
пое една крачка

към дънера

и повдигна парче плавей

и го задържа,

и много бавно започна
да движи ръката си,

водейки този плавей

Ръката му стана гъвкава

В синхрон с движението на вълните,
които прави с ръцете си.

Така започна това бавно приключение

през спокойните води,

това нежно търкаляне до брега.

Пренасяйки теглото си от
ляво на дясно и обратно,

Джим се превърна във вълна.

Неговата елегантност и сила,
ни изумиха.

За 20 минути,

той оживи един плавей
след друг

Изведнъж, той не беше осакатен.

Ние не се бяхме събрали в кухнята

за криза.

Джим беше майстор кукловод,

художник,

танцьор.

Фран по-късно ми каза

че повратният момент
за нея е бил,

когато е научила как да се свърже с него

дори, когато е прогресирала
неговата деменция.

И наистина стана
повратна точка и за мен също.

Аз научих, че този креативен
неограничен подход

може да помогне на семейства да променят,

разширят тяхното разбиране за деменцията

повече отколкото
трагична празнота и загуба

в многозначителна връзка

и надежда

и любов.

Защото, креативното изразяване
във всяка форма

е продуктивно.

То помага да се създаде красота
и значение, и стойност,

където може нищо
да не е имало преди.

Ако можем да влеем
тази креативност в грижа,

болногледачите могат да поканят
партньор в създаването на смисъл

и в този момент, грижата,

която много често е свързана със загуба,

може да стане производителна.

Но при толкова много условия за грижа се

предлага бинго

и хвърляне на балони.

Дейностите са пасивни
и ориентирани към забавление.

Възрастните седят, гледат и аплодират,

само за да бъдат разсеяни
до следващото хранене.

Любимите хора се опитват
да задържат техните партньори у дома

понякога нямайки какво да правят,

те прибягват до
гледането на телевизия сами,

което влошава симптомите на деменция
с това изследователите сега ни казват

че това са разрушителни въздействия
от социалната изолация и самотата.

Но какво ако създаването на смисъл
може да бъде достъпно

за възрастните и техните грижещи
партньори, където и да живеят?

Аз наистина бях изцяло
трансформирана и пленена

чрез даването на тези
креативни инструменти на болногледачите

и гледайки тази искра
на радост и връзка,

откривайки тази креативна игра

може да им напомни защо правят
това, което правят.

Привеждането на тази креативна грижа
до този мащаб

може наистина да измени фона.

Но можем ли да го направим?

Може ли да го приложим
в цялата грижеща организация

или в цялата грижеща система?

Първата стъпка към целта за мен

беше да събера голям отбор
от артисти и възрастни, и болногледачи

в едно заведение за грижи в Милуоки.

Заедно, за две години,

ние успяхме да си представим наново
историята на Омир "Одисей".

Ние изследвахме теми.

Ние написахме поеми.

Заедно, ние изтъкахме една миля прежда

Хореографирахме оригинални танци.

Ние дори изследвахме и
научихме Старогръцки език

с помощта на учен по класика.

Стотици креативни уоркшопи ние приложихме
в календара за дневни дейности

и поканихме членове от семействата
да се присъединят заедно с нас

и имахме болногледачи, и персонал
от всеки един вид грижа

сътрудничили си по програма
за първи път.

Кулминационният момент

беше оригинална,

професионална направена пиеса,

която съчета професионални изпълнители
заедно с възрастни хора

и болногледачи,

а ние поканихме и публика

да ни следва от сцена на сцена

една в старческия дом

в помощната всекидневна

и накрая в параклиса

за последната сцена,

където хор от възрастни

всички, играещи Пенелопе

с любов посрещнаха Одисей
и публиката вкъщи.

Заедно се осмелихме да
направим нещо красиво,

да поканим възрастни, някои с деменция,

някои от хоспис,

в създаването на значение във времето,

да се научат и израстнат като артисти.

Всичко това на място, където хора
умираха всеки ден

Намирам се сега в място,

където трябва да се справя
с предизвикателството

да срещна човек с деменция

сред тази празнина

в по-личен план.

На семейна вечеря
по време на празниците

майка ми, която седеше до мен,

се обърна към мен и каза,"Къде е Ани?"

Моята забавна, красива и борбена майка

беше диагностицирана с Алцхаймер

И аз се намерих на мястото, което
всеки се страхува.

Тя не ме позна.

И трябваше да разбера бързо
дали мога да направя това което тренирам

хиляди хора да правят,

да се свържат през празнината.

"Искаш да кажеш Елън? казах аз,

защото празният стол на сестра ми
беше точно срещу масата от нас

"Тя просто отиде до банята,"

И майка ми ме погледна,

и тогава нещо дълбо
в мен проблесна,

и тя се протегна и усмихна,
и докосна рамото ми,

и каза: "Ти си тук."

И аз казах, "Да,

тук съм."

Аз знам, че този момент ще
се случва отново и отново,

не само за мен и майка ми,

но за всички 47 милиона хора
по света

и стотиците милиони повече,

които ги обичат.

Как ще отговорим на
това предизвикателство,

което ще докосне живота на
всяко семейство?

Как нашата здравна система
ще отговори на предизвикателството?

Надявам се да е с красив въпрос.

Въпрос, който ни приканва да
намерим един друг

и да се свържем.

Надявам се нашият отговор

е, че ценим грижата

и че грижата може да бъде производителна,

и красива.

И че грижата може да ни докосне
с най-дълбоките части на нашата човечност,

нашият копнеж да се свържем

и да направим значение заедно

по целия път до края.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)