Откритията, които ни очакват в зоната на здрача на океана

Какво ще открием в зоната на здрача: широкото, мистериозно, почти неизследвано царство на стотици метри под океанската повърхност? Хайди М. Сосик от Океанографския институт в Уудс Хол (Woods Hole Oceanographic Institution) се опитва да отговори на този въпрос. В разговор, изпълнен с чудеса, тя разказва за плана си да изследва тези непознати води, в които могат да се крият милиони нови видове и 90% от световната рибна биомаса, с подводна технология. "Това, което откриваме там не само ни удивява, - споделя Сосик, - но и ще ни помогне по-добре да се грижим за океаните. (Този амбициозен план е един от първите като част от Дръзкия проект (The Audacious Project) по новата инициатива на TED за вдъхновение към глобална промяна.)

Обзалагам се, че всички познавате
тази гледка от океана.

Истината обаче е,

че повечето от океана
изобщо не изглежда така.

Под огряваните от слънцето
повърхностни води

съществува чудно царство,

познато като зоната на здрача.

От 200 до 1000 метра под повърхността

едвам проблясва слънчева светлина.

Малки частици обикалят из мрака

докато внезапни осветявания
от биолуминисценция

ни подсказват, че тези
води изобилстват от живот -

микроби, планктон, риба.

Всичко, което живее тук,
притежава удивителни приспособления

за справяне с предизвикателствата
на тази екстремна среда.

Тези животни помагат в поддържането на
основни хищници като китовете, рибата тон,

рибата меч и акулите.

Би могло да има 10 пъти
повече рибна биомаса

отколкото се смяташе преди.

Всъщност дори повече от тази,
събрана от целия океан.

Има безброй неоткрити
видове в дълбоките води,

а животът в зоната на здрача
е преплетен с климата на Земята.

И все още тя е почти неизследвана.

Още много неща са неизвестни.

Мисля, че можем до променим това.

Бях привлечена от океанографията
точно от този вид предизвикателство.

За мен това е перфектното пресичане

между науката, технологията и непознатото,

искрата на многобройни научни открития
за живота на планетата ни.

В колежа

участвах в експедиция
в Атлантическия океан

с екип учени, използващи мощни лазери

за измервания на
микроскопични водорасли.

Неочакваното нещо, което
се случи на това пътуване,

беше, че открихме това, което никой
преди това не беше забелязвал:

фотосинтетични клетки, по-малки от всичко,
което някой си е представял.

Днес вече знаем, че тези
малки клетки са най-многобройните

фотосинтетични организми на Земята.

Това изумително откритие се случи,
защото използвахме нова технология,

с която гледахме живота
в океана по нов начин.

Убедена съм, че очакващите ни
открития в зоната на здрача

ще бъдат също толкова поразителни.

Знаем толкова малко за зоната на здрача,
защото изследването ѝ е трудно.

Тя е изключително голяма,

простира се от Северния полюс
до Южния океан

и по цялото земно кълбо.

В отделните ѝ
участъци е различно.

Променя се бързо с движението
на водата и животните.

Дълбока е, тъмна и студена,
а налягането е огромно.

Това, което знаем, е впечатляващо.

Може би си представяте огромни чудовища,
криещи се в дълбокото,

но повечето животни са много малки.

Като този риба фенер.

А тази свирепо изглеждаща риба
се означава като остроуста.

Вярвате или не, това са най-изобилните
гръбначни на Земята.

Много от тях са толкова малки, че дузина
биха се побрали в тази епруветка.

Става още по-интересно,

защото размерът не ги спира
да бъдат силни чрез големия си брой.

Дълбокопроникващ сонар ни показва,
че животните образуват плътни слоеве.

Можете да ги видите обозначени
с червени и жълти цветове,

около 400 метра при тези данни.

Толкова много звук отскача от този слой,

че се бърка за океанското дъно.

Но, ако се вгледаме, няма как, защото
слоят е дълбок през деня,

издига се нощем

и този модел се повтаря всеки ден.

Това всъщност е най-огромната
животинска миграция на Земята.

Случва се навсякъде всеки ден -

пресичане на Световния океан
от огромни живи вълни,

които са обитателите на зоната на здрача
пътуващи хиляди метри

до повърхността, за да се хранят вечер,

и връщащи се в относително безопасните
по-дъблоки и по-мрачни води денем.

Тези животни и движенията им спомагат за
свързването на повърхността и дълбокия океан

по важни начини.

Те се хранят близо до повърхността,

пренасят въглерода от
храната си в дълбоките води,

където част от него остава

и се изолира от атмосферата
за стотици или дори хиляди години.

По този начин миграциите спомагат
въглеродният диоксид да се опази

извън атмосферата

и ограничават ефектите на
глобалното затопляне върху климата.

Но все още имаме много въпроси.

Не знаем кои видове мигрират,

какво намират за ядене,

кой се опитва да изяде тях

или колко въглерод са
способни да пренасят.

Аз съм учен, който
изследва живота в океана.

За мен любопитството към това
е важна движеща сила,

но има нещо повече от мотивацията.

Трябва да отговорим на
тези въпроси и то бързо,

защото зоната на здрача е под заплаха.

Кораби в открития океан

събират

стотици хиляди тонове малки
скаридоподобни животни, наречени крил.

Те са основна храна за рибите,

поддържат нарастващите
нужди от аквакултури

и хранителни добавки
като маслото от крил.

Индустрията е на ръба
да задълбочи риболова

до средните водни участъци,

което може да постави началото
на усилено използване на зоната на здрача

извън националните риболовни регулации.

Това може да има необратими
глобални последствия

върху морския живот и хранителните мрежи.

Трябва да изпреварим тези събития

и да работим за разбирането
на тази критична част от океана.

В Океанографския институт в Уудс Хол

имам щастието да съм заобиколена
от колеги, които споделят тази страст.

Заедно сме готови да
започнем мащабно изследване

на зоната на здрача.

Изготвили сме план,
който да започнем веднага

с експедиции до
северния Атлантически океан,

където ще преборим
големите предизвикателства

за наблюдение и изучаване на удивителното
разнообразие в зоната на здрача.

Този тип многокомпонентно
и многоетапно изследване

изисква да интегрираме нови технологии.

Нека ви покажа скорошен пример,
който промени мисленето ни.

Сателитно-проследяващи
устройства на животни като акулите

вече ни показват, че много
от основните хищници

редовно се гмуркат до зоната
на здрача, за да се хранят.

При картографиране на плувните им модели
и сравняване със сателитните данни

откриваме, че най-честите им
места за хранене

са свързани с океанските течения
и други особености.

Преди мислехме, че тези животни
се хранят само в повърхностните води.

Сега вярваме, че са зависими
от зоната на здрача.

Но все още трябва да разберем как
откриват най-добрите участъци с храна,

какво точно ядат там

и до колко храната им зависи
от видовете в зоната на здрача.

Ще имаме нужда и от нови технологии
за изследване на връзките с климата.

Спомняте ли си тези частици?

Някои от тях се произвеждат от
пихтиести животни, наречени салпи.

Салпите са като
суперефективни прахосмукачки,

поглъщащи планктон и продуциращи
бързопотъващи екскременти -

опитайте да го кажете бързо 10 пъти -

екскременти, които пренасят
въглерод надълбоко в океана.

Понякога салпите образуват
огромни струпвания.

Трябва да разберем къде, кога, защо и дали

тази голяма машина за въглерод
има важно влияние върху земния климат.

За да се справим с тези предизвикателства,

трябва да разширим пределите

на познатите ни технологии.

Ще използваме камери и
събирачи на проби върху смартроботи

за патрулиране из дълбините и проследяване
на тайния живот на животни като салпите.

Ще използваме модерен сонар,

за да открием колко риби и
други животни се намират там долу.

Ще секвенираме ДНК от околната среда
подобно на криминалистичен анализ,

за да разберем кои видове са там

и с какво се хранят.

При положение, че толкова много е
неизвестно за зоната на здрача,

съществуват почти неограничени
възможности за нови открития.

Просто погледнете тези
красиви удивителни същества.

Едвам ги познаваме.

Представете си колко още стоят и чакат

новите ни технологии да ги забележат.

Нивото на вълнение не може
да е по-високо в екипа ни

на океанографи, инженери и комуникатори.

Има и дълбоко чувство на неотложност.

Не можем да върнем времето назад,

предотвратявайки
прекомерния риболов

в много региони на океана,

който някога изглеждаше
с неизчерпаеми запаси.

Колко прекрасно би било сега
да поемем по друг път?

Зоната на здрача
осигурява ресурси глобално.

Първо трябва да узнаем и разберем

преди отговорно да
започнем да полагаме грижи

и усвояваме рибата устойчиво.

Това не е просто пътуване за учените,

то е за всички нас,

защото решенията, които
вземаме колективно

през следващото десетилетие,

ще определят облика на океана

за векове напред.

Благодаря.

(Аплодисменти)