Ричард Докинс за войнствения атеизъм

Ричард Докинс приканва всички атеисти открито да заявят своята позиция - и да се борят срещу нахлуването на църквата в политиката и науката. Една запалена, забавна, и зашеметяваща лекция.

Тази прекрасна въвеждаща музика --

"Маршът на слоновете" от Аида -- е музиката която съм избрал за погребението си

(смях)

-- и вие виждате защо. Просто е триумфална.

Аз бих -- аз няма да чувствам нищо, но ако можех,

аз бих се чувствал триумфално за това, че въобще съм живял,

и то живял на тази прекрасна планета,

и затова, че ми е била дадена възможността да разбера

нещо за това защо изобщо съм на тази земя, преди да престана да съм.

Разбирате ли странния ми английски акцент?

Както всички останали, аз също бях омаян от вчерашната сесия за животните.

Робърт Фул и Франс Лантинг и останалите --

красотата на нещата които показаха.

Единствената леко дразнеща нота беше когато Джефри Каценбърг нарече мустангите

"най-прекрасните същества които Господ е сложил на тази земя."

Разбира се, ние знаем, че той нямаше точно това в предвид,

но в тази страна, в този момент, не може да си твърде внимателен.

(смях)

Аз съм биолог, и теорията в центъра на нашата тема е: теорията за биологическия дизайн,

теорията на Дарвин за еволюцията чрез естествената селекция.

В професионални кръгове навсякъде тя е, разбира се, универсално приета.

В непрофесионални кръгове извън Америка, тя е до голяма степен игнорирана.

Но в непрофесионални кръгове в самата Америка,

тя предизвиква толкова враждебност --

(смях)

-- че няма да е пресилено ако кажем, че американските биолози водят война.

Тази война е толкова притеснителна в момента,

със съдебни дела, които изникват в щат след щат,

че аз почувствах, че трябва да кажа нещо по въпроса.

Ако искате да знаете какво имам да казвам за самият Дарвинизъм,

опасявам се, че ще трябва да погледнете в моите книги,

които няма да може да намерите в книжарницата отвън.

(смях)

Съвременните съдебни дела

често засягат една уж нова версия на креационизма,

наречена интелигентен дизайн или ИД.

Не се заблуждавайте. Няма нищо ново в ИД.

Това си е чисто и просто креационизъм под друто име.

Прекръстен -- аз избирам думата умишлено --

(смях)

-- по тактически, политически причини.

Аргументите на така наречените теоретици на ИД

са същите стари аргументи, които са били опровергавани отново и отново,

от Дарвин чак до наши дни.

Има едно ефективно еволюционно лоби,

което координира борбата от името на науката,

и аз се опитвам да правя всичко, което мога, да им помагам,

но те доста се разстройват, когато хора като мен дръзват да споменат,

че ние освен еволюционисти се случва така, че сме и атеисти.

Те смятат, че ние клатим лодката и вие можете да разберете защо.

Kреационистите, тъй като им липсват каквито и да са ясни научни аргументи на тяхна страна,

се опират на популярната фобия срещу атеизма.

Преподавайте на вашите деца еволюцията в часа по биология

и скоро те ще преминат към наркотици, едри кражби и сексуални перверзии.

(смях)

Фактически, разбира се, образовани теолози от папата надолу

твърдо подкрепят еволюцията.

Тази книга, "Откриване на Дарвиновия Бог", на Кенет Милър,

е една от най-ефективните атаки срещу теорията за интелигентния дизайн,

която познавам, и тя е толкова по-ефективна,

защото е написана от един набожен християнин.

Хора като Кенет Милър могат да бъдат наречени "дар от бога" на еволюционното лоби --

(смях)

-- защото те разобличават лъжата, че еволюционизмът фактически

е равносилен на атеизъм.

Хора като мен, от друга страна, клатят лодката.

Но тук обаче искам да кажа нещо хубаво за креационистите.

Това не е нещо, което казвам често, така, че слушайте добре.

(смях)

Аз мисля, че те са прави за едно нещо.

Мисля, че те са прави, че еволюцията

е фундаментално враждебна към религията.

Аз вече споменах, че много отделни еволюционисти, като папата,

са също и религиозни, но аз си мисля, че те се самозаблуждават.

Аз мисля, че истинското разбиране на Дарвинизма

дълбоко разяжда релиогиозната вяра.

Вижте, може да ви се струва, че ще започна да проповядвам атеизъм

и искам да ви уверя, че нямам такова намерение.

Пред една просветена публика -- като вас --

това би значило да покръствам вече покръстените.

Не, това, към което искам да ви призова --

(смях)

-- това към което искам да ви призова е войнствения атеизъм.

(смях)

(аплодисменти)

Но това е твърде негативен израз.

Ако исках -- ако бях човек, който се интересуваше от запазването на религиозната вяра,

бих бил много уплашен от позитивната сила на еволюционната наука,

и изобщо на всяка наука, но особено еволюцията,

да вдъхновява и омайва, точно защото тя е атеистична.

Големият проблем пред всяка една теория на биологичния дизайн

е да обясни огромната статистическа невероятност на съществуване на живи организми.

Статистическа невероятност в посока на добър дизайн --

сложност е една друга дума за това.

Стандартният аргумент на креационистите -- така или иначе има само един, всички останали се редуцират то него --

започва от една статистическа невероятност.

Живите същества са твърде сложни за да се появили по чиста случайност;

следователно те трябва да имат дизайнер.

Този аргумент, разбира се, се самосаботира.

Който и да дизайнер способен да сътвори нещо наистина сложно

би трябвало самият той да е още по-сложен, и това още преди да започнем да говорим

за другите неща, на които очакваме той да е способен,

като да опрощава грехове, да благославя бракове, да изслушва молитви --

-- да поддържа нашата страна по време на война --

(смях)

-- да не одобрява нашия сексуален живот и т.н.

(смях)

Сложността е проблемът, който всяка теория на биологията трябва да реши,

и не можем просто да го реши като постулира съществуването на един още по-сложен агент,

защото по този начин просто усложнява проблема.

Теорията за естественият отбор на Дарвин е толкова поразително елегантна,

защото решава проблема за обяснението на сложността

чрез нищо повече от простота.

По същество, тя го прави като предоставя една рампа

на постепенен стъпаловиден възход.

И тук искам само на подчертая,

че елегантноста на Дарвинизма е разяждаща относно религията

точно защото теорията е толкова елегантна, толкова икономична, толкова мощна,

толкова пестеливо мощна.

Тя притежава жилавата пестеливост на един прекрасен висящ мост.

Теорията за съществуването на Господ е не само лоша теория.

Тя се оказва, по принцип, неспособна да свърши работата, която се изисква от нея.

И така, връщайки се обратно към тактиката и еволюционното лоби,

аз искам да ви убедя, че клатенето на лодката може да е тъкмо това, което трябва да направим.

Моят подход за атака на креационизма не е като този на еволюционното лоби.

Моят подход за атака на креационизма е да атакувам религията като цяло,

и на този етап аз трябва да отбележа удивителното табу

да се говори лошо за религията,

и искам да го направя чрез думите на покойния Дъглас Адамс,

един скъп приятел, който, дори и никога да не дойде на TED,

със сигурност трябваше да бъде поканен.

(Ричард Сол Уърман: Той беше поканен.)

Ричард Докинс: Той беше. Добре. Мислех си, че трябва да е бил.

Той започва неговата реч, която беше записана на магнетофонна лента в Кеймбридж

малко преди той да почине.

Той започва с описание как науката работи чрез тестване на хипотези,

които за построени така, че да бъдат уязвими за опровержение, и след това той продължава.

Цитирам: "Религията не изглежда да работи така.

В центъра си тя съдържа идеи, които ние наричаме свещенни или неприкосновени.

Това означава, че ето видиш ли една идея или понятие,

за които не ти е разрешено да казваш нищо лошо.

Просто не ти е разрешено. Защо? Защото не е.

(смях)

Защо да е напълно нормално да подкрепяш Републиканците или Демократите,

този срещу онзи икономически модел, Макинтош вместо Уиндоус,

но това да имаш мнение по въпроса как се е родила вселената,

за това кой е създал вселената -- не, това е свято.

И така, ние не сме свикнали да подлагаме под съмнение религиозни идеи

и е много интерестно kakъв фурор Ричард предизвиква,

когато той го прави." Той имаше пред вид мен, не другия.

"Всеки надава неистов вой,

защото не ти е позволено да казваш такива неща, и въпреки всичко ако погледнем рационално

няма причина защо тези идеи да не са толкова отворени за дебат

колкото която и да е друга идея, с изключение на факта, че някакси сме се разбрали между нас,

че те не трябва да бъдат критикувани," и с това приключвам цитата от Дъглас.

Според мен, не само науката разяжда религията,

религията също разяжда науката.

Тя учи хората да са доволни с тривиални, свръхестествени не-обяснения

и ги заслепява за прекрасните истински обяснения, които имаме под ръка.

Тя ги учи да приемат авторитет, откровения и вяра,

вместо винаги да настояват за доказателства.

Ето го Дъглас Адамс, великолепна снимка от неговата книга, "Последен шанс да прогледнем."

Ето и едно типично списание за биология, "Тримесечен преглед на биологията"

И аз, като гост-редактор, ще приготвя набързо

специален брой на тема, "Астероид ли уби динозаврите?"

И първата статия е стандартна научна статия,

която представя доказателства, "Пласт от иридиум на К-Т границата,

кратер в Юкатан датиран с kалиево-аргонов метод,

свидетелстват, че астероид е убил динозаврите."

Напълно нормална научна статия.

Сега следващата, "Президентът на Кралското Общество

е удостоен със силно вътрешно убеждение" -- (смях) --

"...че астероид е убил динозаврите."

(смях)

"Професор Хъкстейн е получил частно разкритие,

че астероид е убил динозаврите"

(смях)

"Професор Хордли е бил възпитан

да има тотална и безрезервна вяра" --

(смях)

"...че астероид е убил динозаврите."

"Професор Хокинс оповестява официална догма,

задължителна за всички лоялни Хокинсианци,

че астероид е убил динозаврите."

(смях)

Това, разбира се, е немислимо.

Но представете си --

(аплодисменти)

-- през 1987, един репортер запитва Джордж Буш старши

дали той признава за равностойно гражданството и патриотизма

на американците, които са атеисти.

Отговорът на г-н Буш е скандално известен.

"Не, аз не мисля, че атеистите трябва да бъдат смятани за граждани,

нито смятани за патриоти.

Това е една нация под Господ Бог."

Биготизмът на Буш не е изолирана грешка,

изречена в разгара на моментa, и по-късно оттеглена.

Той стои зад думите си в лицето на многократни призиви за пояснение или оттегляне.

Той наистина има предвид това, което изрича.

По точно, той знае, че това не представлява заплаха за изборите му, напротив.

И демократи, и републиканци парадират с тяхната религиозност

ако искат да бъдат избрани. И двете парти призовават една нация под Господ Бог.

Какво ли би казал Томас Джеферсън?

Между другото, аз обикновено не съм много горд, че съм британец,

но човек не може да устои на изкушението да направи сравнение.

(аплодисменти)

На практика, какво представлява един атеист?

Атеистът е просто човек, който изпитва същите чувства към Яхве

каквито чувства всеки благоприличен християнин към Тор или Баал или към златното теле.

Както вече споменах, ние всички сме атеисти за повечето от боговете,

в които човечеството някога е вярвало. Някои от нас просто отиват един бог по-далеч.

(смях)

(аплодисменти)

И каквато и дефинция на атеизма да дадем, със сигурност това е тип абстрактнo убеждение,

на което човек има право без да е хулен

като непатриотичен,

Въпреки всичко, неоспорим факт е, че да се признаеш за атеист

е равнозначно на това да се представиш като г-н Хитлер или мис Билзебаб.

И всичко идва от това, че на атеистите се гледа

като на някакво странно, ексцентрично малцинство.

Натали Анджиър написа една доста тъжна статия в списанието Ню Йоркър,

описвайки колко самотна се чувства като атеист.

Очевидно тя се възприема като част от едно обсадено малцинство,

но всъщност каква е числеността на американските атеисти?

Най-новото запитване представлява едно доста окуражително четиво.

Хритиянството, разбира се, взема лъвския пай

от населението, с почти 160 милиона.

Но коя мислите е втората по големина група,

съкрушително превъзхождаща числено евреите които са 2,8 милиона, мюсюлманите - 1,1 милион,

и хиндуси, будисти и всички останали религии взети заедно?

Втората най-голяма група, с близо 30 милиона,

е тази характеризирана като нерелигиозна или светска.

Не може да не се зачуди човек защо политиците, които търсят избиратели,

толкова пословично благоговеят пред силата, например, на еврейското лоби.

Израел изглежда държи самия факт на своето съществуване

на гласа на американските евреи, като в същото време

изпраща нерелигиозните в политическо забвение.

Тези светски нерелигиозни гласподаватели, ако се мобилизират както трябва,

са девет пъти по-многобройни от еврейските избиратели.

Защо това значително по-солидно малцинство

не направи ход, за да упражни политическата си мощ?

Така, толкова за количеството. Какво да кажем за качеството?

Има ли някакво съотношение, позитивно или негативно,

между интелигентността и склонноста човек да бъде религиозен?

(смях)

Изследването, което цитирах, е изследването ARIS (Изследване на Американската Религиозна Принадлежност)

и то не разделя данните по социо-икономическа класа или обучение,

ниво на интелигентност или нещо друго.

Но една отскорошна статия на Пол Г. Бел в списанието на организацията Менса

може би представлява някакъв ветропоказател.

Менса, както знаете, е една международна организация

за хора с много високо ниво на интелигентност.

И от един мета-анализ на литературата,

Бел прави заключението, че, цитирам, "От 43 проучвания проведени от 1927 от днес

върху връзката между религиозната вяра и нечия интелигентност или ниво на обучение,

всички освен четири намират обратна връзка.

С други думи, колкото по-високо е нечие ниво на интелигентност или на обучение,

толкова по-малко вероятно е те да са вярващи."

Е, аз не съм виждал оригиналните 42 изследвания и не мога да коментирам мета-анализа,

но бих искал да видя повече проучвания в тази насока.

И аз знам, че има хора, ако мога да направя една малка реклама,

има хора в тази публика,

които са лесно способни за финансират едно масово научно изследване, за да решим въпроса.

и повдигам това предложение - каквото и да струва.

Но нека сега ви покажа малко данни,

които cа били публикувани както му е редът и анализирани

от една специална група, а именно, най-добрите учени.

През 1998, Ларсон и Уитам

правята анкатa на каймака на американските учени,

тези които за били удостоени с избор в Националната Академия на Науките,

и сред тази избрана група,

вярата в личен бог слиза до потресаващите седем процента.

Около 20 процента са агностици и останалите спокойно можем да наречем атеисти.

Подобни цифри преобладават за вяра в безсмъртието на душата.

Измежду биолозите учени, цифрите са още по-ниски,

само 5,5 процента вярват в Господ. Физиците учени: 7,5 процента.

Не съм виждал съответстващи цифри за академичния елит

в други области, като история или филосфия,

но бих се учудил ако са различни.

И така, стигаме до една забележителна ситуация,

едно гротескно несъответствие между американската интелигенция

и американските избиратели.

Едно философско мнение за същността на вселената,

което е поддържано от голямо мнозинство от топ американски учени,

и вероятно от мнозинство от интелигенцията изобщо,

е толкова ужасяващо за американския електорат,

че нито един кандидат на общи избори не смее да го потвърди публично.

Ако съм прав, това означава, че високите постове

в най-великата държава на света

са преградени за тези, които са най-квалифицирани да ги заемат, а именно интелигенцията,

освен ако те не са готови да лъжат за собствените си убеждения.

Грубо казано, американските политически възможности

са минирани срещу тези,

които са едновременно интелигентни и честни.

(аплодисменти)

Аз не съм гражданин на тази страна, затова се надявам, че няма да сметнете за непристойно,

ако предложа, че нещо трябва да се направи.

(смях)

И аз вече загатнах какво е това нещо.

От това, което видях на TED, аз си мисля, че това може да е идеалното място да започнем.

И отново, опасявам се, ще струва пари.

Ние се нуждаем от една кампания за възбуждане на съзнанието и

за излизане наяве на американските атеисти.

(смях)

Това може да е подобно на кампанията организирана от хомосексуалистите

преди няколко години,

въпреки, че господ да пази да паднем до публично оповестяване

на хора срещу тяхната воля.

В повечето случаи, хората, които се самообявят

ще помогнат за разрушаването на мита, според който нещо не е в ред с атеистите.

Напротив,

те ще демонстрират, че атестите често са типът хора,

които биха послужили като пример за подражание за вашите деца.

Типът хора, които един рекламен агент би използвал да препоръчат продукт.

Типът хора, които се намират в тази зала.

Може да се получи ефект на снежна топка, една позитивна обратна връзка,

така, че колкото повече имена имаме, толкова повече се добавят.

Може да има нелинейности, прагови ефекти.

Когато една критична маса е достигната,

ще има едно внезапно ускорение на вербуването.

И отново, то ще се нуждае от финансиране.

Подозирам, че самата дума "атеист"

съдържа или представлява едно препятствие

много непропорционално на това, което фактически означава, и то препятсвие за хора,

които иначе биха били щастливи да излязат наяве.

Така, какви други думи бихме могли да използваме за да улесним пътя,

да смажем двигателя, да подсладим хапа? Самият Дарвин предпочита агностик --

и не само от лоялност към своя приятел Хъксли, който измисля термина.

Дарвин е казал, "Аз никога не съм бил атеист

в смисъл да отричам съществуването на един бог.

Мисля, че общо взето агностик

би било най-правилното описание на моето душевно състояние."

Той дори е бил непривично сприхав към Едуард Ейвлинг.

Ейвлинг е бил войнствен атеист,

който не успява да убеди Дарвин

да приеме посвещението на книгата на Ейвлинг за атеизма --

давайки, между другото, начало на един пленителен мит,

според който Карл Mаркс се опитал да посвети "Капиталът" на Дарвин,

което не е вярно. Всъщност това е бил Едуард Ейвлинг.

Това, което се е случило, е че любовницата на Ейвлинг е всъщност дъщерята на Маркс,

и когато и Дарвин, и Маркс умират,

книжата на Маркс се омесват с тези на Ейвлинг,

и едно писмо от Дарвин, в което той заявява, "Скъпи сър, много Ви благодаря,

но не желая да посвещавате книгата си на мен,"

погрешно бива смятано за адресирано към Маркс,

и това дава начало на целия този мит, който вие вероятно сте чували.

И така се е получило един вид градски мит,

че Маркс се е опитал да посвети "Капиталът" на Дарвин.

Както и да е, това е било Ейвлинг, и когато те се срещнали, Дарвин поставя под съмнение Ейвлинг:

"Защо се наричате атеисти?"

"Агностик" отговорил му Ейвлинг "е просто атеист с уважение,

докато атеистът е просто един агресивен агностик."

Дарвин се оплаква, "Но защо трябва да сте толкова агресивни?"

Дарвин смятал, че атеизмът може да е походящ за интелигенцията,

но че обикновените хора не били, цитирам, "узрели за него."

Което, разбира се, е нашият стар познат, аргументът "не клати лодката."

Не е документирано дали Ейвлинг е казал на Дарвин да слезе на Земята.

(смях)

Но във всеки случай, това е станало преди повече от 100 години.

Човек би помислил, че сме пораснали от тогава до сега.

Един мой приятел, интелигентен пропаднал евреин,

който между другото съблюдаваше Шабат

от чувство за културна солидарност,

описва себе си като "агностик относно феята на зъбките."

Той не би се нарекъл атеист,

защото по принцип е невъзможно да се докаже едно негативно твърдение,

но агностицизмът от само себе си предполага, че съществуването на Господ

е на същото ниво на вероятност както и неговото не-съществуване.

Така, моят приятел е стриктен агностик по отношение на феята на зъбките,

но тя не е много вероятна, нали? Като Господ.

Оттам и фразата, "агностик относно феята на зъбките,"

но Бъртранд Ръсел подчертава същата идея

използвайки хипотетичен чайник в орбита около Марс.

Стриктно казано, вие би трябвало да сте агностици

за това дали има някакъв чайник в орбита около Марс,

но това не значи, че вие смятате, че вероятността за неговото съществуване

е същатата катo за неговото несъществуване.

Списъкът от неща, за които стриктно казано би трябвало да сме агностици

не свършва с разни феи и чайници. Той е безкраен.

Ако искате да вярвате в едно от тези неща,

еднорози или феи на зъбки или чайници или Яхве,

тежестта пада на вас да кажете защо.

Тежестта не пада на всички останали да кажат защо не.

Ние, атеистите, сме също така и а-феисти, и а-чайникоисти.

(смях)

Но нас не ни е грижа да го заявим,

и затова моят прятел използва "агностик относно феята на зъбките"

като етикет за това, което повечето хора разбират под атеист.

И въпреки това, ако искаме да призовем тези, които се чувстват атеисти дълбоко в себе си, да излязат на открито

ще трябва да намерим нещо по-добро

от "агностик относно феята на зъбките или чайника", на което да закичим нашето знаме.

Какво ще кажете например за хуманист?

Тази дума има преимуществото на световна мрежа добре организирани асоциации,

списания и други неща вече на мястото си.

Моят единствен проблем с хуманизма е очевидният му антропоцентризъм.

Едно от нещата, които научихме от Дарвин

е, че човешкият вид е само един

между милионите братовчеди, някои близки, някои далечни.

Има и други възможности, като натуралист например.

Но това може да породи неяснота,

защото Дарвин би приел натуралист да означава,

натуралист (естественик) е, разбира се, обратното на свръхестевенник.

И понякога е използвано така.

Дарвин би бил объркан от другото значение на натуралист,

и той е бил объркан, разбира се, и аз предполагам, че има и други,

които биха го объркали с нудизъм.

(смях)

Такива хора може са онези от британската шайка за линчуване,

които миналата година атакуваха педиатър, който бяха объркали с педофил.

(смях)

Аз си мисля, че най-добрата от достъпните алтернативи на атеист е просто не-теист.

Тя е лишена от силната конотация, че Господ със сигурност не съществува,

и по този начин може лесно да бъде приета от агностиците на феите или чайниците.

Напълно е съвместима с бога на физиците.

Когато хора като -- когато атеисти

като Стивън Хокинг и Албърт Айнщайн използват думата "Бог",

те разбира се я използват като метафорно съкращение

за тази дълбока, мистериозна част от физиката, която все още не разбираме.

Терминът не-теист ще свърши работа във всички тези случаи, и за разлика от атеист,

той не поражда същите фобийни, истерични реакции.

Но аз мисля, всъщност, че алтернативата е

да хванем бодливият трън на самата дума атеизъм,

точно защото е дума табу,

която носи тръпки на истерична фобия.

Може да е по-трудно да достигнем критична маса с думата атеист

отколкото с думата не-теист,

или някоя друга неконфронтационна дума.

Но ако го постигнем с тази ужасна дума, атеист,

политическият ефект би бил още по-голям.

Вече споменах, че ако бях религиозен, бих се страхувал много от еволюцията. Бих отишъл и по-далеч.

Бих се страхувал изобщо от науката, ако тя е правилно разбрана.

Това е защото научният мироглед

е толкова по-вълнуващ, по-поетичен,

много повече пълен с истински чудеса от каквото и да е

в бедните арсенали на религиозното въображение.

Както Карл Сейгън, още един наскоро поминал се герой, бе казал:

"Как така почти никоя значителна религия не е погледнала на науката

и е заключила, "Това е по-добре отколкото си представяхме!

Вселената е много по-голяма отколкото нашият пророк казва,

по-величествена, по-изтънчена, по-елегантна?' Вместо това те казват, 'Не, не, не!

Моят бог си е един малък бог, и аз искам той да си остане такъв.'

Една религия, стара или нова,

която набляга на величието на вселената

такова каквото е разкрито от модерната наука,

може би би била способна да почерпи запаси от почит и благоговение,

които са едва заченати от конвенционалните религии."

Тъй като вие сте една елитна публика

аз бих очаквал около 10 процента от вас да са набожни.

Много от вас вероятно са съгласни с нашето учтиво политическо убеждение, че ние трябва да уважаваме религията,

но аз също подозирам, че една прилична част от вас

тайно презира религията толкова колкото и аз.

(смях)

Ако сте един от тях, и разбира се много от вас може да не са,

но ако сте един от тях, аз ви призовавам да спрете да бъдете учтиви,

излезте на открито и го заявете, и ако се случи да сте богат,

помислете за начините, по които може да окажете влияние.

Религиозното лоби в тази държава

е масивно финансирано от фондации, да не говорим за данъчните облекчения,

от фондации като Фондация "Темпълтън" и "Дискавъри Институт."

Ние се нуждаем от един анти-Темпълтън да излезе напред.

Ако книгите ми се продаваха толкова добре колкото книгите на Стивън Хокинг,

вместо само като книгите на Ричард Хокинг, аз самият бих го направил.

Хората винаги питат, "Как ви промени 11 септември?"

Ами, ето как ме промени мен самия.

Нека всички престанем да сме толкова ужасно почтителни.

Благодаря ви много.

(аплодисменти)