Как използвам изкуство, за да се справя с пластмасовото замърсяване в океаните ни.

Алехандро Дуран използва изкуство, за да привлече внимание към нарастващото унищожаване на нашите океански екосисистеми. Чрез тази спираща дъха беседа, той демонстрира как добросъвестно организира и отново изполва измити от брега пластмасови отпадъци от бутилки за вода до протеза за крайник от всяка част на света. По този начин, той цели да създаде природни произведения на изкуството, които да ви оставят както очаровани, така и потресени.

Това е Сиан Ка'ан.

В мексиканския залив, само на юг от Тулум

се намира този федерално защитен резерват,

част от световното наследство на ЮНЕСКО,

и един от най-биоразнообразните
региони на тази планета.

Ала, когато го посетих за първи път през 2010

бях ужасен и напълно смутен

поради причината за всичкият боклук покриващ плажа

Скоро обаче осъзнах , че той прийдваше от всички
части на света.

От тогава се връщам

по няколко пъти годишно,

отново в Сиан Ка'ан, в родината си

за да изчистя този боклук.

И досега,

сме открили отпадъци от 58 различни държави и територии

от шест континента,

всички отмиващи се в този мексикански рай.

Въпреки че, никога няма да разбера къде един продукт е бил оставен,

в някои случаи мога да разбера мястото на производство според етикета му.

В червено можете да видите държавите, представени

чрез отпадъците им в Сиан Ка'ан.

Например тези хаитски кутии от масло...
във всякакви форми и размери,

и тези ямайски бутилки от вода.

Не е изненада обаче, че доста от тях
са от карибските ни съседи,

но и от всякъде.

Ето и образци от международни шишета.

И една от ирониите е , че всичко, което откривам,

са почистващи и разкрасяващи продукти,

като например, този артикул от САЩ,

чиято функция същност е да предпази пластмасата ти

(смеене)

шампоан от Южна Корея,

белина от Коста Рика,

и норвежки препарат за тоалетна.

И тези доста познати на нас предмети

или поне се надявам сте запознати с четките за зъби.

(смеене)

Кухненски съдове.

Играчки.

Откривам също и доказателства от горене на пластмаса,

което отделя ракопричиняващи изпарения в атмосферата.

Хората питат какво е най-интересното нещо,
което съм откривал

и до днес това е тази протеза.

И на заден план можете да видите
онази малка синя капачка,

която повремето на откриване

беше всъщност бърлогата на този
малък рак отшелник.

Този приятел е толкова сладък.

(смях)

(смях)

И са тези заинтригуващи обекти

но и тези ужасяващи обекти

всеки със своята история,

които използвам, за да създам своите краткотрайни и природни произведения.

Всичко започна с това изображение през февруари 2010,

когато за първи път посетих Сиан Ка'ан.

Тогава забелязах, че синият цвят
бе преобладващ из пластмасата.

Лилавият е всъщност най-редкият цвят.
За мен е като златото.

Но синият цвят бе най-срещания,

и така събрах няколко сини предмета

и създадох този малък аранжимент
пред синьото небе

и сините карибски води.

И когато го заснех и видях пробната снимката,

в този момент ме удари като гръм от ясно небе...

знаех, че ще трябва да се върна отново,

за да създам на място цяла серия
от арт инсталации

и да ги заснема.

Та това се оказа скицата

за проект, който завърших три години по-късно.

Нямах представа, че почти 10 години след това,

почти десетилетие по-късно, все още ще работя над това.

Но проблемът продължаваше.

Сега, ще ви покажа няколко снимки

от колекцията, която нарекох "Измити от: Да преобразуваш отпадъчен пейзаж."

Моля не забравяйте, че не съм рисувал боклука.

Събирам го и го сортирам по цвят

на същият плаж, на който го откривам.

Това е ценната ми купчина от боклук през 2015

след като представих първата част от "Museo de la Basura"

или "Музеят на боклука".

Напълно мои са намеренията
да се грижа за този боклук,

да го възхваля,

да го сложа на пиедестал

и да го запазя.

Всички сме виждали смайващи изображения

на умиращи животни
пълни с пластмаса.

И е толкова важно за нас да ги видим

и да ги приемем.

Но правейки ги естетически,
някои биха казали красиви- аранжименти

от световния боклук,

аз се стремя да насърча зрителя

да подкани онези, които не ги
интересува световния ужас

и да им даде една нова перспектива
за случващото се сега.

Някои описват Островът от боклук в Тихия океан

като остров с размер два пъти по-голям от този на Тексас,

но са ми казвали, че трудно се вижда с просто око

защото прилича повече на смог.

Та чрез изкуството ми, аз се опитвам да преставя реалноста в природата

и да направя невидимото, видимо.

Първоначалният ми въпрос,
след като започнах проекта

бе "Какво да правя с
боклука като приключа?"

Беше ми казано,че може да са
повредени стоки

след преминаването им през океана и изложеността им на химични процеси

или,че поради деградацията им, съответно
да попречат на рециклиращия процес.

Сметището също не беше опция.

Но най-накрая, ми стана ясно, че

след целия този мой труд и на онези, които ми помогнаха

да съберем, сортираме и изчистим боклука..

аз трябваше да го запазя.

Та това е планът,

да го използвам и използвам,

за да творя още изкуство

и насърчавам общества към правенето на "природни" изкуства.

Това е пример на проект направен
от нас миналата година

със съдействието на местни младежи
от Пунта Аллен в Сиан Ка'ан.

Ключова част от обществаната дейност
са почистванията на плажа

и образователните програми.

И както обществото около проекта

и колекцията ми от отпадъци растат,

така вярвам, че и влиянието, което оказвам
също ще расте.

И така през годините,

станах леко обсебен със събирането на отпадъци

тъй като си го опаковам и пътувам с него.

Нося си го на ваканциите.

(смях)

И за най-скорошния си проект,

започнах да разбивам двуизмерната равнина
на снимката.

Така, че съм доста ентусиазиран за този нов проект.

Представям си ги като одушевени произведения на изкуството

които ще се развиват и растат с времето.

И въпреки че най-същественото ми желание е да изчерпам материалите

за тази творба,

все още сме далеч от това.

Така в следващата фаза на нашия проект,

планирам да преброя
обществените произведения

и да създам собствено произведение,
което ще е много по-мащабно,

тъй като проблемът е мащабен.

Осем милиона тона пластмасови отпадъци
постъпват в океаните ни всяка година,

унищожавайки екосистеми.

Точно сега, докато говоря, буквално се изсипва пластмаса.

Виждам този проект като молба за помощ
и зов към действие.

Нашето здраве и бъдещето са неимуверно свързани

с това на океаните ни

Назовавам проектът: "Измити от: Да преобразуваш отпадъчен пейзаж",

но всъщност, той преобразува мен

и ме накара да се замисля над
своето поведение и консумация.

И ако аз мога да помогна, на когото и
да е другиго да бъде по-осъзнат,

то тогава ще си е заслужавало.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)