Как да се справим с тревожността| Оливия Ремес| TEDxХаселтскиуниверситет

Тази презентация се проведе на TEDx събитие независимо организирано от местна общност, с използването на формата за TED конференция. За повече информация посетете http://ted.com/tedx

Тревожноста е едно от най-разпространените психични разстройства, като 1/14 от хората по света са най-вероятно засегнати. Тя води до депресия, повишен риск от самоубийство, нетрудоспособност и изисква медицинска помощ, която много малко хора нуждаещи се от лечение в действителност получават. В своята презентация "Как да се справим с тревожността", Оливия Ремес от Кеймбриджкия университет споделя своя поглед върху тревожността и разкрива начини за справяне с нея. Като доказва, че лечението с медикаменти и терапия често е неуспешно и води до висок риск от възвръщане на болестта, тя набляга на това колко е важно да вземем контрол над себе си, чрез променяне на механизмите ни за справяне с проблемите. Оливия набляга на това, че като си позволим да повярваме, че случващото в живота е смислено, значимо и управляемо, ние можем значително да намалим риска от развиване на тревожно разстройство.

Представете си,
че се приготвяте за парти

Чувствате се развълнувани,
но и нервни,

и имате усещането

сякаш стомахът ви пулсира.

Има нещо, което ви спира,
спира Ви да не бъдете твърде щастливи.

"Не, не бива да си твърде щастлив.

По-добре внимавай
или нещо лошо може да се случи.

Започвате да се чудите,
"С кого ще разговарям на партито?

Ами, ако никой не иска да говори с мен?
Какво, ако си помислят, че съм странен?"

Когато се появявате на партито,

някой идва до вас и ви заговаря,

и когато това се случва

мислите ви започват да летят,
сърцето ви да бие силно,

започвате да се потите,

и се чувствате така,
сякаш се отделяте от себе си,

сякаш сте извън тялото си
и просто се наблюдавате как говорите.

"Мечка страх, мен не" - казвате си,
но това не помага.

И нещата стават само по-зле:

след няколко минутен разговор,

човекът с когото сте разговаряли
си тръгва

и вие се чувствате напълно сразен.

Това ви се случва от дълго време
в социални ситуации.

Или, представете си, всеки път,
когато сте навън, на многолюдно място

усещате паниката да расте във Вас.

Когато сте заобиколени от много хора,

например в автобуса, ви става горещо,
гади ви се, неспокойни сте

и за да предотвратите това

започвате да избягвате много места,
които ви карат да се чувствате самотни.

Вие или човекът от тези две ситуации

имате тревожно разтройство

и това, което мога да ви кажа е, че
тази тревожност е често срещана,

много повече отколкото си мислите.

В момента 1 на всеки 14 души
по света

има тревожно разтройство

и всяка година, то струва
над 42 милиарда долара

за да бъде този психичен проблем лекуван.

За да ви покажа влиянието, което
тревожността има върху живота на човека,

просто ще спомена,

че тя може да доведе до депресия,
спиране на образованието, самоубийство.

Тя затруднява концентрацията,
справянето със заеманата длъжност

и може да доведе до
прекъсване на взаимоотношения.

Но много хора не знаят това

и в много от случаите,
подмитат тревожността под килима,

сякаш това са нерви за преодоляване
или слабост,

но тревожността е много повече от това.

Причината защо толкова много хора
не мислят, че тя е от значение

е защото те не знаят какво е тревожността.

Това част от личността ви ли е? Болест?
Нормално усещане? Какво е?

Ето защо е важно
да правим разлика между

нормалната тревожност и
тревожното разстройство.

Нормалната тревожност е емоция,
която всички изпитваме

в стресови ситуации.

Да кажем наример, че сте в гората

и се изправяте лице в лице с мечка.

Вероятно това ще ви накара да се
почувствате поне малко разтревожени

и вероятно ще побегнете като луди.

Това тревожно чуство е полезно,
защото ви защитава

и ви кара да избягате от там,

макар че не е много удачно
да бягате, когато видите мечка.

Наистина не мисля,
че ще можете да я надбягате.

Тревожността ни помага
да довършим работата си в срок

и да се справяме
с извънредните ситуации в живота,

но когато тази тревожна емоция
е доведена до крайности

и се появява в ситуации,
които не представляват реална опасност,

тогава най-вероятно
имате тревожно разстройство.

Например, хората с
генерализирано тревожно разстройство

се тревожат прекомерно и постоянно
за всичко случващо се в живота им

и им е много трудно
да контролират тази тревожност.

Те също така имат симптоми
на безспокойство, страх,

трудно заспиване през нощта
и липса на концентрация.

Независимо от какво
тревожно разстройство страдате

има нещо, което можете да направите
за да го намалите.

Работи и е много по-лесно,
отколкото бихте си помислили.

Много често за психичните заболявания
ни биват предписвани лекарства,

но те невинаги имат ефект
в дългосрочен план.

Симптомите често се възвръщат и вие се
връщате там, откъдето сте започнали.

Така че, нека да помислим върху това:

начинът, по който се справяте с нещата
има пряко влияние

върху това колко тревожност изпитвате

и ако промените този начин,
тогава можете да намалите тревожността.

В наше изследване на
Кеймбриджския университет

ние показахме, че жените,
които живеят в бедни райони

имат по-висок риск да развият тревожност,
за разлика от тези в по-богатите райони.

Резултатите не ни изненадаха,
но когато погледнахме по-отблизо

открихме, че ако жените живеещи
в бедните райони

имаха определен набор от
механизми за справяне,

то те нямаха тревожност,

докато жените живеещи в бедните райони
без тези механизми за справяне

имаха тревожност.

Други проучвания посочиха,

че ако хората сблъскали се с
извънредни ситуации,

като нещастие, война,
природни бедствия

имат механизми за справяне,

то те не развиват психични заболявания,

докато другите, изправени пред същите
ситуации, но без механизми за справяне

пропадат и развиват психични заболявания.

Та, какви са тези механизми за справяне

и как можем да ги използваме
за да намалим тревожността?

Но преди да обясня какви всъщност са те,

искам да кажа, и мисля,
че това е доста интересно,

че можете сами да развиете
тези механизми за справяне

чрез нещата, които правите;

можете да вземете контрол
над тревожността си и да я намалите,

което мисля, кара хората
да се чувстват по-уверени.

Днес ще говоря за три механизма за справяне

и първият от тях е да се чувствате така,
сякаш контролирате живота си.

Хората, които чувстват, че имат
по-голям контрол над живота си

имат по-добро психично здраве.

Ако усещате, че ви липсва контрол
в живота ви,

то изследванията сочат,

че трябва да се заемете с неща,
които ви дават по-голям контрол.

Ето какво имам предвид:

хващате ли се понякога, че
отлагате започването на нещо,

просто защото
не се чувствате достатъчно готови?

Намирате ли за трудно
да взимате решения

от рода на какво да облечете или ядете,
с кого да се срещате, какво да работите?

Имате ли склонност да губите много време,

решавайки какво да правите, докато
нищо не правите?

Начинът да преодолеете нерешителността
и липсата на контрол над живота ви

е да правите нещата зле.

Писателят и поет Г. К. Честъртън
има едно изказване:

"Всичко, струващо си да бъде направено,
си заслужава да бъде зле първия път."

Причината защо това работи толкова добре

е, че взимате решения си ускорено
и директно преминавате към действия,

докато иначе бихте прекарали часове,

като планирате как да постъпите

или какво да направите.

Това може да ви парализира
и да ви изплаши дори да започнете.

Често се стремим да бъдем перфектни,
и в крайна сметка никога нищо не правим,

защото летвата, която си поставяме

е твърде висока, твърде плашеща,

това ни стресира
и ни кара да отлагаме започването

или дори да зарежем цялото това нещо.

Да го направите зле ви освобождава
да предприемете действия.

Знаете как става:

толкова често се опитваме да се справим
перфектно, че не можем да започнем

докато не дойде перфектното време
и докато нямаме всички умения,

но това може да бъде
плашещо и стресиращо,

така че защо просто
не се хвърлим в дълбокото

без да се тревожим
дали е добре или зле?

Това ще ви улесни толкова много
да започнете нещо

че дори да го правите лошо
ще го довършите

и когато погледнете назад

често ще осъзнаете,
че всъщност не е било чак толкова зле.

Моя близка приятелка с тревожност

започна да използва този девиз
и ето какво ми каза:

"Когато започнах да използвам този девиз
животът ми се промени.

Разбрах, че мога да свършвам задачите си
за много по-кратко време от преди.

Да го направя зле ми даде криле
да рискувам, да опитам нещо различно

и да се забавлявам много повече
по време на целия процес.

Премахна тревожността изцяло
и я замени с вълнение."

Така че правете нещата зле
и ще се подобрите по време на процеса.

Ще ви помоля да помислите върху това:

ако днес започнете да използвате този девиз

как ще се промени животът ви?

Вторият механизъм за справяне е
да си простите

и е много действен, ако го използвате.

Хората с тревожност мислят много за това

какво правят погрешно, за техните тревоги
и колко зле се чувстват.

Представете си, че имате приятел,
който непрекъснато ви натяква

за всичко, което правите погрешно

и за всичко, което не е наред
в живота ви.

Най-вероятно ще искате

да се отървете от този човек
незабавно, нали?

Е, хората с тревожност си причиняват
това през целия ден.

Те не са мили със себе си.

Ето защо е време да започнем
да бъдем мили със себе си,

време да започнем да се самоподкрепяме.

И начинът да направите това
е като си простите

всяка грешка от тази, която според вас

може би сте направили
само преди няколко минути

до тези от миналото.

Ако сте получавали паник атака
и се срамувате от това

простете си;

ако сте искали
да поговорите с някого,

но не сте могли да съберете смелост,

не се притеснявайте за това, простете си;

простете си всичко

и това ще ви донесе
по-голямо състрадание към вас самите.

Не можете да започнете да се лекувате
преди да направите това.

И не на последно място,

да имате цел и смисъл в живота

е много важен механизъм за справяне.

Каквото и да правим в живота си,
каквато и работа да вършим,

колкото и пари да получаваме,

не можем да сме напълно щастливи
преди да разберем,

че някой друг има нужда от нас,

че някой друг зависи от нас

или от любовта, която имаме да споделим.

И не защото имаме нужда

от добрите думи на хората
за да продължим да живеем,

а защото ако не направим нещо
за някого другиго,

то тогава рискът от влошено
психично здраве се повишава.

Известният невролог
д-р Виктор Франкъл е казал:

"Хората, които мислят,
че няма за какво да живеят

и че вече не очакват нищо от живота

трябва да разберат,

че животът все още очаква нещо от тях."

Да правите нещо за някого другиго помага
да преминете през най-трудните времена.

Ще знаете защо живеете

и ще бъдете способни да се справите
с всяка трудност, с почти всяка трудност.

Така че въпросът е

правите ли поне едно нещо
в полза на някого другиго?

Това може да бъде доброволчество

или това да споделите с други хора
знанието, което получихте днес,

най-вече с тези, които най-много
се нуждаят от него,

а това са често хората,
които нямат пари за терапия

и обикновено те са тези

с най-тежки случаи
на тревожно разтройство.

Дайте им това знание, споделете го с другите,

защото това наистина може
да подобри психичното ви здраве.

В заключение искам да кажа:

друг начин да направите нещо
за някого другиго

е като направите нещо, което
може да е в полза на бъдещите поколения.

Дори и ако тези хора никога не осъзнаят
какво сте направили за тях,

това е без значение,

защото вие ще знаете това
и това ще ви накара да осъзнаете

колко важен и уникален е животът ви.

Благодаря!

(Аплодисменти)