Развенчаване на митовете около ОКР

Има често срещано погрешно схващане, че ако обичате щателно да подреждате нещата си, да поддържате ръцете си чисти или да планирате уикенда до последния детайл, може да страдате от ОКР. В действителност, ОКР (обсесивно компулсивно разстройство) е сериозно психиатрично състояние, което често е неразбрано както от обществото, така и от специалистите по психично здраве. Наташа М. Сантос развенчава митовете около ОКР. [Режисьор: Zedem Media, разказано от Адисън Андерсън].

Всеобща заблуда е,

че ако обичаш да подреждаш,

да пазиш ръцете си чисти

или да планираш уикенда
до последния детайл,

може да имаш ОКР.

Всъщност ОКР, което означава
обсесивно-компулсивно разстройство,

е сериозно психиатрично състояние,

което често е неразбрано
както от обществото,

така и от специалистите
по психично здраве.

Затова нека развенчаем някои митове.

Мит първи: повтарящи се или ритуални
действия са синоним на ОКР.

Както името предполага,

обсесивно-компулсивното разстройство
има два аспекта:

натрапчивите мисли, представи или импулси,
познати като обсесии,

и поведенческите компулсии,
които човек извършва,

за да облекчи страха, предизвикан
от обсесията.

Действията, които хората често
асоциират с ОКР,

като прекаленото миене на ръце
или неколкократно проверяване на нещо,

могат да са пример за обсесивни или
компулсивни наклонности,

които много от нас проявяват понякога.

Но същинското разстройство е доста
по-рядко и може да е много изтощително.

Засегнатите хора имат малък или никакъв
контрол върху обсесивните мисли

и компулсивното поведение,

което отнема време

и пречи на работата, ученето или
социалния живот,

причинявайки значителни затруднения.

Тези диагностични критерии отличават
хората, страдащи от ОКР,

от тези, които може би са само
малко по-педантични

или внимават за хигиената повече
от обичайното.

Мит втори: основният симптом на ОКР е
прекаленото миене на ръце.

Въпреки че миенето на ръцете е
най-популярният образ на ОКР,

обсесиите и компулсиите могат да
приемат много различни форми.

Обсесиите могат да се проявят като
страх от зараза и болест,

притестнения да не нараниш някого

или фокусиране върху числа, мотиви,
морални норми или сексуална идентичност.

А компулсиите могат да стигнат от
прекалено чистене и повторно проверяване

до педантична подредба на вещи

или ходене по предварително
определен модел.

Мит трети:

Хората, страдащи от ОКР, не разбират,
че се държат ирационално.

Много хора с ОКР всъщност доста добре
разбират връзката

между техните обсесии и компулсии.

Да не могат да избегнат тези
мисли и действия,

въпреки че са наясно с нелогичността им,

е част от причината, защо ОКР се
преживява толкова тежко.

Страдащите от ОКР разказват,
че се чувстват луди,

защото изпитват тревожност на основата
на ирационални мисли

и защото им е трудно да контролират
реакциите си.

Та, какво точно предизвиква ОКР?

Разочароващият отговор е,
че не знаем със сигурност.

Но имаме някои важни следи.

ОКР се смята за невробиологично
разстройство.

С други думи, изследванията предполагат,
че мозъците на страдащите от ОКР

са програмирани да се държат
по определен начин.

Според изследванията има три региона
в мозъка,

които са замесени в социалното поведение
и цялостното когнитивно планиране,

доброволното движение

и емоционалните и
мотивационните реакции.

Другата част от пъзела е,

че ОКР има връзка с ниски нива на
серотонин,

невротрансмитер, който пренася съобщения
между мозъчните структури

и подпомага регулацията на жизненоважни
процеси

като настроение, агресия,
контрол на импулсите,

сън, апетит, телесна температура и болка.

Но дали серотонинът и активността в тези
региони на мозъка са причинители на ОКР

или симптоми на непозната основна причина
на разстройството?

Вероятно няма да разберем,

докато не опознаем мозъка
много по-задълбочено.

Добрата новина е, че има ефективни
лечения за ОКР,

които включват лекарства, увеличаващи
нивото на серотонин в мозъка

като ограничават абсорбирането му
от мозъчните клетки,

поведенческа терапия, която постепенно
намалява чувствителността към тревожността

и в някои случаи и електрошокова терапия

или операция, ако ОКР не се повлияе от
другите форми на лечение.

Да знаеш, че собственият ти мозък те лъже,

и да не можеш да се противопоставиш на
заповедите му, може да е мъчително.

Но със знанието и разбирането идва силата
да потърсим помощ,

а бъдещите изследвания на мозъка

може най-накрая да донесат отговорите,
които търсим.