Може да сте депресирани и тревожни по тази причина!
-
0:01 - 0:03Много дълго време
-
0:03 - 0:06имах две местерии, които висяха над мен.
-
0:07 - 0:09Не можех да ги разбера
-
0:09 - 0:12и честно казано, бях
твърде уплашен да мисля за тях. -
0:12 - 0:16Първата мистерия беше, че съм 40-годишен.
-
0:16 - 0:19През целия ми живот, година след година,
-
0:19 - 0:22се развиваха
сериозна депресия и тревожност -
0:22 - 0:25в САЩ, Великобритания
-
0:25 - 0:27и в Западния свят.
-
0:27 - 0:30Исках да разбера защо.
-
0:31 - 0:33Защо ни се случва това?
-
0:33 - 0:36Защо след всяка отминаваща година
-
0:36 - 0:39повече и повече от нас преминават
все по-трудно през ежедневието? -
0:40 - 0:43Исках да разбера това
заради една по-лична мистерия. -
0:43 - 0:45Когато бях тийнейджър,
-
0:45 - 0:46си спомням как
отидох при доктора ми -
0:46 - 0:51и обясних, че чувствам
как болката извираше от мен. -
0:51 - 0:53Не можех да го контролирам,
-
0:53 - 0:55не разбирах защо се случва,
-
0:55 - 0:57чувствах се
силно засрамен от това чувство. -
0:57 - 0:59Докторът ми разказа история,
-
0:59 - 1:01зад която осъзнавам,
че стояха добри намерения, -
1:01 - 1:02но беше доста опростена.
-
1:02 - 1:04Не напълно грешна.
-
1:04 - 1:06Докторът ми каза:
"Знаем защо хората се чувстват така. -
1:06 - 1:11Някои хора просто получават
химичен дисбаланс в главите си. -
1:11 - 1:12Ти очевидно си един от тях.
-
1:12 - 1:15Всичко, което е нужно,
е да ти дадем няколко лекарства. -
1:15 - 1:17Това ще възстанови химичния ти баланс."
-
1:17 - 1:19Започнах да приемам лекарство
наречено Паксил или Сероксат - -
1:19 - 1:22едно и също е, но с различни имена
в различните страни. -
1:22 - 1:25Почувствах се изключително добре,
получих голям стимул. -
1:25 - 1:26Но не след дълго
-
1:26 - 1:28чувството на болка започна да се завръща.
-
1:28 - 1:30Така че ми даваха все по-висока доза
-
1:30 - 1:33докато за 13 години, приемах
максимално възможната доза, -
1:33 - 1:35която беше законно позволена.
-
1:35 - 1:39През повечето от тези 13 години
и почти през цялото време -
1:39 - 1:40чувствах огромна болка.
-
1:40 - 1:43Тогава започнах да се запитвам:
"Какво се случва? -
1:43 - 1:45Правиш всичко
-
1:45 - 1:48според историята, която
доминира културните разбирания. -
1:48 - 1:50Защо тогава се чувстваш така?"
-
1:50 - 1:53За да стигна до същината
на тези две мистерии -
1:53 - 1:55за книга, която написах,
-
1:55 - 1:57се озовах на дълго пътуване по целия свят.
-
1:57 - 1:59Пропътувах 40 000 мили.
-
1:59 - 2:01Исках да разговарям
с водещите експерти по света -
2:01 - 2:03за причините за депресия и тревожност
-
2:03 - 2:05и, още по-важно, как да ги разрешим,
-
2:05 - 2:08както и с хора преживяли
депресия и тревожност -
2:08 - 2:10по най-различни начини.
-
2:10 - 2:11Научих много
-
2:11 - 2:14от удивителните хора,
които опознах на това пътуване. -
2:14 - 2:17Но мисля, че в същината на наученото е,
-
2:17 - 2:20че досега има научни доказателства
-
2:20 - 2:24за девет различни
причинители на депресия и тревожност. -
2:24 - 2:26Две от тях се крият в биологията ни.
-
2:26 - 2:29Гените ви могат да ви направят
по-чувствителни към подобни проблеми, -
2:29 - 2:31въпреки че не предопределят съдбата ви.
-
2:31 - 2:35Освен това протичат реални мозъчни
промени, когато сте депресирани, -
2:35 - 2:37които затрудняват
излизането от това състояние. -
2:37 - 2:39Но повечето фактори,
доказани, че -
2:39 - 2:41водят до депресия и тревожност,
-
2:41 - 2:43не са част от биологията ни.
-
2:44 - 2:46Те са свързани с начина ни на живот.
-
2:46 - 2:48Ако веднъж ги разберете,
-
2:48 - 2:51това отваря много различна
комбинация от решения, -
2:51 - 2:53която би трябвало
да се предлага на хората -
2:53 - 2:55заедно с опцията за приемане
на химични антидепресанти. -
2:55 - 2:57Например,
-
2:57 - 3:01ако сте самотни, има по-голяма
вероятност да се депресирате. -
3:01 - 3:03Ако нямате никакъв
контрол върху работата си, -
3:03 - 3:06а просто трябва
да правите каквото ви се каже, -
3:06 - 3:08има по-голяма
вероятност да се депресирате. -
3:08 - 3:10Ако много рядко излизате сред природата,
-
3:10 - 3:12има по-голяма
вероятност да се депресирате. -
3:12 - 3:15Едно нещо обединява много от
причините за депресия и тревожност, -
3:15 - 3:16което научих.
-
3:16 - 3:18Не всички, но много от тях.
-
3:18 - 3:20Всички тук знаете,
-
3:20 - 3:23че всеки има физически потребности, нали?
-
3:23 - 3:24Очевидно е.
-
3:24 - 3:27Трябват ви храна, вода,
-
3:27 - 3:29убежище, чист въздух.
-
3:29 - 3:31Ако ви отнема тези неща,
-
3:31 - 3:33много бързо всички ще изпаднете в беда.
-
3:33 - 3:35По същия начин
-
3:35 - 3:38всяко човешко същество има
природни психологични потребности. -
3:38 - 3:40Имате нужда да чувствате принадлежност.
-
3:40 - 3:43Да чувствате,
че животът ви има значение и цел, -
3:43 - 3:46че хората ви виждат и оценяват,
-
3:46 - 3:48че ви чака бъдеще, което има смисъл.
-
3:48 - 3:51Културата, която сме изградили,
е работеща по много причини. -
3:52 - 3:54Много фактори са по-добре от миналото.
-
3:54 - 3:55Щастив съм, че
живея в настоящето. -
3:55 - 3:57Но се справяме все по-зле
-
3:57 - 4:01в това да посрещаме тези
дълбоки и основни психологични нужди. -
4:02 - 4:04Това не е единствената причина,
-
4:04 - 4:08но мисля, че е ключът към
напредването на тази криза. -
4:09 - 4:12Намирах това много трудно за разбиране.
-
4:12 - 4:15Наистина се борех с идеята
-
4:15 - 4:19да спра да мисля за депресията си
не само като проблем с мозъка ми, -
4:19 - 4:21а като породена от
много причини, -
4:21 - 4:23голяма част от които в начина ни на живот.
-
4:23 - 4:25Всичко започна да се подрежда едва когато
-
4:25 - 4:28един ден имах интервю
с психиатър от Южна Африка - -
4:28 - 4:30Д-р Дерек Самърфийлд.
-
4:30 - 4:31Той е страхотен.
-
4:31 - 4:35Д-р Самърфийлд е бил
в Камбоджа през 2001г., -
4:35 - 4:38когато за първи път
въвели химическите антидепресанти -
4:38 - 4:40за хората в страната.
-
4:40 - 4:43Местните доктори, камбоджанците,
никога не били чували за тях -
4:43 - 4:45и се чудели
какво представляват. -
4:45 - 4:46Той им обяснил.
-
4:46 - 4:48Те му отговорили:
-
4:48 - 4:50"Нямаме нужда от тях.
Вече си имаме антидепресанти." -
4:50 - 4:52Той отвърнал:
"Какво имате предвид?" -
4:52 - 4:55Помислил, че ще заговорят
за някакъв билков лек -
4:55 - 4:59като билката на Свети Йоан,
гинко билобата или нещо подобно. -
5:00 - 5:02Вместо това му разказали история.
-
5:03 - 5:06В тяхната общност живеел фермер,
който работел на оризовите полета. -
5:06 - 5:08Един ден стъпил върху мина,
-
5:08 - 5:10останала от войната със САЩ,
-
5:10 - 5:12която му отнесла крака.
-
5:12 - 5:13Сложили му изкуствен крак
-
5:13 - 5:16и не след дълго се върнал
на оризовите полета. -
5:16 - 5:19Но очевидно е доста трудно
да се работи под вода, -
5:19 - 5:20когато имаш изкуствен крак.
-
5:20 - 5:22Предполагам, че е било доста травмиращо
-
5:22 - 5:25да се върне и работи на полето,
където е бил взривен. -
5:25 - 5:27Човекът започнал да плаче по цял ден,
-
5:27 - 5:29отказвал да става от леглото,
-
5:29 - 5:32развил всички
класически симптоми на депресия. -
5:32 - 5:33Камбоджанският доктор казал:
-
5:33 - 5:36"Тогава му дадохме антидепресанта."
-
5:36 - 5:38Д-р Самърфийлд отвърнал:
"Какво сте му дали?" -
5:38 - 5:41Обяснили му, че отишли
и седнали заедно с него. -
5:42 - 5:43Изслушали го.
-
5:44 - 5:47Осъзнали, че болката му имала смисъл,
-
5:47 - 5:50което той трудно
разбирал заради депресията си, -
5:50 - 5:54но всъщност имало
логическо обяснение в живота му. -
5:54 - 5:57Един от докторите, разговарящ
с хората в общността, се досетил: -
5:57 - 5:59"Ако купим на този човек крава,
-
5:59 - 6:01може да стане млекопроизводител,
-
6:01 - 6:04не би бил в тази трудна позиция,
-
6:04 - 6:07не би ходил да работи
на оризовите полета." -
6:07 - 6:08Така му купили крава.
-
6:08 - 6:10След няколко седмици спрял да плаче,
-
6:10 - 6:12след месец депресията му изчезнала.
-
6:12 - 6:14Хората казали на Д-р Самърфийлд:
-
6:14 - 6:17"Е, виждате ли, докторе - кравата,
това беше антидепресантът. -
6:17 - 6:18За това говорите, нали?"
-
6:18 - 6:19(Смях)
-
6:19 - 6:22(Аплодисменти)
-
6:22 - 6:25Ако сте отгледани да
възприемате депресията като мен, -
6:25 - 6:27което важи за повечето хора тук,
-
6:27 - 6:29това звучи като лоша шега, нали?
-
6:29 - 6:31"Отидох при доктора ми за антидепресант,
-
6:31 - 6:32а тя ми даде крава."
-
6:32 - 6:35Но това, което камбоджанските доктори
са знаели интуитивно, -
6:35 - 6:38основано на този
единичен ненаучен анекдот, -
6:38 - 6:41е което водещото медицинско световно тяло,
-
6:41 - 6:43Световната Здравна Организация,
-
6:43 - 6:45се опитва да ни каже с години,
-
6:45 - 6:48базирано на най-добрите
научни доказателства. -
6:49 - 6:51Ако сте депресирани,
-
6:51 - 6:52ако сте тревожни,
-
6:53 - 6:56не сте слаби или луди,
-
6:56 - 7:00не сте машина със счупени части.
-
7:01 - 7:03Вие сте човешко същество
с непосрещнати потребности. -
7:04 - 7:07Тук също толкова важно е да помислим
какво камбоджанските доктори -
7:07 - 7:10или Световната Здравна Организация
не казват. -
7:10 - 7:11Не са казали на фермера:
-
7:11 - 7:14"Ей, приятел, трябва да се стегнеш.
-
7:14 - 7:17Твоя работа е да разбереш
и поправиш проблема сам." -
7:18 - 7:20Напротив.
Това, което са казали било: -
7:20 - 7:23"Тук сме като група, за да ти помогнем,
-
7:23 - 7:28заедно да открием и решим проблема."
-
7:29 - 7:33От това се нуждае всеки депресиран човек.
-
7:33 - 7:36Това е, което всеки
депресиран човек заслужава. -
7:36 - 7:39Затова един от водещите доктори в САЩ,
-
7:39 - 7:42в официалното си съобщение
за Световния Ден на Здравето, -
7:42 - 7:43през 2017,
-
7:43 - 7:46каза, че трябва да говорим
по-малко за химическия дисбаланс -
7:46 - 7:49и повече за дисбаланса
в начина ни на живот. -
7:49 - 7:51Лекарствата наистина
облекчават някои хора. -
7:51 - 7:53Помагаха и на мен за известно време.
-
7:53 - 7:57Но точно защото проблемът
е много по-дълбок от биологията, -
7:58 - 8:01решенията също трябва
да достигнат много по-надълбоко. -
8:01 - 8:03Но когато за първи път научих това,
-
8:03 - 8:05си казах:
-
8:05 - 8:07"Добре, виждам всички
научни доказателства, -
8:07 - 8:09прочел съм много изследвания,
-
8:09 - 8:12интервюирал съм огромен
брой специалисти, които ми го обясниха, - -
8:12 - 8:15но не спирах да мисля -
Как изобщо можем да постигнем това?" -
8:15 - 8:16Нещата, които ни депресират,
-
8:16 - 8:19в повечето случаи са доста
по-сложни от случилото се -
8:19 - 8:20с фермера от Камбоджа.
-
8:20 - 8:23Откъде изобщо да започнем да разбираме?
-
8:23 - 8:26Но тогава по време на
дългото пътуване за книгата ми, -
8:26 - 8:28по целия свят,
-
8:28 - 8:30се срещах с хора,
които правеха точно това. -
8:30 - 8:33От Сидни, до Сан Франциско,
-
8:33 - 8:34до Сан Пауло.
-
8:34 - 8:36Срещах хора, които разбираха
-
8:36 - 8:38по-дълбоките причини
за депресията и тревожността -
8:38 - 8:41и ги поправяха като група.
-
8:41 - 8:44Очевидно не мога да ви кажа
за всички удивителни хора, -
8:44 - 8:45които опознах и за които писах,
-
8:45 - 8:49или за всички девет причини за депресията
и тревожноста, за които научих, -
8:49 - 8:51защото няма да ми позволят
да изнеса 10-часова TED лекция - -
8:51 - 8:53може да им се оплачете за това.
-
8:53 - 8:55Но искам да се насоча към две от причините
-
8:55 - 8:58и две от решенията, произлезли
от тях, ако сте съгласни. -
8:59 - 9:00Ето я първата.
-
9:00 - 9:03Ние сме най-самотното
общество в човешката история. -
9:03 - 9:06В скорошно изследване
попитали американци: -
9:06 - 9:09"Чувствате ли, че изобщо
не сте близки с никого?" -
9:09 - 9:1339% от хората заявили,
че това е вярно за тях. -
9:13 - 9:14"Изобщо не са близки с никого."
-
9:14 - 9:17Според международните измервания за самота
-
9:17 - 9:20Великобритания и останалата част от Европа
са точна зад САЩ, -
9:20 - 9:21ако някой тук се възгордее.
-
9:21 - 9:22(Смях)
-
9:22 - 9:24Прекарах доста време
в обсъждане на това -
9:24 - 9:27със световния водещ експерт по самота,
-
9:27 - 9:29страхотен човек
на име професор Джон Касиопо, -
9:29 - 9:30който беше в Чикаго,
-
9:30 - 9:33и мислих много по един въпрос,
който работата му ни поднася. -
9:33 - 9:35Професор Касиопо попитал:
-
9:35 - 9:37"Защо съществуваме?
-
9:37 - 9:39Защо сме тук, защо сме живи?"
-
9:39 - 9:41Една ключова причина
-
9:41 - 9:44е тъй като предците ни
от саваните в Африка -
9:44 - 9:46били много добри в едно нещо.
-
9:46 - 9:50Не били по-големи от животните,
които ловували повечето време, -
9:50 - 9:53не били по-бързи от животните,
които ловували повечето време, -
9:53 - 9:56но били много по-добри
в обединяването в групи -
9:56 - 9:57и сътрудничеството.
-
9:57 - 10:00Това била суперсилата ни като вид -
-
10:00 - 10:01да се обединяваме заедно.
-
10:01 - 10:03Точно както пчелите
еволюирали за живот в кошери, -
10:04 - 10:06хората еволюирали за живот в племена.
-
10:06 - 10:10Но ние сме първите хора някога,
-
10:10 - 10:12които разпуснали племената си.
-
10:12 - 10:15Това ни кара да се чувстваме ужасно.
-
10:15 - 10:17Но не е задължително да бъде така.
-
10:17 - 10:20Един от героите в книгата ми,
а всъщност и в живота ми, -
10:20 - 10:22е доктор на име Сам Еверингтън.
-
10:22 - 10:25Той е общопрактикуващ
в бедна част на Източен Лондон, -
10:25 - 10:26където живях много години.
-
10:26 - 10:28Сам се чувствал наистина неудобно,
-
10:28 - 10:30тъй като имал много пациенти,
-
10:30 - 10:32които отивали при него
с ужасна депресия и тревожност. -
10:32 - 10:34Като мен, той не е
против антидепресантите. -
10:34 - 10:37Смята, че дават някакво
облекчение на някои хора. -
10:37 - 10:38Но можел да види две неща.
-
10:38 - 10:42Първо, пациентите му били депресирани
или тревожни през повечето време -
10:42 - 10:46по напълно разбиреми причини
като самотата. -
10:46 - 10:49Второ, въпреки че лекарствата
облекчавали някои хора, -
10:49 - 10:52при много други те не решавали проблема.
-
10:52 - 10:53Основният проблем.
-
10:54 - 10:57Един ден Сам решил
да разработи нов подход. -
10:57 - 10:59Жена отишла в центъра му,
медицинския му център, -
10:59 - 11:00наречена Лиза Кънингъм.
-
11:01 - 11:02По-късно се запознах с Лиза.
-
11:02 - 11:06Лиза била затворена в дома си
с ужасяваща депресия и трежност -
11:07 - 11:08седем години.
-
11:09 - 11:12Когато отишла в центъра на Сам,
й казали: "Не се тревожи, -
11:12 - 11:14ще продължим да ти даваме лекарствата,
-
11:14 - 11:16но и ще ти предпишем нещо друго.
-
11:17 - 11:20Ще ти предпишем да идваш
тук в центъра два пъти седмично -
11:20 - 11:23и да се срещаш с група
от други депресирани и тревожни хора. -
11:23 - 11:26Не, за да разговаряте колко сте нещастни,
-
11:26 - 11:29а да откриете нещо смислено,
което да правите заедно, -
11:29 - 11:32за да не сте самотни и
да не чувствате, че животът няма смисъл." -
11:32 - 11:35Първият път, когато групата се срещнала,
-
11:35 - 11:37Лиза буквално започнала
да повръща от тревожност. -
11:37 - 11:39Било силно пренатоварващо за нея.
-
11:39 - 11:42Но хората я потупали по гърба,
започнали да разговарят. -
11:42 - 11:44Казали й:
"Какво можем да направим?" -
11:44 - 11:46Това са хора от
вътрешен Източен Лондон като мен. -
11:46 - 11:48Не знаели нищо за градинарството.
-
11:48 - 11:50Веднъж казали:
"Защо не научим градинарство?" -
11:50 - 11:53Имало площ зад докторския офис,
-
11:53 - 11:54която не била поддържана.
-
11:54 - 11:56"Защо да не я превърнем в градина?"
-
11:56 - 11:58Започнали да вземат книги от библиотеката,
-
11:58 - 11:59да гледат видеа в YouTube.
-
11:59 - 12:02Започнали да обработват почвата с ръце,
-
12:02 - 12:05да учат за сезонните ритми.
-
12:05 - 12:06Има много доказателства,
-
12:06 - 12:08че излагането на природния свят
-
12:08 - 12:10е наистина силен антидепресант.
-
12:10 - 12:13Но те започнали да
правят нещо много по-важно. -
12:13 - 12:15Започнали да изграждат племе,
-
12:15 - 12:17да формират група
-
12:17 - 12:19и да се грижат един за друг.
-
12:19 - 12:21Ако някой не ходел
на събиранията им, -
12:21 - 12:24другите го търсели
и питали дали бил добре. -
12:24 - 12:26Помагали му да разбере
какво го притеснявало този ден. -
12:26 - 12:28Както Лиза ми обясни:
-
12:28 - 12:31"Както градината започна да разцъфва,
-
12:31 - 12:32така и ние
започнахме да разцъфваме." -
12:32 - 12:35Този подход се
нарича социално предписание. -
12:35 - 12:36Разпространява се из Европа.
-
12:36 - 12:38Има малко, но натрупващи се доказателства,
-
12:38 - 12:41че това води до реален и значим спад
-
12:41 - 12:43на депресията и тревожността.
-
12:43 - 12:47Спомням си как един ден стоях в градината,
-
12:47 - 12:50която Лиза и някога депресираните
й приятели изградили, -
12:50 - 12:51една наистина красива градина,
-
12:51 - 12:52и ми се появи тази мисъл,
-
12:52 - 12:56вдъхновена от
професор Хю Макай от Австралия. -
12:56 - 13:01Мислех си, че често, когато хората
се чувстват зле в тази култура, -
13:01 - 13:04това, което им казваме - сигурен съм,
че всеки го е казвал, аз също - -
13:04 - 13:07казваме: "Просто трябва
да бъдеш ти, да бъдеш себе си." -
13:08 - 13:11Осъзнах, че всъщност
трябва да казваме на хората -
13:11 - 13:12"Не бъди ти.
-
13:12 - 13:14Не бъди себе си.
-
13:14 - 13:16Бъди нас, ние.
-
13:17 - 13:18Бъди част от групата."
-
13:18 - 13:22(Аплодисменти)
-
13:22 - 13:24Решението на тези проблеми
-
13:24 - 13:28не лежи в използването
на все повече ваши ресурси -
13:28 - 13:29като отделен индивид.
-
13:29 - 13:31Всъщност сме в тази криза
частично поради това. -
13:31 - 13:34Лежи в свързването
с нещо по-голямо от вас, -
13:34 - 13:36което се отнася и
до една от другите причини -
13:36 - 13:39на депресия и тревожност,
която исках да ви спомена. -
13:39 - 13:41Всеки знае,
-
13:41 - 13:45че вредната храна ни е превзела
и ни прави физически болни. -
13:45 - 13:47Изобщо не го казвам снизходително.
-
13:47 - 13:49Буквално дойдох тук от McDonald`s.
-
13:49 - 13:53Видях как всички ядете здравословната
закуска на TED и реших, че не е за мен. -
13:53 - 13:58Но точно както вредната храна ни е завзела
и ни прави физически болни, -
13:58 - 14:02вредните ценности са превзели умовете ни
-
14:02 - 14:04и ни правят ментално болни.
-
14:04 - 14:07От хиляди години философите казват,
-
14:07 - 14:12че, ако мислите, че животът
е заради парите, статутът и показността, -
14:12 - 14:13ще се чувствате ужасно.
-
14:13 - 14:16Това не е точен цитат на Шопенхауер,
-
14:16 - 14:17но това е същността
на изказването му. -
14:17 - 14:20Странно, но почти никой не го е изследвал,
-
14:20 - 14:24докато наистина необикновен човек,
с когото се запознах, професор Тим Касър, -
14:24 - 14:26който работи в Колежа Нокс в Илинойс,
-
14:26 - 14:29започнал да го изследва
преди около 30 години. -
14:29 - 14:32Откритията му показват
няколко наистина важни неща. -
14:32 - 14:35Първо, колкото повече вярвате,
-
14:35 - 14:40че можете да купите и покажете
излизането от тъгата ви, -
14:40 - 14:42за да започнете добър живот,
-
14:42 - 14:45толкова по-вероятно
ще станете депресирани и тревожни. -
14:45 - 14:46И, второ,
-
14:46 - 14:51като общество сме станали
все по-ръководени от тези вярвания. -
14:51 - 14:52През целия ми живот,
-
14:52 - 14:56минал под тежестта на рекламирането,
Инстаграм и всичко подобно. -
14:57 - 14:58Мислейки за това,
-
14:58 - 15:04осъзнах, че всички са ни хранили
от раждането ни с нещо като KFC за душата. -
15:04 - 15:08Тренирали са ни да търсим
щастие на грешните места -
15:08 - 15:11и точно както вредната храна
не посреща хранителните ни нужди, -
15:11 - 15:13а всъщност ни кара да се чувстваме зле,
-
15:13 - 15:16така и вредните ценности
не посрещат психологичните ви потребности -
15:16 - 15:19и ви отдалечават от един добър живот.
-
15:19 - 15:22Но, когато за първи път
срещнах професор Касър -
15:22 - 15:23и научих всичко това,
-
15:23 - 15:26почувствах странна комбинация от емоции.
-
15:26 - 15:28От една страна, това
ми се стори доста предизвикателно. -
15:28 - 15:32Осъзнах колко често в живота ми,
когато съм бил зле, -
15:32 - 15:37съм опитвал да се подобря чрез някаква
показност, голямо повърхностно решение. -
15:37 - 15:40Мога да разбера защо
това не е проработвало за мен. -
15:41 - 15:44Също се замислих,
че това е някак очевидно. -
15:44 - 15:46Не е ли дори банално?
-
15:46 - 15:47Ако ви кажа,
-
15:47 - 15:49че никой няма да лежи
на смъртното си легло -
15:49 - 15:52и да мисли за всичките си купени обувки
и споделени постове, -
15:52 - 15:53а ще мислите за моменти
-
15:53 - 15:55на любов, смисъл и свързаност в живота ви.
-
15:55 - 15:57Мисля, че това
изглежда почти като клише. -
15:57 - 16:00Но продължих да разговарям
с професор Касър и казах: -
16:00 - 16:03"Защо чувствам тази
странна двойственост?" -
16:03 - 16:07Той отвърна: "До известна степен
всички знаем тези неща. -
16:07 - 16:09Но в тази култура, не живеем според тях."
-
16:09 - 16:11Знаем ги толкова добре,
че са се превърнали в клишета, -
16:11 - 16:13но не живеем според тях.
-
16:13 - 16:16Продължих да питам защо,
защо бихме знаели нещо толкова мъдро, -
16:16 - 16:17но не бихме живяли според него?
-
16:17 - 16:21След известно време
професор Касър ми отговори: -
16:21 - 16:23"Защото живеем в машина,
-
16:23 - 16:27създадена да ни накара
да пренебрегваме важното в живота." -
16:27 - 16:29Наистина трябваше
да се замисля за това. -
16:29 - 16:30"Защото живеем в машина,
-
16:30 - 16:34създадена да ни накара
да пренебрегваме важното в живота." -
16:34 - 16:38Професор Касър искаше да разбере
дали можем да разрушим тази машина. -
16:38 - 16:40Провел е множество изследвания за това.
-
16:40 - 16:42Ще ви спомена един пример.
-
16:42 - 16:45Наистина ви подканвам да го
опитате с приятелите и семействата си. -
16:45 - 16:48С човек на име Нейтън Дънгън
намерил група тийнейджъри и възрастни, -
16:48 - 16:53които се събирали
за серия от сесии за определен период. -
16:53 - 16:54Част от целта на групата
-
16:54 - 16:58била хората да помислят
за момент в живота си, -
16:58 - 17:01когато наистина са открили смисъл и цел.
-
17:01 - 17:03За различните хора
това били различни неща. -
17:03 - 17:06За някои това било свиренето
на музика, писането, помагането. -
17:06 - 17:09Сигурен съм, че всеки тук
може да си представи нещо, нали? -
17:09 - 17:12Друга цел на групата била
да накара хората да се зачудят -
17:12 - 17:15как могат да отдадат повече от живота си
-
17:15 - 17:18за преследвани на тези
моменти на смисъл и цел -
17:18 - 17:21и по-малко за, не знам,
купуване на ненужни глупости, -
17:21 - 17:23постване в социалните мрежи
и опити хората да го харесат. -
17:23 - 17:25"О, Боже, така завиждам!"
-
17:25 - 17:27Открили, че
-
17:27 - 17:28самото провеждане
на тези срещи, -
17:28 - 17:31неща като анонимни
алкохолици за консуматори, -
17:31 - 17:35та събирането на хората на такива срещи,
изказването на тези ценности -
17:35 - 17:37и решителността да ги променят у себе си
-
17:37 - 17:40довело до значителна
промяна в човешките им ценности. -
17:40 - 17:45Отдалечило ги от този ураган
на депресиращи съобщения, -
17:45 - 17:47трениращи ни да търсим
щастие на грешните места, -
17:47 - 17:51и ги приближило към
по-смислени и благодатни ценности, -
17:51 - 17:53които ни извеждат от депресия.
-
17:53 - 17:57Но след всички решения,
които видях и за които писах, -
17:57 - 17:59много от които не мога да спомена тук,
-
17:59 - 18:01не спрях да мисля
-
18:01 - 18:05защо ми отне толкова време
да стигна до тези прозрения? -
18:05 - 18:07Защото, когато ги обяснявате на хората,
-
18:07 - 18:09някои са по-сложни, но не всички,
-
18:09 - 18:12когато ги обяснявате,
това не е ракетна наука, нали? -
18:12 - 18:14До някаква степен всички знаем тези неща.
-
18:14 - 18:17Защо ни е токлкова трудно да ги разберем?
-
18:17 - 18:19Мисля, че причините са много.
-
18:19 - 18:24Но мисля, че една причина е,
че се налага да променим разбирането си -
18:24 - 18:27за същността на депресията и тревожността.
-
18:28 - 18:30Има реални биологични приноси
-
18:30 - 18:32за депресията и тревожността.
-
18:32 - 18:36Но, ако позволим на биологията
да представя цялата картина, -
18:36 - 18:37както дълго време направих аз,
-
18:37 - 18:41а както смятам, че културата ни е правила
през по-голямата част от живота ми, -
18:41 - 18:45недиректно завяваме на хората,
без да е нечие намерение, -
18:45 - 18:48но все пак недиректно казваме на хората:
-
18:48 - 18:50"Болката ти не значи нищо.
-
18:51 - 18:52Това е просто неизправност.
-
18:52 - 18:54Като бъг в компютърна програма.
-
18:54 - 18:57Като проблем в
електрическата мрежа в главата ти." -
18:58 - 19:01Но бях готов да започна
промяна в живота си -
19:01 - 19:05едва когато осъзнах,
че депресията не е неизправност. -
19:07 - 19:08Тя е сигнал.
-
19:09 - 19:11Депресията ви е сигнал.
-
19:11 - 19:13Казва ви нещо.
-
19:13 - 19:18(Аплодисменти)
-
19:18 - 19:20Чувстваме се така с причини,
-
19:20 - 19:23трудно видими, когато сме в депресия -
-
19:23 - 19:25разбирам го доста добре от личен опит.
-
19:25 - 19:29Но с правилната помощ,
можем да разберем проблемите -
19:29 - 19:31и да ги оправим заедно.
-
19:31 - 19:33Но, за да направим това,
-
19:33 - 19:34най-първата стъпка
-
19:34 - 19:37е да спрем да обиждаме тези сигнали
-
19:37 - 19:41като ги наричаме знаци на слабост,
лудост или чисто биологични, -
19:41 - 19:43с изключение на малък брой хора.
-
19:43 - 19:47Трябва да започнем
да се вслушваме в тези сигнали, -
19:47 - 19:50защото ни казват нещо,
което наистина имаме нужда да чуем. -
19:51 - 19:56Само когато истински
се вслушаме в тези сигнали -
19:56 - 20:00и ги почетем и уважим,
-
20:00 - 20:02тогава ще започнем да виждаме
-
20:02 - 20:06освобождаващите, благодатни,
по-дълбоки решения. -
20:07 - 20:11Кравите, които чакат навсякъде около нас.
-
20:12 - 20:13Благодаря ви.
-
20:13 - 20:16(Аплодисменти)
- Title:
- Може да сте депресирани и тревожни по тази причина!
- Speaker:
- Йохан Хари
- Description:
-
В докосващ и емпатичен разговор журналистът Йохан Хари споделя нови мисли, свързани с причините за депресия и тревожност, от експерти от цял свят както и някои вълнуващи решения за справяне с тях. "Ако сте депресирани или тревожни, не сте слаби или луди- вие сте човешко същество с непосрещнати потребности," - споделя Хари.
- Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 20:31
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for This could be why you're depressed or anxious | ||
Tsvetanka Fileva accepted Bulgarian subtitles for This could be why you're depressed or anxious | ||
Tsvetanka Fileva edited Bulgarian subtitles for This could be why you're depressed or anxious | ||
Tihomir Todorov edited Bulgarian subtitles for This could be why you're depressed or anxious | ||
Tihomir Todorov edited Bulgarian subtitles for This could be why you're depressed or anxious | ||
Tihomir Todorov edited Bulgarian subtitles for This could be why you're depressed or anxious | ||
Tihomir Todorov edited Bulgarian subtitles for This could be why you're depressed or anxious | ||
Tihomir Todorov edited Bulgarian subtitles for This could be why you're depressed or anxious |