Честните лъжци: Психологията на самозаблудата - Кортни Уорън в TEDxUNLV

Предоставяйки съдържание, ресурси и връзки, целта на д-р Кортни Уорън е да подкрепи всеки един, който е достатъчно смел да живее по-осъзнат живот. Тъй като, когато сме честни за това кои наистина сме ние, имаме възможността да се променим.

Хората са господари на
самозаблудата.

Ние се заблуждаваме, вярвайки
в неща, които са неверни

и отказваме да
повярваме на неща, които са истина.

Бях в университета,

когато настина започнах да се
интересувам от темата за самозаблудата.

И тя разтърси света ми.

Виждах я навсякъде,

във всеки.

Ние лъжем себе си
за най-малките неща

като например колко
точно сме яли днес

и защо не сме посочили
точния си ръст и тегло

на шофьорската си книжка.

(Смях)

Ние лъжем, за да отразим целите,
към които се стремим:

"Ще пия само една
чаша вино тази вечер," --

когато знам, че ще изпия
поне три. (Смях)

Лъжем, за да се придържаме
към социални норми:

"Никога няма да имам сексуални
помисли към друг, освен съпруга/та си,"

защото това ще е неприемливо.

Лъжем за
нашите най-важни избори в живота,

като например защо сме се оженили за
някой, или защо сме избрали кариерата си.

За съжаление на
всички романтици,

любовта рядко е пълната мотивация
за тези избори.

Никъде самозаблудата не е по-явна,
отколкото в романтичните ми връзки.

Страхувах се да бъда изоставена.

Моят страх от изоставяне
ме накара да се държа по начини,

които все още ми е
трудно да си призная --

чакайки с нетърпение телефонно
обаждане,

карайки да видя дали той е там,
където беше казал, че ще е,

питайки го постоянно дали
ме обича.

По това време нямаше да
мога да Ви кажа всичко това,

защото нямаше да мога да го
призная пред себе си.

В основата, ние лъжем себе си,

защото нямаме достатъчно психологическа
сила, за да признаем истината

и да приемем последствията,
които са резултат от това.

Казвайки това, разбирането
на нашата самозаблуда

е най-ефективният начин да
живеем пълноценен живот.

Понеже, когато осъзнаем
кои точно сме ние,

имаме възможността да се променим.

Трудно е да погледна тази снимка
и да си помисля,

"Лъжци!"

(Смях)

Но нашите тенденции към самозаблуда
започват тук.

От много ранна възраст
започваме да наблюдаваме

и да правим заключения за себе си
и околната среда.

Правилни или грешни, заключенията,
които правим влияят на нашата идентичност.

Като възрастни, най-много ни се иска
да излъжем за това

как физиологично болезнените реалности,
преживяни като деца,

са повлияли на това кои сме
ние днес.

Може би сте отгледани в
дом от един родител,

където сте били пренебрегвани
от баща си.

Решили сте, че
нещо не е наред с Вас --

не сте достатъчно умни, достатъчно
красиви, достатъчно атлетични.

Заключили сте, че за да
накарате хората да Ви обичат,

трябва да сте идеални.

Като възрастни,

когато някой посочи
недостатъците Ви,

Вие чувствате огромно безпокойство,
но отричате от къде идва.

Може би, като дете сте се чувствали грозни,
защото са Ви се подигравали за външостта,

Научили сте се да ядете
в отговор на емоционалната болка.

Като възрастни сте се борили да
поддържате стабилно тегло,

защото храненето Ви няма нищо
общо с глада.

Може би сте наблюдавали
родителите Ви да се карат.

Научили сте се да избягвате конфликти.

Сега Ви е трудно да признаете, че
дори чувствате негативни емоции.

Въпреки че всеки от специфичните ни
уроци като деца ще е уникален,

това, което сме научили, ще присъства
в лъжите, които си казваме като възрастни.

Психологическите теории за човешката природа
биха помогнали да разберем самозаблудата ни.

Зигмунд Фройд първи описва лъжата
чрез защитните механизми на егото:

Психологически стратегии,
които защитават нашето его

-- основното чувство на Аз-а --

от информация, която
би ни навредила.

Отричане:

Отказът да се повярва, че
нещо е истина,

дори и да е.

"Нямам проблем с алкохола," --

дори и да пия всеки ден.

"Не съм ревнив," --

дори и тайно да проверявам
имейла на партньора си.

Рационализация:

Създаването на причина да
оправдаем себе си.

"Нямаше да ти се развикам, ако не се
беше отнесъл с мен така нечестно,"

и по този начин оправдавам
викането си.

"Знам, че пушенето
не е добро за моето здраве,

но ми помага да се отпусна,"

и така оправдавам
пушенето си.

Проекция:

Вземане на нежелан аспект от нас и
приписвайки го на някой друг.

"Аз не съм такъв. Ти си."

Когато имаме връзка с някой,
който вече не ни интересува,

казвме неща като,

"Ти не си готов за тази връзка,"

когато всъщност, Вие не сте
готови за тази връзка

и никога няма да бъдете!

Пионерите в
когнитивно-поведенческата сфера

описват как нашите мисли
ни заблуждават

чрез когнитивни дисторции --
нерационалните начини, по които мислим.

Поляризирано мислене:
Мислене в крайности.

"Или няма да изям нито една курабийка,
или ще изям цяла кутия,

защото ако изям една курабийка,

вече ще съм нарушил диетата си,
така че по-добре да продължа да ям."

Емоционално аргументиране:

Мислене, че чувствата ни
точно отразяват реалността.

"Почувствах се наранен; значи ти трябва
да си ми причинил нещо лошо."

"Чувствам се глупаво;
следователно съм глупав/а."

Прекалено обобщаване:

Превръщане на едно негативно събитие
в безкрайна спирала на поражение.

След преживяване на болезнена раздяла
си мислите:

"Винаги ще съм сам/а."

След като са Ви отказали повишение
на работа, си мислите,

"Никога няма да успея в
кариерата си."

От екзистенциална перспектива,

се заблуждаваме, за да
избегнем даденостите на живота --

фундаменталните реалности на това
да си човек, с който се сблъскваме.

Смъртта - всички ще умрем;

Крайната самота --

ние сме родени сами, обитаваме
едно физическо тяло;

Безсмислието --

нашият живот по същност е безсмислен
освен, ако не му дадем смисъл;

и Свобода --

ние сме отговорни за себе си,
защото имаме свободата на избора.

За да избегнем конфронтация с
тези реалности, често лъжем себе си:

"Аз съм такъв, заради начина,
по който съм израстнал;" --

и по този начин отказвам отговорност
за постъпките си.

"Лошите неща по новините
никога няма да ми се случат;" --

защото съм някакси специален
и единствен, защитен от вреда.

"Няма да пиша завещание, аз съм млад.
Няма да умра така или иначе;" --

и по този начин отричаме
нашата тленност.

Мултикултурните и феминистки
психолози

описват как интернализацията на
културните норми ни влияе.

Тук, ние се заблуждаваме като вярваме

в това, към което сме предразположени
културно да вярваме, че е правилно

вместо да решим какво точно
считаме за правилно.

Правите ли компромиси със себе си,
за да спазите културните норми?

Смятате ли, че трябва да
изглеждате по определен начин,

да бъдете определено тегло,

да имате определен доход,

да се ожените, да имате деца,
да сте религиозни,

защото така се очаква от Вас

или защото вярвате, че това е
добре за Вас?

Всички тези теории за човешката
природа ни помагат да разберем

как заблуждаваме себе си ежедневно.

Защо трябва да ни интересува?

Самозаблудата води до
огромни количества болка и съжаление.

За да избегнем да бъдем честни,

често вземаме решения с
негативни последици

за нас и другите --

вземаме наркотици, пием, ядем, пазаруваме,
играем комар, крадем, лъжем, изоставяме хората

или прехвърляме емоционалния си багаж
на хората, които най-много обичаме.

Или, може да изберем
да не се променяме

дори, когато сме нещастни

или причиняваме дълбока болка
на хората около нас.

Поглеждайки към живота със
съжаление е невероятно болезнено,

защото не можете да промените
решенията си от миналото.

Както споделих по-рано,

беше ми много трудно във
връзките ми.

Знаех, че не се чувствах сигурна,

но вярвах, че
вината е на моя приятел --

ако той просто ми се обаждаше повече,
казваше ми, че ме обича повече,

тогава щях да се чувствам сигурна.

Истината беше,

че нямаше нищо, което той да направи,
за да ме накара да се чувствам сигурна,

защото моите чувства
нямаха нищо общо с него.

Причината, поради която се чувствах
несигурна, бе че като дете научих,

че хората винаги ще ме изоставят

и живеех живота си, вземайки решения,
обосновани на тази вяра.

Когато не поемаме пълна отговорност
за това какви реално сме,

ние нараняваме себе си
и всички около нас.

И сега какво?

Как да започнем да си признаваме
лъжите, които си казваме?

Как да станем по-честни лъжци?

Първата стъпка е
самоосъзнаване --

ние ставаме наблюдатели
на себе си.

Когато имате силна емоционална
реакция към нещо,

спрете.

Когато това, което казвате
не съвпада с това, което правите,

спрете.

Когато имате нелогични мисли,

спрете.

Запитайте се:

Какво говори това за мен?

По подобен начин, много от нас прекарват
огромно количество енергия,

опитвайки се да преодолеят някой или
нещо, което ни се е случило.

И обикновено избягваме да забележим
приноса си към конфликтите в живота ни.

Когато сте нерешителни към
някой или нещо,

спрете.

Попитайте се:

Какво говори за мен реакцията
ми към тази ситуация?

Ставайки по-честни и осъзнати,

ние също така ставаме по-отговорни
за постъпките си.

Ако признаем, че сме несигурни за нещо

-- което всички сме --

ние сме изправени пред избор:

да работим върху несигурността си
или не.

Каквото и да решим,

сега сме по-отговорни за
последиците от нашата несигурност,

защото знаем повече.

Да не се променяме, когато сме
изправени пред истината е избор.

Въпреки че не можем да контролираме
много обстоятелства от живота ни,

ние сме отговорни за
нашите реакции към всички тях.

По този начин, един от
най-добрите начини

да се изправим пред нашата
самозаблуда

е психотерапията.

Това може би е единствената връзка,

която някога ще имате през
целия си живот,

която съществува единствено във
Ваша полза.

И все пак, сериозно клеймо съществува
спрямо терапията.

Хората често казват неща като,

"Нямам нужда от терапия.

Тя е само за луди или слаби хора,
които не могат да си помогнат сами."

Истината е, че трябва огромна смелост

да бъдеш напълно уязвим
спрямо друго човешко същество.

Терапията наистина е дар, ако
сте достатъчно смели да я приемете.

Изправянето срещу нашата самозаблуда
е доживотно пътуване.

Ние се променяме и светът ни
предлага нови възможности

да разберем себе си.

Винаги има какво още да се научи.

Бях по правилния път към
това да стана успял учен.

Подписах договор тук с
UNLV, преди две години.

И след около шест седмици,
ще остана без работа,

защото си подадох оставката.

Да получиш позиция и след
това да си подадеш оставката

е може би последното нещо, което
може да се очаква от член на факултета.

Особено от мен! Аз обичам психологията!

Обичам преподаването. Обичам
проучванията. Обичам катедрата си.

Имах невероятни преживявания в UNLV.

Но истината е, че моята страст не е
в науката вече.

Да призная това пред себе си беше
невероятно болезнено!

Защото трябваше да се изправя пред
тенденциите си за самозаблуда и несигурността.

"Ами, ако разочаровам хората?

Какво ще каже семейството ми?

Какво ще правя?
Ами, ако не мога да се издържам?

Каква ще бъда,
ако не съм преподавател?

Ами, ако целият ми живот се промени!?

Ами, ако целият ми живот
не се промени?"

Ако бях решила да остана
в академичната среда,

щях да платя огромна
психологическа цена.

Трябва да призная,
че не бях достатъчно силна

да взема различни решения за себе си,
когато се сблъсках с истината.

Бъдете по-честни лъжци.

Изберете да станете по-честни
спрямо лъжите, които си казвате.

Използвайте истината, за да изживеете
най-пълноценния живот за Вас,

защото имате само един.

(Аплодисменти)