Речта на Президент Обама по време на погребението на Нелсън Мандела

Президентът Обама поднася реч си по време на погребението на бившия Южноафрикански Президент Нелсън Мандела. 10 Декември 2013

[Аплодисменти]

Благодаря ви.

[Аплодисменти]

Благодаря.

[Аплодисменти]

Много ви благодаря.

[Аплодисменти]

Благодаря ви.

[Аплодисменти]

Уважаема Граса Машел и семейство Мандела;

Уважаеми Президент Зума и членове на правителството;

уважаеми държавни и правителствени ръководители

--бивши и настоящи--

видни гости.

Изключителна чест е да бъда с Вас днес

за честването на един несравним с ничий друг живот

Уважаеми жители на Южна Африка

[Аплодисменти]

Представители на всяка раса и всяко поприще

светът ви благодари, че споделихте Мандела с нас.

Неговата борба бе вашата борба

неговият триумф бе вашият триумф,

вашето достойнство и вашата надежда

намериха израз в неговия живот и вашата свобода

Вашата демокрация

е неговото ценно завещание

Възхвалата на всеки човек е трудна

трудно е да се опише с думи

не само фактите и събитията, от които e съставен живота,

но съществената истина за личността

тайните му радости и мъки

обикновените моменти и уникалните качества,

които придават блясък на човешкия дух.

А колко по-трудна е възхвалата на един гигант на историята,

който поведе една нация към справедливостта,

а по пътя си разбуди билиони по целия свят.

Роден по време на Първата световна война,

прогонен от забраните на властта,

момче, отгледано, пасейки добитък,

обучен от по-възрастните представители от племето му Мамбу

на Мадиба му предстоеше да се прочуе като последният най-велик освободител на 20-ти век.

Предстоеше му, също като Ганди, да поведе движение за съпротива

движение, което в началото си не предвиждаше успех.

Също като Д-р Кинг, той щеше да даде глас

на исканията на потиснатите

и на моралната необходимост от расова справедливост.

Предстоеше му да изтърпи безмилостно лишаване от свобода,

което започва по времето на Кенеди и Хрушчов

и продължи до последните дни на Студената война.

Излизайки от затвора, щеше да поеме миролюбивата задача,

подобно на Ейбрахъм Линкълн,

да обедини своята държава,

когато имаше опасност да се разпадне

и подобно на основателите на Америка, щеше да създаде

конституционна заповед за запазване на свободата за идните поколения.

Неговата отдаденост към демокрацията и върховенството на закона

бяха потвърдени не само от избирането му,

но и от желанието му да се оттегли от властта след само един мандат.

Имайки предвид всеобхватността на неговия живот,

обсега на постиженията му

любовта на хората, което с право си спечели,

се изкушавам да кажа, че ще запомним Нелсън Мандела като икона,

усмихнат и спокоен,

дистанциран от евтините афери на неморалните хора,

самият Мадиба упорито се противопоставяше

на подобно безжизнено състояние.

[Аплодисменти]

Вместо това,

Мадиба държеше да сподели с нас своите съмнения и страхове

своите грешки, наред с успехите си.

"Не съм светец", казваше той

"освен, ако представата ви за светец не е грешник, който постоянно се опитва да се подобри."

Ние го обикнахме, точно защото умееше да си признае несъвършенството в себе си,

заради чудесното му чувство за хумор, дори дяволитост,

въпреки тежкото бреме,

което носеше.

Той не беше мраморна скулптура, а човек от плът и кръв

син и съпруг

баща и приятел

и точно затова научихме толкова много от него,

и точно затова все още можем да се учим от него.

Неговите постижения не бяха случайни

по линията на неговия живот, ние виждаме мъж

който печели своето място в историята чрез борба

проницателност и постоянство и вяра

той ни посочва кое е възможно,

не само по страниците историческите книги,

но и в нашите животи.

Мандела ни показа силата на действието,

силата на поемането на рискове в името на идеите си.

Мандела вероятно е бил прав, като е казал, че е "наследил горделиво непокорство

и упорито чувство за чест" от баща си

ние знаем, че наред с милиони чернокожи и цветнокожи Южноафриканци, той сподели

"яростта породена от хиляди обиди

хиляди унижения

хиляди незапомнени моменти

желание за борба срещу системата, която затвори в ареста

моите хора", каза той

Но подобно на други, по-ранни гиганти на АНК

Зулусите и Тамбосите,

[Аплодисменти]

Малиба дресира гнева си

и приведе желанието си за борба в организираност

и платформи и стратегии за действия

за да могат мъже и жени да се издигнат

в името на своето достойнство.

Още повече, той приемаше последиците от действията си,

осъзнаващ, че изправянето срещу влиятелни интереси и несправедливост има своята цена

"Борих се срещу господството на белите, борих се срещу господството на черните

[Аплодисменти]

"Винаги съм ценят идеала за демократично и свободно общество,

в което всички живеят в единство и хармония, с равни възможности

Това е идеал, за който се надявам да живея и да постигна,

а в случай, че се наложи-това идеал, за който съм готов да умра."

[Аплодисменти]

Мандела ни научи за силата на действието,

но също ни научи и силата на идеите

значението на причина и агрументи

необходимостта да изучим не само тези, с които сме съгласни,

но и тези, с които не сме съгласни.

Той разбираше, че идеите не могат да бъдат задържани зад вратите на затвора

или унищожени с куршум от снайпер.

Съдебния си процес превърна в обвинителен акт за расова сегрегация,

благодарение на красноречието и страстта си,

но и благодарение на правното си обучение.

Десетилетията в затвора използва, за да подсили аргументите си,

но и за да разпространи жаждата си за знания сред другите в движението

Той научи езика и обичаите на потисниците си

за да може един ден по-разбираемо да им каже

как тяхната собствена свобода зависи от неговата.

[Аплодисменти]

Мандела ни показа, че действия и идеи не са достатъчни

без значение колко са правилни

те трябва да бъдат изваяни в закона и институциите.

Той беше практичен, изпробваше вярванията си

срещу твърдата повърхност на обстоятелствата и историята.

Той имаше непоклатима същност,

което е и причина да отхвърля предложения за безусловно осводождаване

напомняйки за режима на расова сегрегация,

според която, "затворниците не могат да сключват споразумения."

Но както самият той показа в ревностни преговори

за изменение на влиянието и започването на нови проекти за закони

Той не се страхуваше да прави компромиси в името на по-големи цели

И понеже той бе не само водач на движение, но и умел политик

конституцията, която беше създадена беше достойна за неговата много-расова демокрация

вярна на представата му за закони, защитаващи малцинствата

както и на такива защитаващи множинствата и ценната свобода да всеки Южноафриканец

Не на последно място, Мандела имаше усет

към връзките, сплотяващи човешките души.

Има една Южноафриканска дума

Убунту (юж. афр. човечност)

[Аплодисменти]

Дума, която описва най-ценният дар на Мандела:

неговото разбиране, че между нас има връзка

невидима за очите,

че има начин човечеството да бъде обединено

че ние достигаме себе си, споделяйки себе си с другите

и грижейки се за хората около нас

Никога няма да узнаем каква част от това усещане е било заложено вътре в него

или доколко то се е заформило в тъмна и изолирана клетка

Но ние помним жестовете, малки и големи,

когато при откриване на заседание представяше тъмничарите си като почетни гости

подаване на топката в униформа на Спрингбок;

подканвайки семейството си към борба срещи ХИВ-СПИН

Тези малки жестове разкриват неговата емпатия и съчувственост

Той не са беше олицетворение на човечността, но и научи милиони

как да открият човечността вътре в себе си

Човек като Мадиба бе необходим, за да бъде свободен

не само затворникът, но и тъмничарят

[Аплодисменти]

Такъв един човек, който показа, че трябва да се довериш,

за да се доверят и на теб

Човек, който да покаже, че примиряването не е въпрос на пренебрегване жестокото минало,

а начин да му се противопоставиш, участвайки дейно с великодушие и честност.

Той промени закони,

но промени и сърца.

За народа на Южна Африка,

за всички хора по земното кълбо, които той вдъхнови,

смъртта на Мадиба предизвиква оправдана скръб,

но това е и моментът да честваме един героичен живот.

Още повече, това е повод сега всеки един от нас

искрено да се вгледа в себе си,

без значение в каква позиция сме и под какви обстоятелства,

следва да се запитаме: "Доколко успях да приложа

в собствения си живот, наученото от него?"

Това е въпрос, който аз си задавам,

като човек и като президент.

Ние знаем, че бялата Южна Африка,

САЩ преодоля векове на расово потисничество.

Както се случи и тук, нужни бяха жертви

безброй много жертви

--известни и безизвестни--

за да можем да видим зората на новия ден.

Аз и Мишел сме наследници на тази битка

[Аплодисменти]

Но в Америка и Южна Африка, както и в страните по света

не можем да си позволим постигнатото да замъгли факта,

че битката не е приключила.

Бъдещите битки за победа на равенството

или свеобщото избирателно право, може би няма да бъдат толкова изпълнени с драма и морална яснота,

като предходните битки,

но не са по-малко значими.

По целия свят все още виждаме деца,

страдащи от глад и болести,

все още виждаме срутени училища,

все още виждаме млади хора без перспективи за бъдещето.

По все още има

мъже и жени се хвърлят в затвора за политическите си убеждения

все още са преследвани заради външния си вид,

за това какво почитат и как обичат

и всичко това се случва днес.

[Аплодисменти]

Точно заради това, и ние следва да действаме от името на справдливостта

и от името на мира.

Светът е пълен с хора, които щастливо прегръщат

заветите на Мадиба за расово помирение,

но ожесточено се противопоставят на даже умерените реформи

за преодоляване на хроничната бедност и нарастващото неравенство.

Много лидери, които твърдят, че подкрепят Мадиба

в борбата му за свобода,

но не уважават свободата на собствения си народ.

[Аплодисменти]

Докато прекалено голяма част от нас

остават встрани

в удобството на безучастието или цинизма,

когато всъщност гласовете ни трябва да бъдат чути.

Въпросите, пред които се изправяме днес,

как да насърчим хората към равенство и справедливост;

как да поддържаме свободата и човешките права;

как да сложим край на конфликтите и религиозните войни

Това не са лесни въпроси.

Но детето, родено по време на Първата световна война

не беше изправено пред лесни въпроси.

Нелсън Мандела ни напомня, че всичко изглежда невъзможно,

докато не се осъществи.

Южна Африка доказа, че това е истина.

Южна Африка ни показва, че можем да се променим,

че светът ни може да се ръководи не от различията между нас,

а от всеобщите ни надежди

не от конфликти,

а от мир, справедливост и възможности

[Аплодисменти]

Светът няма да види

друга личност като Мандела.

Искам да се обърна към младите хора на Африка

и младите хора по целия свят:

Вие също можете да тръгнете по неговия път.

Преди повече от тридесет години, още като ученик,

научих за Нелсън Мандела

и за битките в неговата красива страна

това отприщи нещо в мен

то ми посочи моите отговорности

--към другите и към мен самия--

и ме подтикна да тръгна по един невероятен път,

който ме доведе тук.

Макар аз никога да не настигна Мадиба,

той ме кара да искам да съм по-добър човек

[Аплодисменти]

Той се обръща

към най-чувствения кът в душите ни.

След погребението на този велик освободител,

когато всички се приберем в гладовете и селата си

и се върнем към обичайното си ежедневие,

нека търсим неговата сила,

да потърсим великодушието на неговия дух

някъде вътре в нас

и когато тъмната нощ се спусне,

когато несправедливостта натежи на душите ни,

когато най-добре замислените ни планове се окажат трудно осъществими,

нека си спомним за Мадиба

и за думите, донесли му утеха

между четирите стени на килията му:

"Колкото и тясна да се вратата,

и тежко да е моето наказание

Аз съм господар на съдбата си

Аз съм капитан на душата си"

Каква прекрасна душа беше!

Ще ни липсва много

Нека Господ благослови споменът за Нелсън Мандела.

Нека Господ благослови народа на Южна Африка.

[Аплодисменти]