Речта на Президент Обама по време на погребението на Нелсън Мандела

President Obama delivers remarks at a national memorial service for former South African President Nelson Mandela. December 10, 2013.

[Аплодисменти]

Благодаря ви.

[Аплодисменти]

Благодаря.

[Аплодисменти]

Много ви благодаря.

[Аплодисменти]

Благодаря ви.

[Аплодисменти]

Уважаема Граса Машел и семейство Мандела;

Уважаеми Президент Зума и членове на правителството;

уважаеми държавни и правителствени ръководители

--бивши и настоящи--

видни гости.

Изключителна чест е да бъда с Вас днес

за честването на един несравним с ничий друг живот

Уважаеми жители на Южна Африка

[Аплодисменти]

Представители на всяка раса и всяко поприще

светът ви благодари, че споделихте Мандела с нас.

Неговата борба бе вашата борба

неговият триумф бе вашият триумф,

вашето достойнство и вашата надежда

намериха израз в неговия живот и вашата свобода

Вашата демокрация

е неговото ценно завещание

Възхвалата на всеки човек е трудна

трудно е да се опише с думи

не само фактите и събитията, от които e съставен живота,

но съществената истина за личността

тайните му радости и мъки

обикновените моменти и уникалните качества,

които придават блясък на човешкия дух.

А колко по-трудна е възхвалата на един гигант на историята,

който поведе една нация към справедливостта,

а по пътя си разбуди билиони по целия свят.

Роден по време на Първата световна война,

прогонен от забраните на властта,

момче, отгледано, пасейки добитък,

обучен от по-възрастните представители от племето му Мамбу

на Мадиба му предстоеше да се прочуе като последният най-велик освободител на 20-ти век.

Предстоеше му, също като Ганди, да поведе движение за съпротива

движение, което в началото си не предвиждаше успех.

Също като Д-р Кинг, той щеше да даде глас

на исканията на потиснатите

и на моралната необходимост от расова справедливост.

Предстоеше му да изтърпи безмилостно лишаване от свобода,

което започва по времето на Кенеди и Хрушчов

и продължи до последните дни на Студената война.

Излизайки от затвора, щеше да поеме миролюбивата задача,

подобно на Ейбрахъм Линкълн,

да обедини своята държава,

когато имаше опасност да се разпадне

и подобно на основателите на Америка, щеше да създаде

конституционна заповед за запазване на свободата за идните поколения.

Неговата отдаденост към демокрацията и върховенството на закона

бяха потвърдени не само от избирането му,

но и от желанието му да се оттегли от властта след само един мандат.

Имайки предвид всеобхватността на неговия живот,

обсега на постиженията му

любовта на хората, което с право си спечели,

се изкушавам да кажа, че ще запомним Нелсън Мандела като икона,

усмихнат и спокоен,

дистанциран от евтините афери на неморалните хора,

самият Мадиба упорито се противопоставяше

на подобно безжизнено състояние.

[Аплодисменти]

Вместо това,

Мадиба държеше да сподели с нас своите съмнения и страхове

своите грешки, наред с успехите си.

"Не съм светец", казваше той

"освен, ако представата ви за светец не е грешник, който постоянно се опитва да се подобри."

Ние го обикнахме, точно защото умееше да си признае несъвършенството в себе си,

заради чудесното му чувство за хумор, дори дяволитост,

въпреки тежкото бреме,

което носеше.

Той не беше мраморна скулптура, а човек от плът и кръв

син и съпруг

баща и приятел

и точно затова научихме толкова много от него,

и точно затова все още можем да се учим от него.

Неговите постижения не бяха случайни

по линията на неговия живот, ние виждаме мъж

който печели своето място в историята чрез борба

проницателност и постоянство и вяра

той ни посочва кое е възможно,

не само по страниците историческите книги,

но и в нашите животи.

Мандела ни показа силата на действието,

силата на поемането на рискове в името на идеите си.

Мандела вероятно е бил прав, като е казал, че е "наследил горделиво непокорство

и упорито чувство за чест" от баща си

ние знаем, че наред с милиони чернокожи и цветнокожи Южноафриканци, той сподели

"яростта породена от хиляди обиди

хиляди унижения

хиляди незапомнени моменти

желание за борба срещу системата, която затвори в ареста

моите хора", каза той

Но подобно на други, по-ранни гиганти на АНК

Зулусите и Тамбосите,

[Аплодисменти]

Малиба дресира гнева си

и приведе желанието си за борба в организираност

и платформи и стратегии за действия

за да могат мъже и жени да се издигнат

в името на своето достойнство.

Още повече, той приемаше последиците от действията си,

осъзнаващ, че изправянето срещу влиятелни интереси и несправедливост има своята цена

"Борих се срещу господството на белите, борих се срещу господството на черните

[Аплодисменти]

"Винаги съм ценят идеала за демократично и свободно общество,

в което всички живеят в единство и хармония, с равни възможности

Това е идеал, за който се надявам да живея и да постигна,

а в случай, че се наложи-това идеал, за който съм готов да умра."

[Аплодисменти]

Мандела ни научи за силата на действието,

но също ни научи и силата на идеите

значението на причина и агрументи

необходимостта да изучим не само тези, с които сме съгласни,

но и тези, с които не сме съгласни.

Той разбираше, че идеите не могат да бъдат задържани зад вратите на затвора

или унищожени с куршум от снайпер.

Съдебния си процес превърна в обвинителен акт за расова сегрегация,

благодарение на красноречието и страстта си,

но и благодарение на правното си обучение.

Десетилетията в затвора използва, за да подсили аргументите си,

но и за да разпространи жаждата си за знания сред другите в движението

Той научи езика и обичаите на потисниците си

за да може един ден по-разбираемо да им каже

как тяхната собствена свобода зависи от неговата.

[Аплодисменти]

Мандела ни показа, че действия и идеи не са достатъчни

без значение колко са правилни

те трябва да бъдат изваяни в закона и институциите.

Той беше практичен, изпробваше вярванията си

срещу твърдата повърхност на обстоятелствата и историята.

Той имаше непоклатима същност,

което е и причина да отхвърля предложения за безусловно осводождаване

напомняйки за режима на расова сегрегация,

според която, "затворниците не могат да сключват споразумения."

Но както самият той показа в ревностни преговори

за изменение на влиянието и започването на нови проекти за закони

Той не се страхуваше да прави компромиси в името на по-големи цели

И понеже той бе не само водач на движение, но и умел политик

конституцията, която беше създадена беше достойна за неговата много-расова демокрация

вярна на представата му за закони, защитаващи малцинствата

както и на такива защитаващи множинствата и ценната свобода да всеки Южноафриканец

Не на последно място, Мандела имаше усет

към връзките, сплотяващи човешките души.

Има една Южноафриканска дума

Убунту

[Аплодисменти]

Дума, която описва най-ценният дар на Мандела:

неговото разбиране, че всички ние сме свързани по

неусетен за нас начин

че има начин човечеството да бъде обединено

че ние достигаме себе си, откривайки се пред другите

и грижейки се за хората около нас

Никога няма да узнаем каква част от това усещане беше заложено вътре в него

или доколко то се беше заформило в тъмна и изолирана клетка

Но ние помним жестовете, малки и големи,

когато при откриване на заседание представяше тъмничарите си като почетни гости