Как да си върнем контрола върху парите | Благовест Белев | TEDxВитоша

Нямаме контрол върху парите си! Това трябва да тревожи всички ни. Има безброй рискове свързани с нашите спестявания и депозити. Благовест Белев представя огромния потенциал на блокчейн като технология. В своята лекция той ни разказва за бъдещето на парите.
Благовест Белев е един от пионерите в областта на криптовалутите в България. Той е създател на първата биткойн конференция в България - "CoinWisdom". Благовест има бакалавърска степен по икономика и бизнес администрация от Американския университет в България. Предприемаческият му дух го насърчава да стартира различни изключително успешни проекти: той основава първия български инвестиционен фонд за криптовалута, съосновател е на "Tavex Gold & Exchange", участва в стартирането на Българската биткойн асоциация и Балканската блокчейн асоциация.

This talk was given at a TEDx event using the TED conference format but independently organized by a local community. Learn more at https://www.ted.com/tedx

Нямаме контрол над парите си.
Никакъв контрол.

Мислим си, че имаме, но нямаме. Никакъв.

Някой друг има реалната власт
над нашите пари.

Политици и банкери.

Има ли някой в залата,
който няма банкова сметка?

Да си вдигне ръката.

Нито един? Един. Ако се занимавате
с наркотици, не се брои.

Имате оправдание.

Ясно е защо всички останали
имаме банкови сметки.

Парите в брой са неудобни за съхранение

и не стават за разплащане

по интернет или преводи в чужбина.

Затова са ни сметките.

Но парите внесени в банка
са пари на банката

и тя може да разполага с тях,

да ги отдава назаем,

като пази само малка част от тях
на разположение.

В България минималният резерв е 10%,

в Еврозоната е 1%,
а в някои държави е дори 0%.

Какво ще се случи ако раздадените заеми
не бъдат върнати?

Или ако всички ние заедно решим
да си изтеглим парите?

Ами ако и двете станат едновременно?

Няма как. Парите ги няма.

Банките са ги раздали назаем.

Точно това се случва в Кипър през 2013 г.

Банките затварят врати
и парите на милиони хора замръзват.

Хората с по-големи депозити,
сред които и доста българи,

губят общо над 7 милиарда евро.

Парите на хората спасяват
банковата система.

Съседна Гърция, две години по-късно.

Налага се правителството да ограничи
тегленията в брой до 60 евро на ден.

Имаш 20 хиляди, няма значение.

Теглиш до 60 евро на ден.

Ние нямаме контрол над парите си.

Понякога банкова криза може да бъде
породена и от злонамерено управление.

КТБ - 2014, банката фалира.

Страната е в банкова паника
и се разминаваме на косъм

от банкова ваканция.

За да се успокои положението

Европейската комисия обещава
финансова помощ при нужда.

Потърпевшите трябва да получат обратно
3,7 милиарда лева.

Но фондът за гарантиране на влоговете
няма толкова.

Той трябва да може при нужда да спаси
всичките 25 банки,

но не му стигат парите дори и за една.

Налага се Министерство на финансите
да отпусне 2 милиарда лева кредит,

за да бъдат върнати парите на хората.

Но фондът си е изряден,
просто такава ни е системата.

И не само в България.

Допуснали сме една от най-важните системи
в икономиката, банковата,

да бъде толкова крехка, че една шепа хора
да могат да я разклатят така здраво.

Толкова за банкерите, сега - политиците.

Стойността на парите се определя от този,

който контролира количеството
пари в обращение. Политиците.

А парите са средство за размяна,
съхранителна стойност и мерна единица.

Като метър, килограм, градус.

За да бъдат такава, те трябва да бъдат

максимално едно и също количество
във времето.

Представете си как щяхме да координираме
строежа на една сграда

ако един метър днес е малко по-дълъг
от един метър утре, и още по-дълъг

от един метър след година.

Абсурдно е, нали?

Но точно това се случва със стойността
на парите ни.

Дори щатският долар, който е световна
резервна валута, е загубил

95% от стойността си
за последните 100 години.

Затова през вековете хората са се научили
да използват злато и сребро за пари.

При тях не друг, а природата гарантира
за ограниченото им количество.

Всички владетели в историята обаче
искат да харчат повече пари

отколкото могат да оберат чрез данъци.

И затова ненавиждат ограниченията,
които златото и среброто им налагат.

През 1 век пр.н.е., в римската империя
парите били монети със сплав

от 95% сребро, наречени римски денарии.

Постепенно всеки император отливал,
разтапял стари монети и отливал нови

с по-ниско съдържание на сребро.

Само 200 години по-късно среброто
в монетите паднало от 95% на 0,5%.

Последвала инфлация, една от най-големите
икономически кризи в империята.

През 17 век когато книжните пари
започнали да навлизат в употреба,

те били 100% обезпечени със злато.
Това наричаме златен стандарт.

През 19 век обаче, когато някоя държава
влезнела във война станало масова практика

политиците временно да премахват
златния стандарт,

за да могат да напечатат пари
и по този начин да финансират войната.

Точно това се случва и в Германия
по времето на Първата световна война.

Германия губи войната и изпада
в една от най-пагубните

хиперинфлационни кризи изобщо в историята.

През 1923 г. един хляб
струва 200 милиарда марки.

Този тежък период на бедност води
до краен популизъм

и улеснява политик като Хитлер
да вземе властта,

и да наложи един от най-тежките
политически режими, съществували някога.

През '97 и ние, българите,
по трудния начин разбрахме,

че когато парите спрат да работят,
всичко спира да работи.

15 банки фалират,
левът се обезценява с 96%,

и един цял народ обеднява
за броени месеци.

Нямаме контрол над парите си.

Това е Венецуела.

Тяхната хиперинфлация продължава и досега,
и това на земята не са боклуци, а пари.

Оказва се, че от 57 хиперинфлации
в историята,

56 са се случили в последните 100 години.

Защо тогава това е периодът, в който
всяка една държава по света

преминава от пари, базирани на злато
към обикновени хартийки с цифри върху тях,

чиято стойност
се контролира от политиците.

Още повече, че
41 от всичките 57 хиперинфлации

са се случили пред последните 50 години,

когато пък съвсем нито една държава вече
няма златен стандарт.

И какво ни е решението?

Да върнем златото в употреба.

Златото е неудобно
за ежедневни разплащания

и още по-малко за електронни такива.

За да си купя едно кафе,
което струва 5 лева

или 58 милиграма злато,
трябва да настържа от една монета,

да дам две люспи на продавача,
той да ми върне малко златен прах

и така да се разберем.

За да си купя нещо по интернет,
трябва да изпратя златото по куриер.

Има един такъв парадокс -

високите технологии носят все повече
свобода в нашия живот,

във всички аспекти.

Пътуваме по-бързо и по-евтино навсякъде
по света.

По-здрави сме, живеем по-дълго.

Всеки от нас има цялата информация,

която някога може да му бъде необходима
на един клик разстояние в джоба си.

Единствено парите и софийският въздух
стават все по-зле.

При парите има все повече ограничения.

Забранено ни е да плащаме
над 10,000 лева в брой.

Когато правим по-голяма покупка
трябва да попълним и декларация за

произход на средствата, а вече трябва да
дадем и документ, който доказва произхода.

Ако парите са от имот, дайте договор
за продажба.

Ако са от заплата, дайте фиш за заплата.

Ако са от дивидент,
дайте документ за дивидент.

Ако са от наркотици,
ще се оправите по някакъв начин.

А в същото време прагът за печатане
на пари става все по-нисък.

2008 спасявахме банки и корпорации.

После спасявахме закъсали
държави в Европа.

Сега вече европейската икономика само
да кихне и да тръгне леко надолу,

печатаме пари и сваляме
лихвите до отрицателни.

- 0,5%

Преди година акциите в САЩ бяха паднали,
а идват избори все пак,

печатаме пари, сваляме лихви,
акциите се качиха, всичко е наред.

Не е наред.

От 2008 насам количеството евро
в обращение се е покачило 2,3 пъти.

А щатските долари 2,8 пъти.

Всяко едно такова печатане на пари
ни бърка в джоба.

Примката се затяга все повече
и нямаме изход от тази ситуация.

Нямаме никакъв контрол над парите си.

5 август, 2013 г.

Спомням си как се бях върнал
от по-дълга отпуска

и отивах към офиса, и си казах:

"Днес искам да разбера
точно как работи биткойн."

До този момент си мислех, че биткойн
са някакви детски пари в интернет,

измислени от хакерчета,
които нищо не разбират от икономика.

Грешка. Оказа се, че биткойн
е най-важното изобретение

в човешката цивилизация
от интернета насам.

Той запали надеждата, че чрез технология
можем да имаме свобода и в парите.

Вече всеки сам може да си бъде банка.

Може сам да си съхранява парите
без нужда от посредник.

Може да ги праща на когото пожелае,
когато пожелае и откъдето пожелае.

Без декларации, въпроси и цензура.

Цялото това нещо така ме развълнува,
че не успях да спя два дена

и месеци наред, ако не и години
надувах главите на хората около мен.

А биткойн е софтуерна система за изпращане
и получаване на биткойн единици.

Един вид виртуални пари,
достъпни за всеки,

без нужда от одобрение,
регистрация или акаунт.

Системата е базирана на математика
и криптография,

и разпределена между множество участници,

така че никой няма
едноличен контрол върху нея.

Правилата се променят изключително трудно

и е нужен много широк консенсус,
за да се случи това.

Количеството биткойни също са ограничени.

Предвидени са да има 21 милиона
и нито един повече.

Всеки един тях пък се дели на 100 милиона
малки части, за да има за всички.

Най-ключовото звено в мрежата,
в системата,

са така наречените биткойн миньори.

Те публикуват и пазят
транзакциите в мрежата.

По груба оценка има около
300 хиляди миньора,

които се борят да защитават
системата от злонамерена намеса.

Колективно те правят най-големият
суперкомпютър в света,

който е толкова мощен, че консумира ток
над 75 тераватчаса на година.

Което е повече от държави
като Австрия и Швейцария.

Така биткойн трансформира енергия
от реалния свят

и създава най-надеждната и устойчива
финансова услуга на света.

Услуга, която работи безупречно
вече 11 години.

И за този период постигна
феноменален ръст.

Стойността на транзакциите в мрежата
вече надвишава 2 милиарда долара на ден.

Но не всичко е розово.

Капацитетът на мрежата трябва
да се повиши с няколко порядъка.

1000 пъти поне.

Трябва да се подобри анонимността.
Цената се сменя прекалено рязко.

Самият биткойн се разцепи
на няколко конкуриращи се части,

и се появиха над 2000 други валути,
които се борят за надмощие.

Но това е еволюция в процес на развитие.

Всеки един от тези проблеми ще намери
своето решение в бъдещето.

В момента се намираме
в етапа на конкуренцията,

където пазарът трябва да реши точно как
ще изглеждат новите глобални пари.

Твърде вероятно е да има
една водеща криптовалута,

но това може и да не е биткойн.

Нужни са ни още няколко години
да разберем.

През 90-те години и интернетът
беше бавен, грозен и скучен,

но порастна от 16 милиона потребители
през 95-та

до почти 5 милиарда днес.

Потребителите на криптовалути вече са
между 50 и 100 милиона души.

Така постепенно криптовалутите
ще трансформират финансовия сектор,

търговските банки и централните банки,

както интернетът промени вестниците,
пощите, библиотеките

и цялата комуникация между хората.

Скоро ще имаме пари,
на които можеш да разчиташ дългосрочно.

За черни дни, за пенсия,
за образование на децата ти.

Ще бъдем и по-защитени от социопати
във властта, които няма да могат,

както сега, лесно да финансират
дълги войни и други безумия

чрез печатането на пари.

Криптовалутите слагат край
на манипулираните лихви,

край на хиперинфлациите,
край на банковите фалити.

Вече достатъчно много хора ги подкрепят
и вярват в развитието им.

Няма връщане назад.

Аз вярвам, че в рамките на нашия живот
някоя криптовалута ще успее да стане

съхранителна стойност, разменно средство
и мерна единица, тоест истински пари,

независещи от политици и банкери.

И тогава ние ще върнем
контрола над парите си.

Благодаря!