Как да решим проблема с антибиотичната резистентност? - Гери Райт

Вижте цялата лекция: https://ed.ted.com/lessons/how-can-we-solve-the-antibiotic-resistance-crisis-gerry-wright

Антибиотиците: подпомагат голяма част от модерната медицина. Използваме ги, за да лекуваме инфекциозни заболявания, но и за безопасно подпомагане на всичко от операции до химиотерапии до
трансплантации на органи. Спрели сме да откриваме и разработваме нови и така може да ги загубим завинаги. Но как се озовахме в тази ситуация? Гери Райт споделя какво можем да направим за антибиотичната резистентност.

Лекция от Гери Райт, режисирана от "Артрейк Студио".

Антибиотиците: подпомагат
голяма част от модерната медицина.

Използваме ги, за да лекуваме
инфекциозни заболявания,

но и за безопасно подпомагане на
всичко от операции до

химиотерапии до
трансплантации на органи.

Без антибиотици

дори рутинни медицински процедури
могат да доведат до животозастрашаващи

инфекции. А ние сме на път да изгубим
антибиотиците.

Антибиотиците са химикали, които
предотвратяват растежа на бактериите.

За жалост някои бактерии са станали
резистентни

към всички налични в момента
антибиотици.

В същото време сме спрели да
откриваме нови антибиотици.

Все още, обаче, има надежда, че ще
има развитие по проблема.

Но, като за начало, как въобще се
озовахме в тази ситуация?

Първият широко използван антибиотик
е пеницилинът,

който е открит през 1928 г. от
Александър Флеминг.

В речта си от 1945 г. по повод
присъждането му на Нобеловата награда

Флеминг предупреждава, че бактериалната
резистентност има потенциала

да унищожи ползите на антибиотиците.

Той е бил прав: през 40-те и 50-те
години на 20-ти век

вече са започнали да се появяват
резистентни бактерии.

Оттогава до 80-те

фармацевтичните компании се
справяли с този проблем,

откривайки много нови
антибиотици.

В началото е било доста успешно и
доста печелившо.

Оттогава някои неща се променили.

Новооткритите антибиотици били
ефективни само

за определен набор от инфекции

докато първите антибиотици били
по-широко използвани.

Само по себе си това не е
проблем,

но значи и че могат да бъдат продавани и
по-малки дози от антибиотиците -

което ги прави и по-малко печеливши.

В началото антибиотиците били
предписвани твърде много -

дори и за вирусни инфекции, върху
които нямали никакъв ефект.

Контролът на предписанията се увеличил,
което е добре, но понижил продажбите.

В същото време компаниите започнали да
създават други лекарства,

които могат да се приемат от хората
цял живот,

като например лекарства за кръвно
налягане и холестерол

и по-късно - антидепресанти и
антистрес лекарства.

И тъй като могат да се приемат за
неопределено време - са и по-доходоносни.

До средата на 80-те години не са открити
нови химични класове антибиотици.

Но бактериите продължили да стават
все по-резистентни и

да си предават това качество, споделяйки
генетична информация помежду си,

а и междувидово.

Сега резистентните бактерии
са често срещани

и се увеличават щамовете, резистентни
към всички познати лекарства.

Какво можем да направим по въпроса?

Трябва да контролираме изпозването на
сегашните антибиотици,

да създаваме нови, да се борим с
резистентността

и да откриваме нови начини за борба
с бактериалните инфекции.

Селското стопанство е най-големият
консуматор на антибиотици,

като те се използват не само за
инфекции,

но и за спомагане растежа на животни,
изпозвани за хранителни нужди.

Използване на големи количества
антибиотици

увеличава подлагането бактериите
на тях

и така се увеличава и възможността да се
създаде резистентност.

Много често срещани бактерии при животните,
като салмонелата, могат да заразяват

и хора, а резистентните от тях могат да
преминат в нас чрез храната

и да се разпространяват чрез
международната търговия и пътуване.

По отношение откриването на нови
антибиотици

природата е източник на убеждаващи
нови съединения.

Организми като микроби и гъбички
са еволюирали милиони години,

за да се приспособят да живеят в
конкурентни среди,

което значи, че често пъти имат
антибиотична компонента,

даваща им предимство в
оцеляването.

Можем да пакетираме антибиотиците
с молекули, инхибиращи резистентността.

Един от начините, по които бактериите
придобиват резистентност, е чрез

собствени протеини, които
разграждат лекарството.

Пакетирайки антибиотика с молекули,
които блокират т.нар. деградатори,

той успява да си свърши работата.

Някои фаги и вируси, атакуващи
бактерии, но не и хора,

са и тези, даващи поле за борба
с бактериалните инфекции.

Разработването на ваксини за
често срещани инфекции,

на първо място, може да предотврати
някои болести.

Най-голямото предизвикателство на
всички тези неща

е финансирането, което е крайно
недостатъчно в световен мащаб.

От антибиотиците въобще не се печели
много и затова

големите фармацевтични компании
не ги разработват.

А по-малки компании, които успешно
внасят нови антибиотици на пазара,

често пъти банкрутират, като например
американската "Achaogen".

Нови терапевтични методи,
използващи фаги и ваксини,

срещат същия фундаментален проблем
като традиционните антибиотици:

ако работят добре - нужно е да ги
използваме само веднъж,

което затруднява печалбите.

И за да противодействат на
резистентността за дълго време

ние трябва да използваме
антибиотиците пестеливо --

да намалим печалбите на
създателите им дори още.

Възможно решение е да се разпределят
печалбите от продадените антибиотици.

Например - Великобритания тества модел,

в който здравните специалисти
купуват антибиотичен абонамент.

Докато правителствата търсят начини
за поощряване разработването

на антибиотици, тези програми са все
още в начални стадии.

Някои държави ще трябва да направят
много повече от това --

но с достатъчно инвестиция

и умерено използване на
настоящите лекарства

можем да продължим напред с
войната с резистентността.