Колко близо сме до качването на съзнанията си? - Майкъл С. А. Грациано

Вижте пълния урок: https://ed.ted.com/lessons/how-close-are-we-to-uploading-our-minds-michael-s-a-graziano

Представете си бъдеще, в което никой не умира - вместо това съзнанията ни се качват в дигитален свят. Там те биха могли да живеят в реалистична, симулирана среда с тела на аватари, обаждащи се и допринасящи за биологичния свят. Качването на ума е много привлекателна идея, но какво всъщност е необходимо, за да се сканира мозъка на човек и да се качи неговия ум? Майкъл С. А. Грациано изследва предизвикателствата.

Урок на Майкъл С. А. Грациано, режисирано от Lobster Studio.

Представете си бъдеще,
в което никой не умира -

вместо това съзнанията ни се качват
в дигитален свят.

Те могат да живеят в реалистична,
симулирана среда с телата на аватара,

и могат да се обаждат и да допринасят
към биологичния свят.

Качването на ума е много привлекателно -

но какво е необходимо за сканиране
на мозъка на човек и за качване на ума му?

Основните предизвикателства
са в сканирането на мозъка

с достатъчно подробности,
за да се улови съзнанието.

и перфектно да се пресъздава
този детайл изкуствено.

Но първо трябва да знаем
какво да сканираме.

Човешкият мозък съдържа
около 86 милиарда неврони,

свързани с над
сто трилиона синапси.

Моделът на свързаност
сред мозъчните неврони,

тоест всички неврони и
всички техни връзки помежду им,

се нарича конектом.

Все още не сме направили карта
на конектома,

а има и много повече
неща в невронната сигнализация.

Има стотици, може би хиляди
различни видове връзки,

или синапси.

Всеки работи по малко
по-различен начин.

Някои работят по-бързо,
други по-бавно.

Някои растат или се свиват бързо в
процеса на заучаване;

някои са по-стабилни във времето.

И отвъд трилионите прецизни,
1 към 1 връзки между невроните,

някои неврони също пръскат
невротрансмитери,

които засягат много
други неврони наведнъж.

Всички тези различни видове
взаимодействия

ще трябва да бъдат картографирани,
за да се копира съзнанието на човек.

Има и много влияния върху
невронната сигнализация,

които са слабо разбрани
или неразкрити.

За да посочим само един пример,

модели на активност между невроните,

вероятно са повлияни от тип
на клетка, наречена глиа.

Глиа заобикаля невроните и,
според някои учени,

може дори да ги превъзхожда
десетoкратно.

Някога се смяташе, че глия са просто
за структурна подкрепа,

и функцията им е все още
слабо разбрана,

но поне някои от тях могат да генерират
собствените си сигнали,

които влияят върху
обработката на информация.

Нашето разбиране за мозъка не е
достатъчно добро, за да се определи

какво трябва да сканираме, за да
възпроизведем съзнанието,

но ако приемем, че нашето познание
напредне достатъчно до тази точка,

как бихме го сканирали?

В момента можем точно да сканираме
жив човешки мозък

с резолюция около половин милиметър,

използвайки най-добрият неинвазивен
метод за сканиране, ЯМР.

За да открием синапс, ще трябва да
сканираме с резолюция около микрон -

хилядна част от милиметъра.

За да различаваме вида на синапса и
точно колко силен е всеки синапс,

ще ни трябва още по-добра резолюция.

ЯМР зависи от мощни магнитни полета.

Сканиране с необходимата резолюция,

за да се определят детайлите на
отделни синапси,

ще изисква сила на полето толкова високо,
че да се опече тъканта на човек.

Така че този скок в резолюцията

ще изисква фундаментално
нова технология за сканиране.

Би било по-възможно да се сканира мъртъв
мозък с помощта на електронен микроскоп,

но дори и тази технология
не е достатъчно развита -

и изисква първо убиването на субекта.

Ако приемем, че в
крайна сметка ще разберем

мозъка достатъчно добре,
че да знаем какво да сканираме

и да развием технологията за сканиране
безопасно при тази резолюция,

следващото предизвикателство би било
пресъздаване на тази информация цифрово.

Основните пречки за това са изчислителна
мощност и пространство за съхранение,

и двете се подобряват всяка година.

Всъщност сме много по-близо до постигането
на този технологичен капацитет,

отколкото до разбирането или сканирането
на собствените ни умове.

Изкуствените невронни мрежи вече задвижват
нашите интернет търсачки,

цифрови асистенти, самоуправляващи се
автомобили, алгоритми на Уолстрийт,

и смарт телефони.

Все още никой не е изградил изкуствена
мрежа с 86 милиарда неврони,

но с подобряването на
компютърните технологии,

може да бъде възможно да следим
такива масивни бази от данни.

На всяка стъпка в сканирането и
процеса на качване,

трябва да сме сигурни, че улавяме
цялата необходима информация точно -

или не може и да си представим
каква версия на ума ще се появи.

Докато качването на ума е
теоретично възможно,

вероятно сме на стотици години

от технологиите
и научното разбиране,

това да стане реалност.

И тази реалност би дошла с етични
и философски съображения:

кой би имал достъп до
качването на съзнания?

Какви права ще бъдат предоставени
на качените съзнания?

Как може да се злоупотребява
с тази технология?

Дори ако евентуално можем да качим
нашите съзнания,

дали трябва да го направим
остава открит въпрос.