Историята срещу Андрю Джаксън - Джеймс Фестър

Гледайте пълният урок на : http://ed.ted.com/lessons/history-vs-andrew-jackson-james-fester
Андрю Джаксън е и обичан и мразен по време на президенстките си години. В това въображаемо съдилище вие сте журито, имайки в предвид и измервайки ролята на Джаксън през икономическата депресия, Законът за премахването на индианците, както и неговият патриотизъм и напрежението от президентството. Джеймс Фестър се опитва да открие как времето оформя нашите връзки със спорни исторически фигури.

Урок от Джеймс Фестър, анимация Брет Ъндърхил.

Национален герой? Или обществен враг номер едно?

Историческите личности често са противоречиви,

но малцина са толкова обожествявани или хулени

в живота си

както Седмият президент на Съединените щати.

Това е Историята срещу Андрю Джаксън.

"Ред, ред, хм, ъ-ъ, какво бяхме... ах да, г-н Джаксън!

Вие сте обвинен за унижаване на президентския кабинет,

причинявайки финансов колапс

и за злонамерена жестокост срещу американските индианци.

Какво пледирате?"

"Сега, Ваша чест, аз не съм голям градски адвокат,

но знам някои неща.

И аз знам, че президентът Джаксън беше

самоук жител на граничната зона,

велик военачалник,

един истински човек на народа."

"Ваша чест, този "човек на народа" беше комарджия,

пияница и кавгаджия.

Защото, чувал съм го да казва,

че той ще се бори до падане на шапката

и след това ще пусне шапката сам.

Моля ви,

такъв човек беше ли годен за най-изявеният пост в нацията?

Можем ли да забравим крахът на встъпването му в длъжност?

Кой някога е чувал пияна тълпа да бъде поканена

в Белия дом?

Отне векове да почистим тапицерията."

"Тази пияна тълпа, сър, е американския народ,

и те заслужават да празнуват победата си."

"Ред, ред! Сега, на този празник имаше ли пай?"

"Много добре. Г-н Джаксън, не е ли така,

че веднага след поемане на офиса

въведохте системата на облагодетелстване,

заменяйки стотици отлични федерални служители

с некомпетентни партийни лоялисти?"

"Ваша чест, Президентът не направи нищо такова.

Той се опита да въведе ротация в офиса

за да се избегне всяко забогатяване или нелегален бизнес.

Беше останалата част от партията,

която настояваше за даване на постове на техни лакеи."

"Но г-н Джаксън съучастваше, нали?"

"Сега, о, вижте тук."

"Нека продължим.

Г-н Джаксън, не помогнахте ли за причиняването

на Финансовата паника през 1837 г.,

и последвалата икономическа депресия

с вашата вманиачена война

срещу Банката на Съединените щати?

Не е ли поставянето ви на вето върху преупълномощаването й,

както направихте през 1832,

акт на безотговорно популистко задоволяване,

който нямаше икономически смисъл?"

"Ваша чест, господинът има голямо въображение.

Тази банка беше просто начин за богатите янки

да станат по-богати.

И цялата тази парична паника беше причинена

когато британските банки увеличиха лихвените проценти

и намалиха кредитирането.

Да обвинявате за това Президента е абсурдно, казвам."

"Но ако г-н Джаксън не беше унищожил Националната банка,

тя можеше да дава кредити на земеделските производители

и бизнеса, когато другите кредити пресъхнаха,

нали така?"

"Хм, това е силно спекулативно.

Може ли да преминем нататъка?"

"Разбира се, Ваша чест.

Сега стигаме до най-ужасното

престъпление на г-н Джаксън:

принуждаването на цели племена
да се изселят от родните си места

чрез Законът за премахване на индианците."

"Аз негодувам срещу това обвинение, сър.

САЩ купи тази земя от индианците

честно и почтено."

"Наричате ли принуда и заплахи

от една нация с далеч по-мощна армия

честно и почтено?

Или подписването на договор за премахване на Чероки

с една малка група, която не включваше

техните действителни лидери?

Те нямаха време добре

да се подготвят преди армията да дойде

и да ги принуди да маршируват Пътеката на сълзите."

"Сега, задръжте за минута.

Всичко това са действия на Ван Бурен

след като президентът Джаксън напусна поста."

"Но г-н Джаксън положи основите

и се погрижи договорът да бъде ратифициран.

Всичко, което президентът Ван Бурен трябваше да направи след това

беше да го наложи."

"Вижте тук, Ваша чест.

Нашето правителство е закупувало

индианска земя от самото начало,

и моят клиент е договарял тези сделки

още преди той да стане президент.

Президентът Джексън наистина вярваше

че е най-добре за индианците

да бъдат компенсирани за тяхната земя

и да се преместят на запад,

където имаше изобилие от пространство

за да продължат да живеят

по начина, по който те са свикнали,

вместо да са наоколо

и да се бият с белите заселници.

Някои от които, напомням на нашия съд,

искаха да ги унищожат изцяло.

Беше различно време."

"И все пак, дори в това различно време,

имаше много в Конгреса

и дори във Върховния съд

които видяха колко неправилен беше
Законът за премахването

и силно се противопоставиха,

не беше ли така?"

"Клиентът ми беше под голям натиск.

Питам ви, смятате ли, че е лесно

да управлявате една такава голяма държава

и поддържате Съюза заедно,

когато щатите са фиксирани да премахнат

федералните закони?

Президентът Джаксън едва накара Южна Каролина

да отстъпи пред тези вносни мита,

и след това Джорджия трябваше да намери злато

и започна да ограбва земята на племето Чероки.

Трябваше или индианците да си тръгнат,

или да се започне нова битка с държавното правителство. "

"Значи, признавате, че г-н Джаксън

е жертвал морални принципи за да постигне

някои политически цели?"

"Декларирам това, покажете ми един лидер,
който не го е правил."

Докато обществата се променят и моралът се развива,

вчерашният герой може да стане

утрешният злодей, или обратното.

Историята може да е отминала,

но нашето разбиране за нея винаги е на изпитание.