Антибиотиците: подпомагат голяма част от модерната медицина. Използваме ги, за да лекуваме инфекциозни заболявания, но и за безопасно подпомагане на всичко от операции до химиотерапии до трансплантации на органи. Без антибиотици дори рутинни медицински процедури могат да доведат до животозастрашаващи инфекции. А ние сме на път да изгубим антибиотиците. Антибиотиците са химикали, които предотвратяват растежа на бактериите. За жалост някои бактерии са станали резистентни към всички налични в момента антибиотици. В същото време сме спрели да откриваме нови антибиотици. Все още, обаче, има надежда, че ще има развитие по проблема. Но, като за начало, как въобще се озовахме в тази ситуация? Първият широко използван антибиотик е пеницилинът, който е открит през 1928 г. от Александър Флеминг. В речта си от 1945 г. по повод присъждането му на Нобеловата награда Флеминг предупреждава, че бактериалната резистентност има потенциала да унищожи ползите на антибиотиците. Той е бил прав: през 40-те и 50-те години на 20-ти век вече са започнали да се появяват резистентни бактерии. Оттогава до 80-те фармацевтичните компании се справяли с този проблем, откривайки много нови антибиотици. В началото е било доста успешно и доста печелившо. Оттогава някои неща се променили. Новооткритите антибиотици били ефективни само за определен набор от инфекции докато първите антибиотици били по-широко използвани. Само по себе си това не е проблем, но значи и че могат да бъдат продавани и по-малки дози от антибиотиците - което ги прави и по-малко печеливши. В началото антибиотиците били предписвани твърде много - дори и за вирусни инфекции, върху които нямали никакъв ефект. Контролът на предписанията се увеличил, което е добре, но понижил продажбите. В същото време компаниите започнали да създават други лекарства, които могат да се приемат от хората цял живот, като например лекарства за кръвно налягане и холестерол и по-късно - антидепресанти и антистрес лекарства. И тъй като могат да се приемат за неопределено време - са и по-доходоносни. До средата на 80-те години не са открити нови химични класове антибиотици. Но бактериите продължили да стават все по-резистентни и да си предават това качество, споделяйки генетична информация помежду си, а и междувидово. Сега резистентните бактерии са често срещани и се увеличават щамовете, резистентни към всички познати лекарства. Какво можем да направим по въпроса? Трябва да контролираме изпозването на сегашните антибиотици, да създаваме нови, да се борим с резистентността и да откриваме нови начини за борба с бактериалните инфекции. Селското стопанство е най-големият консуматор на антибиотици, като те се използват не само за инфекции, но и за спомагане растежа на животни, изпозвани за хранителни нужди. Използване на големи количества антибиотици увеличава подлагането бактериите на тях и така се увеличава и възможността да се създаде резистентност. Много често срещани бактерии при животните, като салмонелата, могат да заразяват и хора, а резистентните от тях могат да преминат в нас чрез храната и да се разпространяват чрез международната търговия и пътуване. По отношение откриването на нови антибиотици природата е източник на убеждаващи нови съединения. Организми като микроби и гъбички са еволюирали милиони години, за да се приспособят да живеят в конкурентни среди, което значи, че често пъти имат антибиотична компонента, даваща им предимство в оцеляването. Можем да пакетираме антибиотиците с молекули, инхибиращи резистентността. Един от начините, по които бактериите придобиват резистентност, е чрез собствени протеини, които разграждат лекарството. Пакетирайки антибиотика с молекули, които блокират т.нар. деградатори, той успява да си свърши работата. Някои фаги и вируси, атакуващи бактерии, но не и хора, са и тези, даващи поле за борба с бактериалните инфекции. Разработването на ваксини за често срещани инфекции, на първо място, може да предотврати някои болести. Най-голямото предизвикателство на всички тези неща е финансирането, което е крайно недостатъчно в световен мащаб. От антибиотиците въобще не се печели много и затова големите фармацевтични компании не ги разработват. А по-малки компании, които успешно внасят нови антибиотици на пазара, често пъти банкрутират, като например американската "Achaogen". Нови терапевтични методи, използващи фаги и ваксини, срещат същия фундаментален проблем като традиционните антибиотици: ако работят добре - нужно е да ги използваме само веднъж, което затруднява печалбите. И за да противодействат на резистентността за дълго време ние трябва да използваме антибиотиците пестеливо -- да намалим печалбите на създателите им дори още. Възможно решение е да се разпределят печалбите от продадените антибиотици. Например - Великобритания тества модел, в който здравните специалисти купуват антибиотичен абонамент. Докато правителствата търсят начини за поощряване разработването на антибиотици, тези програми са все още в начални стадии. Някои държави ще трябва да направят много повече от това -- но с достатъчно инвестиция и умерено използване на настоящите лекарства можем да продължим напред с войната с резистентността.