(Женски глас) 
Аз съм интроверт... И се харесвам.

И не съм сама.

Интроверти има навсякъде

и нашият тих подход към живота,

нашата нужда от време да бъдем сами
със себе си, не е недостатък.

Това е дар.

Но , бидейки интроверт, не винаги е лесно
да осъзнаеш колко си прекрасен.

Светът изглежда, като място, 
което поощрява екстровертите.

Свят, където да бъдеш шумен е грешно
разбирано, като да бъдеш самоуверен 
и щастлив.

Свят, където всеки има какво да каже, 
но никой, никого не слуша.

Свят на офиси с отворено пространство, 
интернет партита и "големите" личности.

В който, тези, които говорят тихо, 
лесно могат да се почувстват изоставени.

Като дете аз оставах на заден план.

Повечето мислеха, че нямам кой знае какво
да кажа или че не харесвам останалите,

но това не беше вярно.

Хората често си мислят, че интровертите 
са срамежливи или асоциални,

но това са погрешни представи.

Интровертите, като всички останали, 
намират общуването за забавно.

Но докато партита зареждат екстровертите 
с енергия, интровертите,

след известно време имат нужда 
да останат сами, далеч от всички.

Има научна теория за това.

В човешкия мозък съществуват две важни
химически вещества

допамин и ацетилхолин.

Допаминът е като енергиен тласък, когато 
поемаме риск или се срещаме с нови хора,

с който екстровертите се чувстват чудесно.

Интровертите, обаче, сме по-чувствителни 
към допамина

и бързо се превъзбуждаме.

Затова предпочитаме да получаваме
по-бавно горящи усещания,

при които мозъците ни отделят ацетилхолин.

Това се случва, когато сме концертрирани, 
когато четем или сме съсредоточени.

Тогава, ние интровертите, се чувстваме 
спокойни, уверени и доволни,

което не се забелязва при екстровертите.

Както при всичко останало, разбира се
и това е подвижна скала.

Можеш да си от едния вид или от другия
или пък по малко и от двата,

състояние, известно, като амбиверт.

Сега аз се разбирам по-добре.

И съм дълбоко благодарна за това, 
което съм.

Вместо да запълвам живота си с 
незначителни разговори,

аз слушам внимателно и когато говоря, 
думите ми имат смисъл.

Имам малко приятели, 
но връзката ми с тях е силна.

Обичам да оставам сам със себе си.

Тогава хаосът след дългия ден 
най-накрая се подрежда.

Мога да се вслушам мислите си

и в крайна сметка да се свържа със себе си.

Само след това... Аз съм готов да споделям
със света отново.

Намерих стратегии как да се чувствам
комфортно в нашия шумен свят -

от това да слушам музика, за да си 
осигуря балон от спокойствие,

до бягство в тихия парк по време на обяд.

Обожавам интензивността и хаотичната 
красота на света,

но просто се чувствам себе си, когато съм 
на някое спокойно място.

Ако интровертността е ценена повече
от обществото,

това може да доведе до огромна разлика
в нашето колективно бъдеще.

Уникалната черта на интровертите е 
предимно тяхната дълбока и тиха сила,

Както Ганди е казал, "И по деликатен
начин можеш да преобърнеш света."

Благодарим, че гледахте!

Не забравяйте да се абонирате,

като кликнете върху камбанката!

Ще се видим скоро!