The Basics of Non Violent Communication 4.4

...един и същи стимул, но различна реакция.

Те имат дълбоки чувства,

но не и гняв.

Така че не стимулът определя нашата емоционална реакция

Това зависи само от нас.

Работя с жени (за жалост много),

които са били изнасилени.

И някои от тях изпитват срам, дълбок срам.

Някои изпитват гняв, други - други неща,

Това са едни и същи стимули,

но зависи от хората как ще реагират -

дали ще изпитат срам, гняв или нещо друго.

Работя с жена от Руанда

Тя чула как трите ѝ деца са били убити

в момента, в който тя се е скривала под мивката,

а децата не успели да стигнат навреме

тя ги е чула, чула е и как убиват съпруга ѝ,

и брат ѝ.

Трябвало е да стои скрита там долу за 11 дни

за да спаси собствения си живот,

защото убийците останали в къщата след като убили семейството ѝ...

Тази жена има дълбоки чувства,

но нито веднъж, не е изпитала такъв гняв,

който да я накара да търси отмъщение.

Тя е насочила всичките си чувства,

към това да предотврати подобно нещо да се случи на друг.

Начинът, по който тя е реагирала на тази ситуация,

я кара да иска да предпази други от подобно нещо.

Тя дойде на моя работилница,

защото искаше да разбере как да се справи

с гнева, насочен към нея от други хора от своето племе,

които ѝ били бясни, че не иска да се присъедини

към усилията им да отмъстят с убийства.

Едни и същи стимули, доста различни реакции.

- Добре, аз съм имал такъв стимул

и съм се на учил да се справям по определен начин,

а сега се опитав да се науча да го правя по нов начин.

Най-лошото нещо би било,

независимо как сте избрал да се справите с това,

да мислите, че има нещо грешно в начина, който сте избрал.

Така влизаме в парадигмата правилно-грешно.

Независимо какво се е случило с нас...

другият човек е отговорен за това, което е направил,

не казвам, че другият човек не носи отговорност,

- Това е и моят въпрос - за отговорността

- Този човек е отговорен за онова, което е направил,

и защо го е направил.

Ние сме отговорни за това как се справяме с това.

- Все още се чудя как дете може да бъде отговорно...

- Първото нещо, което бих направил за детето,

не би било да му предам урока, който току-що ви предадох.

Преди всичко то има нужда от емпатия

и то, предполагам, мноооого емпатия.

И се виждам да отделя много време да слушам

огромната болка, която това дете изпитва

в резултат на това.

Но в процеса ще виждам,

че детето създава допълнителна болка,

заради начина, по който гледа на преживяното.

Ще виждам, че създава болка върху болката,

заради начина, по който гледат на това.

Затова, след като детето е получило цялата емпатия, от която има нужда,

ще направя необходимото детето да не създава ненужна допълнителна болка за себе си.

Да, това е бебе чакал ;)

Добре, това, което бих искал да направим в оставащото време,

е да обърнем внимание на важен аспект от езика на жирафа,

защото не бих искал да оставате с впечатлението

че ненасилствената комуникация е свързана само с разрешаването на конфликти.

Еднакво важен аспект от нея е празнуването -

Как можем да празнуваме живота?

Всъщност това е може би най-важният аспект,

защото това е мястото, от което се зареждаме,

за да останем "жирафи" в свят,

който често е пълен само с "чакали".

Затова ще бъде много трудно да направим тази радикална трансформация

обратно към природата ни,

освен ако не се снабдяваме с достатъчно гориво.

Откъде идва това гориво?

Горивото идва от празнуването.

Какъв вид празнуване?

Да казваме "Благодаря!" на жирафски език.

Да видим как празнуваме, като казваме "Благодаря!" на жирафски.

Нека първо ви припопня как чакалите благодарят.

"Справи се добре с тази писмена работа!"

"Ти си много мил човек!"

"Ти си добър танцьор!"

Разбирате ли защо това е на чакалски език?

Морални оценки.

Позитивните морални оценки

според мен са толкова насилствени, колкото и негативните.

Преди всичко те затвърждават идеята, че негативните съществуват.

Ако кажа, че си мил човек,

затвърждавам идеята, че има такова нещо като груб човек.

Нещо повече - поставям се в позицията на съдията, който знае разликата.

Затова без повече похвали и комплименти!

Без повече похвали и комплименти!

Особено, когато ги използвате като награда!

Това е крайната форма на дехуманизация -

да използваш "Благодаря!" като награда.

Да го използваш като начин да утвърдиш нещо,

да накараш човека да продължи да го прави.

Какво се случва в училищата за кучета?

Награди и наказания.

Да даваш похвала или комплимент

с намерението да утвърдиш желано поведение

е все едно да дадеш лакомство на кучето

за изпълнена команда.

Хората заслужават повече!

Това разрушава красотата на "Благодаря!"

Ако хората трябва да се чудят, дали благодарността е казана искрено, или с цел.

- Но това работи!

- Какво работи, Чакале?

- Изследвания по мениджмънт показват, че ако редовно използваш похвали и комплименти,

производителността на служителите се повишава.

Изследвания в училище показват, че ако учителите редовно използват похвали и комплименти,

учениците работят по-усърдно.

- Чакале, погледни малко по-внимателно изследванията.

Мисля, че ще откриеш, че това работи само за кратък период от време.

Докато хората не видят манипулацията.

Тогава спира да работи.

И това разрушава красотата на "Благодаря!"

Защото сега не може да се довериш дори на благодарността,

без да се чудиш дали не е използвана

като награда за желано поведение.

- Ами ако така искам да помогна на човека да стане по-уверен?

Какво лошо има в това?

- Чакале, не виждаш ли иронията в това, което каза?

Ако другият човек може да се харесва, само ако получи комплимент от теб,

то той няма никаква увереност в себе си.

Просто си го пристрастил към твоите награди.

Те се чувстват добре, само ако ти им кажеш нещо хубаво.

Те нямат самочувствие!

Добре, как жирафът казва "Благодаря!"?

Има три елемента в изразяването на благодарност на жирафски език,

които ни дават енергията да продължим да бъдем жирафи.

Първото нещо е

да изразим конкретно с какво е допринесъл отсрещният човек,

за да стане светът животът ни по-прекрасен.

Това е нещо, което трябва да правим всекидневно.

Да насочваме вниманието си към силата, която всеки един от нас има,

да прави живота по-прекрасен.

Всеки от нас е централа за такава енергия!

Имаме думи, с които можем да направим живота на другите по-прекрасен.

Можем да докосваме хората по начин, който прави животът им по-прекрасен.

Можем да ги подкрепяме с действия, които правят живота им по-прекрасен.

Ние сме централи за такава енергия!

Колкото повече се сещаме за това,

няма да се оставим да бъдем приклещени в насилствени игри.

Защо бихме използвали енергията си за нещо различно

от това да правим живота по-прекрасен, ако си спомняме, че имаме тази сила?!

Така че, когато изразяваме благодарност, трябва да бъдем много конкретни.

Точно какво е направил човекът отсреща,

не някаква мъглява дежурна фраза

Например след работилниза, която бях провел в Женева,

една жена дойде при мен и ми каза:

- Вие сте блестящ!

Казах: "Това не ми помага."

Тя каза: "Какво имате предвид?"

- Знаете ли, госпожо, наричали са ме по различни начини...