Origins of agriculture | World History | Khan Academy

Тази времева линия покрива периода

от 200 000 г. преди новата ера до днес.

За да можем да си представим
големината на този период,

нека се върнем с 2000 години назад
във времето на Римската империя,

това ще се намира приблизително тук
на линията на времето.

А кога са построени пирамидите?

Това би било някъде тук на времевата ос.

Според човешките стандарти това е
много дълъг период от време.

Не избрах този период произволно.

Смята се, че именно преди около
200 000 години

се появява анатомично съвременният човек –

нашият подвид Хомо сапиенс сапиенс.

Причината, поради която показвам
тези каменни инструменти,

е защото епохите на модерното,
а дори и предмодерното човечество,

носят имената си от вида на инструменти,

намерени в археологически разкопки.

Най-голямата част от човешката историята

е Палеолитът или Старокаменната епоха.

,,Палео'' идва от ,,стар" на гръцки език,

а "литос" означава камък.

Така се получава Палеолит.

Старокаменната епоха заема по-голямата част
от човешката история.

Съществува и Мезолитът,

период, който започва
преди 15 000 или 20 000 години.

Но ако отидем около 10 000 г. пр. н.е.,

камъните имат много по-изчистен вид.

Като тези тук.

Това е една от причините преди около
10 000 или 15 000 години,

в зависимост за коя част на света говорим,

да започне Неолитният период.

Неолит означава

буквално ,,нов камък".

Върху тази времева линия
също така съм показал

какво се случва в много голям мащаб
с климата на Земята.

Тези сини периоди са ледникови епохи,

а тези червено-оранжеви периоди

са периодите между ледниковите епохи.

Можеш да видиш, че
последната ледникова епоха приключва

приблизително преди 15 000 години,

а започва преди около 110 000 години.

Казвам ти всичко това за Палеолита, Неолита
и ледниковите епохи,

защото ще говорим за вероятно
най-важната поредица от събития

и иновации в цялата човешка история.

А именно селското стопанство.

За по-голямата част от човешката история,

през този Палеолитен период

през по-голямата част на
тази времева линия,

достигайки до преди около
10 000 – 15 000 години,

нашите предци са ловци и събирачи.

Те трябва да преследват дивеча, независимо накъде.

Не могат да се установят на едно място.

Може би е имало малцина, които са живеели до източник на риба,

където са могли да ловят тази риба.

Но те предимно ловуват дивеч.

Практикуват събирачество,

берейки горски плодове или гъби

на места, на които са могли да ги открият.

Вероятно са яли и неща като насекоми.

Тава се отнася за по-голямата част
от човешката история.

Но преди около 10 000 или 15 000 години

забелязваме, че хората
започват да овладяват природата

и си казват: вместо само да преследваме
дивеча, накъдето той мигрира,

нека всъщност да опитомим животните,
да започнем да ги развъждаме,

за да бъдат по-подходящи за човешката
консумация,

за да бъде по-лесно да ги отглеждаме,
да бъдат дори по-здрави,

и ще ги размножаваме,

ще ги отглеждаме за мляко и за месо.

Също започваме да култивираме растения.

Вместо да събираме тези горски плодове,
там където никнат,

нека сами да садим растения.

Така ще можем да събираме реколтата,

за да имаме по-предвидим запас от храна.

Тези две неща позволяват на хората

да имат по-висока гъстота на населението,

да могат се установяват на едно място,
да имат по-уседнал живот.

А това е много, много важно.

За да придобием по-добра представа –

смятаме,че капацитетът на планетата,

ако всички хора бяха ловци-събирачи,

е 10 милиона души.

И толкова изчисляваме, че е човешката популация

по времето на последната ледникова епоха,
или малко след това.

И това е така, защото на племе от 100 ловци

ще му е необходимо между 50 и 100 кв. километра
за лов и събирачество.

Или дори 500, според някои от изчисленията,
които съм виждал.

И може би изглежда като доста голяма територия,

която ще ти е необходима, за да ловуваш и събираш,

но си представи, че ти и семейството ти

трябва да се преместите да живеете в гората.

Колко храна ще можете да намерите?

Ще трябва да вървите с километри всеки ден,

ако се опитвате да ловувате,

ще трябва да вървите с километри всеки ден,

за да намерите достатъчно диви растения,
горски плодове, гъби или насекоми,

подходящи за консумация.

Но с откриването на селското стопанство

вече е възможна много по-голяма
гъстота на населението.

Всъщност, като започнем от зараждането на селското стопанство,

което става по време на Неолита,

зората на земеделието съвпада с Неолита,

те често се използват взаимозаменяемо.

Започвайки от този период преди
10 000 – 15 000 години,

до времето на Древен Рим,
това е период от около 10 000 години,

заради селското стопанство световната популация

се увеличава от 10 милиона
до около 250 милиона души.

Това е с 25 пъти повече.

И знаем, че от времето на Рим досега,

тоест още 2000 години
селско стопанство,

нашето население се увеличава
с още 28 пъти,

нараства експоненциално,
до седем милиарда.

И нямаше да достигнем тази гъстота
на населението без селското стопанство

Сега важният въпрос е

защо селското стопанство се появява
точно тогава?

Едната теория гласи, че само няколко хиляди,

слагам "само" в кавички,

"само" няколко хиляди години след края
на последната ледникова епоха

се появява позитивна промяна в климата,

поне от човешка гледна точка,

която прави земята по-благоприятна за
селското стопанство.

Звучи като разумна теория.

Въпреки че бихме могли да кажем,
че сме имали и други периоди,

в които сме нямали ледникова епоха,

как така няма признаци за селско стопанство тогава?

И един контрааргумент или обяснение,
който съм чувал за това

е, че анатомично съвременните хора

се появяват около 200 000 години пр. н.е.,

но това не значи, че начинът,
по който мислят тогава,

и мозъците им са като на съвременните хора.

И може би в този период човешкият мозък
не е способен да открие

и практикува селско стопанство.

Други теории гласят, че човешката популация

през годините се увеличава заради ловуването,

и точно след последната ледникова епоха
се достига до това

критично нарастване на популацията,

в който момент, за всеки допълнителен човек,
който трябва да се роди,

друг човек няма да може да живее,

или няма да може да се роди,

защото има определено количество храна

за определен брой ловци-събирачи.

Така че можем да кажем, че поради необходимост,

може би племе тук или малка група там,

започват да си казват: защо да не
отглеждаме някои от тези говеда?

Или да започнем да засаждаме растения?

Изведнъж гъстотата на населението им нараства,

популацията е могла да се увеличи.

И не само че са могли да оцелеят,

но биха могли и да доминират силно над
останалите, например в конфликти.

След зараждането и развиването на селското стопанство,

както споменах, тези хора биха могли
да бъдат по-уседнали.

Не е необходимо да се местят.

Не трябва да се местят постоянно.

Това им позволява да създават
отбранителни структури

и да имат специализация на труда.

Това означава, че не всички трябва да мислят
за набавяне на храна.

И така могат да се развият войници,

може да се развива технологията, особено оръжията.

Така не само че тази група от хора
ще може да увеличи гъстотата си,

но ще могат да защитят собствеността си.

Вероятно тях ги е грижа повече за собствеността им,

понеже я използват за фермерство,

докато ловците гледат на своята територия
като земя, която обхождат за храна.

Независимо каква е истинската причина
за появата на селското стопанство,

то има дълбоки последици за нашето общество.

Нямаше да се появят градовете

без селското стопанство.

Градовете имат висока гъстота на населението.

Няма как да се поддържат единствено с лов и събирачество.

Нямаше да се развие технологията,

тъй като за това на хората им трябва повече време,
трябва специализация.

Честно казано, модерният свят нямаше да съществува,

нашето модерно общество не би било възможно
без селското стопанство.

Нямаше да правя това видео за теб в момента.

Вероятно повечето от нас нямаше
дори да съществуват,

защото планетата не би могла да поддържа
нашата наистина голяма популация

не само без селското стопанство, но и без напредъка,

нужен за технологично развитие
на земеделието.

Може би изглежда като нещо незначително,

но преходът от лов и събирачество към земеделие
е едно от най-ключовите неща,

заедно със създаването на езика и писмеността,

които определят какво прави хората хора.

И за да придобиеш представа
откъде произлиза земеделието,

ето няколко региона, от които смятаме,
че започва.

Плодородният полумесец в
източното Средиземноморие,

което е съвременният Близък изток,

тоест Сирия, Израел, Палестина, Ирак,
югоизточна Турция.

Това е един от регионите, в който смятаме,

че за първи път се появява селското стопанство
преди около 10 000 – 15 000 години.

Смятаме, че оризът идва от Китай.

Виждал съм изчисления, че това се случва преди около
6000 – 13 000 години.

Картофът и други култури произлизат от Андите
преди хиляди години.

Това е само пример за районите,
в които наблюдаваме селско стопанство,

било то опитомяване на животни,
или отглеждане на растения.

И интересното е, че в бъдеще вероятно ще открием
и други такива места,

тъй като правим все повече археологически разкопки

и откриваме все повече вкаменелости от селско стопанство и древни народи.

И дори времевата рамка, в която вярваме,
че това се е случило,

преди 10 000, 12 000, 15 000 години,

е възможно да се измести малко назад във времето,

тъй като откриваме все по-стари и по-стари доказателства.

Затова ще спра дотук,

но голямото заключение е, че

през по-голямата част от човешката история

ние не само изработваме груби камъни
за оръжията и инструментите,

но преследваме животни, където сме могли
да ги намерим.

Не сме имали сигурен източник на храна.

Събирали сме плодове, зърна
и насекоми където можем,

за да изхранваме семействата си

и е имало лимит на това колко хора
е могло да има.

Но малко след края на ледниковата епоха
всичко се променя.

Населението драстично нараства

и смятаме, че това се случва заради земеделието.