-
Даден ни е един безкраен ред
и първо искам да ти препоръчам
-
да спреш видеото на пауза
и да опиташ да го представиш
-
като безкраен геометричен ред,
-
и ако успееш да го представиш
като безкраен геометричен ред,
-
да видиш каква е сумата
в някакъв интервал на сходимост.
-
Намери в какъв интервал за х
този безкраен геометричен ред е сходящ,
-
и колко е тази сума.
-
Предполагам, че опита,
-
а сега да го направим заедно.
-
Най-напред искам да изнесем
пред скоби общ множител.
-
Това може да опрости членовете,
да се опитаме да го направим.
-
Да изнесем пред скоби 3х^2, на което
изглежда всички членове се делят.
-
Мога да преработя това
като 3х^2 по
-
1 – х^3 + х^6 – х^9,
-
и започва да се проявява
закономерност.
-
Ще затворя скобите със
същия цвят, с това розово.
-
Да видим.
-
Изглежда, че имаме х^3,
повдигнато на някакви степени...
-
ще го запиша така.
-
Това е равно на 3х^2 по,
-
можем да вземем този
първия член,
-
или мога да кажа
нулевия член.
-
Това е х^3 на нулева степен,
-
после минус, това е
х^3 на първа степен,
-
и после по х^3 на втора степен,
-
и виждаш какво се случва.
-
Това е х^3 на трета степен,
-
и можем да продължим така.
-
Но сега трябва да видим
какво се случва със знаците.
-
Този ще бъде отрицателен.
-
Това е положително,
което е равно на
-
–1 на нулева степен.
-
Това е отрицателно, което е
–1 на първа степен,
-
всъщност ще го запиша
по този начин.
-
Можем да го представим
като 3х^2 по,
-
а първия член можем да
представим като –1,
-
или можем да го запишем
като (–х^3) на нулева степен.
-
После имаме плюс, можем
да кажем (–х^3) на първа степен.
-
–1 на първа степен
е равно на –1.
-
х^3 на първа степен
е равно на х^3,
-
плюс –х^3 на втора степен,
-
плюс –х^3 на трета степен.
-
Това е този член ето тук.
-
–1 на трета степен
е равно на –1,
-
и, разбира се, х^3 на трета
е равно на х^9,
-
и продължаваме.
-
Така е много по-ясно
колко е частното.
-
Частното е –х^3.
-
Какъв ще бъде интервалът
на сходимост?
-
Ще имаме сходимост,
ако частното,
-
ако абсолютната стойност
на частното е по-малка от 1.
-
Ще имаме сходимост,
-
ако абсолютната стойност
на частното,
-
което е –х^3 е по-малко от 1.
-
Друг начин да кажем
същото нещо е,
-
че абсолютната стойност
на нещо отрицателно ще бъде
-
равна на абсолютната стойност
на същото нещо със знак плюс,
-
едно и също е да кажем,
че абсолютната стойност
-
на х^3 е по-малко от 1,
-
или да кажем, че х^3
е по-малко от 1,
-
и по-голямо от –1.
-
Тук става така,
-
че ако вземем корен трети
от двете страни на това,
-
или от всички страни
на неравенството,
-
и получаваме, че х е между
–1 и 1.
-
Това е нашият интервал
на сходимост.
-
Ако ограничим х в този интервал,
-
колко ще бъде сумата?
-
За този безкраен геометричен
ред частното,
-
абсолютната стойност на частното
е по-малко от 1,
-
и сумата ще бъде равна на
първия член,
-
ако мога да кажа така,
-
или това, по което
умножаваме цялото нещо,
-
но ако го изнесем пред скоби,
-
тогава това е първият член.
-
Това ще бъде 3х^2,
-
цялото това върху
1 минус частното,
-
значи 1 минус –х^3,
-
това е равно на 1 + х^3.
-
Всичко, което направихме досега,
-
е че показахме, че това...
всъщност ще го запиша така:
-
това е равно на това
-
в нашия интервал на сходимост.
-
Ще копирам и поставя,
ще го напиша ето така –
-
в интервала на сходимост.
-
Ако х е между –1 и 1,
-
тези двете са еднакви.
-
Сега ще използваме
математическия анализ,
-
защото това изглежда
интересно.
-
Може би си спомняш,
-
това прилича на производната
на нещо познато.
-
1 + х^3, производна на
какво е това?
-
Това е 3х^2.
-
Изглежда, че това е
производната от
-
натурален логаритъм
от 1 + х^3,
-
или от абсолютната стойност
на (1 + х^3).
-
Ако не ми вярваш, хайде
да намерим примитивната функция
-
на това ето тук.
-
Всъщност, просто
за забавление,
-
да намерим примитивните
функции и на двете страни на това,
-
и като го направим, ще
покажем принципно
-
представяне на геометричен ред,
-
или каква е примитивната
функция на това нещо.
-
Насърчаваме те да спреш
видеото отново
-
и да опиташ да намериш
примитивната функция
-
на двете страни на това
уравнение.
-
Да намерим примитивната
функция на лявата страна,
-
да намерим и примитивната
функция на дясната страна.
-
Отляво, вече споменах,
че това прилича на
-
някакъв израз и неговата
производна.
-
Това ни подсеща да
използваме полагане.
-
Ако кажем, че u е равно
на 1 + х^3,
-
ще го запиша,
-
u = 1 + х^3,
-
тогава колко ще бъде du?
-
du ще бъде равно на
3х^2, dx.
-
Забележи, имаме u и после du.
-
du е това ето тук.
-
Този израз може
да се преработи като...
-
ще го направя ето тук,
-
това може да се преработи като
интеграл от du/u,
-
всъщност ще го напиша така,
-
1 върху u du,
-
което е равно, разбира се,
на натурален логаритъм
-
от абсолютната стойност на u,
-
плюс някаква константа.
-
Знаем, че u е равно на 1 + х^3,
-
така че това е равно на
натурален логаритъм
-
от абсолютната стойност
на 1 + x^3, плюс константата с.
-
Сега ще ограничим
дефиниционното множество за х
-
между –1 и 1.
-
За това дефиниционно множество
това тук винаги ще бъде положително,
-
така че можем,
-
не е необходимо да слагам
знак за абсолютна стойност,
-
това ще е равно на натурален
логаритъм...
-
ще го запиша,
-
натурален логаритъм от
1 + х^3 + с.
-
Това е лявата страна,
-
а отдясно всъщност е
много по-очевидно.
-
Това е един лесен полином.
-
Вероятно се досещаш, че
ще има някаква константа тук,
-
така че нека да я направим
по-различна.
-
Ще я наречем с1,
-
и после отдясно какво
получаваме?
-
Примитивната функция на
това ще бъде, да видим,
-
примитивната функция на
х^2 е х^3/3.
-
За първия член
примитивната функция
-
ще бъде просто x^3.
-
Производната на x^3 е
3х^2.
-
Сега този член ето тук,
-
–3x^5,
-
примитивната функция на х^5
-
е х^6 върху 6,
-
но после тук имаме 3.
-
3 върху 6 е равно на 2
(в знаменателя),
-
така че става –х^6 върху 2.
-
Всъщност ще използвам
различен цвят,
-
за да можем да ги следим.
-
Това тук е отрицателно,
-
а примитивната функция
е (–x^6)/2.
-
После, да видим...
свършват ми цветовете.
-
Примитивната функция
на х^8
-
е х^9 върху 9, значи става
плюс х^9,
-
и тук имаме тази тройка.
-
3 върху 9 е равно на 3
(в знаменателя).
-
И мисля, че виждаш
закономерността.
-
Да направим още едно,
просто за забавление.
-
х^12 върху 12,
имаме това 3 тук,
-
значи –х^12 върху 4,
-
и можем да продължим,
-
и накрая ще имаме
някаква константа.
-
Всъщност ще поставя
константата отпред.
-
Ще копирам и поставя,
-
за да имам някакво място.
-
Ще пиша ето тук.
-
Ще сложа някаква
друга константа, с2,
-
която не е същата,
плюс всичко това.
-
Сега ще опростим това, можем
да извадим с1 от двете страни,
-
или по-точно от с2,
-
и после ще получа натурален
логаритъм от
-
1 + х^3.
-
Доста елегантно е това,
което направихме току-що,
-
с малко интегриране,
-
е равно на с2 – с1.
-
Това е константа минус
друга константа,
-
така че ще получим отново
някаква произволна константа,
-
плюс всичко това тук.
-
Даже можем да намерим
колко е константата,
-
като заместим различни
стойности на х,
-
които принадлежат на ограниченото
дефиниционно множество.
-
х = 0 е между –1 и 1,
-
затова хайде да видим какво
става, когато х е равно на 0,
-
за да намерим стойността
на константата с.
-
Когато х = 0,
-
получаваме натурален логаритъм
от 1 е равно на с плюс,
-
всички тези членове
ще станат нули,
-
нула на трета степен минус нула
на шеста и така нататък,
-
плюс нула и плюс нула,
или по друг начин,
-
натурален логаритъм
от едно, разбира се
-
степента е 1, това е нула,
-
значи с трябва да е нула.
-
С е равно на 0.
-
Това ето тук е равно на нула.
-
Това, което направихме
току-що с малко интегриране,
-
започва със...
-
Нека да видим какво
се случва.
-
Започнахме с произволен
безкраен ред
-
и показахме, че той може
да се представи като геометричен ред.
-
Дефинирахме интервал на сходимост,
-
в който може да е сходящ,
-
когато абсолютната стойност
на частното е по-малко от 1,
-
и после използвахме това,
изразихме неговата сума,
-
след което намерихме примитивните
функции на двете му страни,
-
за да го развием като
натурален логаритъм
-
от 1 + х^3, което
-
поне за мен, това е
много елегантно.
-
Натурален логаритъм от
1 + х^3
-
е х^3 минус (х^6)/2,
-
плюс (х^9)/3 и така нататък.
-
Всъщност, за да му
дадем завършен вид,
-
да го запишем със
знака за сума сигма.
-
Можем да напишем, че
натурален логаритъм от (1 + x^3)
-
в това ограничено
дефиниционно множество,
-
в което абсолютната стойност
на х е по-малко от 1,
-
е равно на сумата от,
да кажем,
-
че това е за n е от 1 до безкрайност,
-
сумата от (х^3)^n,
-
така че на първа степен,
на втора степен, на трета степен,
-
върху n.
-
Това е х^3 върху 1,
-
х^3 на квадрат върху 2,
-
и трябва да добавим, да видим,
-
това първото е...
-
трябва да се погрижим
за знака,
-
затова ще сложа тук –1.
-
Да видим.
-
–1 на първа степен
е отрицателно,
-
но тук е положително,
-
значи –1 на степен (n + 1).
-
Така ли е? Мисля, че да.
-
Когато n е равно на 1, това
става просто 1.
-
Това е х^3 върху 1.
-
Когато n е равно на 2,
-
това става отрицателно,
както трябва да бъде,
-
после това става х^6 върху 2
-
и така нататък.
-
Готови сме.
-
Намирам това за
много удовлетворяващо.