Недействителен образ

Недействителен образ

Нека да кажем, че имам някаква книга тук.

Ето я моята книга.

Ще я именувам "книга".

Нека нарисувам цялата книга.

И така – това е цялата книга

и имам огледало точно тук.

Това е нашето огледало,
гледаме го отстрани.

И така – това е огледало.

Избирам произволно място от тази книга.

Знаем, че има светлина,
която пада върху тази книга.

Приемаме, че книгата ще
отразява светлината дифузно,

както правят повечето книги.

Това не е лъщяща книга
и всяка точка от тази книга –

можем да изберем всяка
произволна точка от книгата –

ще отразява светлината в най-различни посоки.

Ще избера 2 лъча, които се отразяват
от тази точка на книгата.

Те са повече от два, но всъщност това ще
ни помогне да разберем какво се случва тук.

Ще избера един светлинен лъч,
който пада ето така и се удря в огледалото.

Ъгълът на падане е равен на отразения ъгъл.

Така че отражението ще бъде под същия ъгъл.

Нека избера друг лъч, който излиза
радиално от същата точка ето така.

Той има по-голям ъгъл на падане, така че
ще има и по-голям ъгъл на отражение.

И сега нека помисля като наблюдател –
някой, който гледа точно оттук.

Да помислим какво този човек тук
ще види всъщност.

Да си припомним, че реалността

е всъщност симулация на това,
което се случва в нашия мозък.

Окото на този човек ще види тези
два светлинни лъча,

отклоняващи се от някаква обща точка.

Ако гледаш право към книгата –

нека ти покажа други примери.

Някой гледа някакъв случаен предмет.

Да кажем, че има портокал точно тук.

Игнорирай всичко, което е отляво.

Погледни портокала. Няма огледало,
няма отражение или нещо друго.

Ако гледам към някаква точно
определена точка от портокала,

светлината от тази точка ще се
отклонява навън радиално.

И ако моето око беше точно там,

мозъкът ми ще каже – добре, тези
светлинни лъчи се отклоняват от една точка.

Той ще ми покаже тази точка,
този портокал, в мозъка.

Същото нещо се случва и тук,

дори и тези лъчи да не се отклоняват
от точка която е тук,

твоят мозък ще каже: "Добре,

имам два лъча, които излизат от това,
което изглежда като точка тук."

Той всъщност ще екстраполира
тези линии назад.

Ще взема например този зелен лъч и ще кажа –
той трябва да идва от тази точка там,

а за този лилав лъч ще кажа, че той
трябва да идва от точка ето там.

Дори и тук, твоето око просто вижда
тези два светлинни лъча.

То не знае какво точно става тук.

То просто си казва, добре,
те се разклоняват от точка.

И така, в реалността на този човек,
или в моята реалност,

аз мисля, че има портокал там.

По същия начин, аз виждам тези два светлинни
лъча, отклоняващи се от някаква обща точка.

Аз ще екстраполирам, за да разбера, или моят
мозък ще се опита да мисли за това

къде е тази точка в тримерното пространство.

Той казва: "Погледни, изглежда, че тези
два лъча идват от точка тук отзад."

Сега, реалността е, че няма "тук отзад".

Няма нищо зад огледалото,

но на този наблюдател му изглежда сякаш
светлината се излъчва зад огледалото.

Така че това, което човек би видял,
е нещо такова.

И това вероятно не е прекалено странно
от гледна точка на нашия опит.

Ние всички сме гледали в огледала.

Не забравяйте, че това е
дясната страна на книгата.

Това е страната, която има обърнато "В".

Така че изглежда по този начин.

Това, което този наблюдател вижда,
е изображение, което изглежда така.

Това е, което хората наричат
"огледален образ".

Той обръща ляво и дясно и
може да помислиш защо е така.

Мога да нарисувам друг лъч тук,
за да го изясним.

Ако този лъч пада по този начин, той
ще се отразява и ще излезе обратно ето така.

За този наблюдател
той идва от тази точка точно там.

Така че той вижда обърнат образ на книгата.

Има основателна причина, защо направих това.

Първо, за да те накарам да се почувстваш
малко по-комфортно

с тези отразяващи линии и всичко това.

Но по-важното е да те накарам да се чувстваш
по-комфортно с идеята за недействителния образ.

Това тук е недействителен образ.

Ще го сравним с действителен образ
в следващото видео.

До известна степен недействителният
образ е по-лесно разбираем,

понеже имаме много опит с огледала
и отразяващи повърхности.

И така, това е недействителен образ.

Наричаме го "недействителен образ",
защото книгата всъщност не е там.

Тя е там виртуално. Няма реално физическо
пространство зад това изображение.

Нашият мозък просто използва
тази отклонена светлина

и създава модел вътре в мозъка ни, за да каже:
"Добре, тази книга съществува там,

въпреки че източникът на светлината е тук."

Сега ще нарисувам друга диаграма.

Обикновено няма да видиш диаграми,
които имат такава перспектива,

но просто за да ти дам идея
за някои от диаграмите, които ще направим,

когато изучаваме огледала и лещи.

Да кажем, че това е земната повърхност.

Това е нашето огледало.

Това всъщност може да е някой,
който стои пред огледало.

Обикновено хората рисуват стрелка тук,
за да покажат някакъв произволен обект.

Да кажем, че имаме стрелка пред огледалото,

просто за да свикнеш с този запис.

Това е физическа стрелка,
това не е светлинен лъч.

Сега нека помислим за това
какъв е образът на тази стрелка.

Да речем, че тази стрелка има око.
Така че това е всъщност човек.

Тази стрелка има очи.
Какво ще види тази стрелка?

Нека просто избера
произволна точка от тази стрелка.

Можеш да го направиш
с всяка точка от този обект,

защото всяка точка
ще отразява светлина дифузно.

Така че ще взема една точка,
която идва право от огледалото.

Един светлинен лъч, който отива
директно към огледалото, успоредно на земята.

Той ще се отрази директно и ще се върне
при източника на светлината,

може би при окото на стрелката,
ако я разглеждаме като човек.

Нека да направим друг лъч,
идващ от тази точка.

Той може да излиза така.

Ъгълът на падане е равен на отразения ъгъл.

След това той ще се върне по този начин.

Сега, може би цялото това нещо е око.
Може би това ще опрости нещата.

Да речем, че гледаш съвсем
близо към огледалото.

Цялото това нещо е едно око.

Сега какво ще види окото?

Ами, този лъч изглежда
като че ли идва от тук отзад.

А този лъч изглежда като че идва от тук отзад.

Това е мястото, където се събират.

Така че окото ще види тази
точка на окото, което е там.

Така че то всъщност ще види себе си.

И като цяло, този тип диаграми
се използват, за да помислим

какъв би бил реалният
или виртуалният образ на обект,

след като светлината от този обект
или се отразява от огледало,

или минава през някакъв вид лещи.

Ще правим това много
по-често в бъдещите вида.

Дано това те запознае малко с нещата,
с които ще се занимаваме.