Първи закон на Нютон – основи

Основни бележки относно първия закон на Нютон

Човечеството винаги е знаело, че ако има

обект, който се движи,

това е движещ се обект,

пътуващ надясно,

изглежда, че спира от само себе си.

Че ако не правиш нищо на този движещ се обект,

той ще спре да се движи от само себе си.

Той ще спре в покой.

От друга страна,

ако искаш той да продължи да се движи,

трябва да продължително да му прилагаш сила.

В нашия ежедневен опит никога
не сме виждали обект,

който просто продължава
да се движи и движи вечно,

без никой да му действа.

Изглежда, че всичко все някога ще спре.

И това е причината, че през
по-голямата част от човешката история,

вероятно и преди това, но със сигурност
знаем за древните гърци,

чак до ранните 1600,

така че най-малко от 2000 години,

хората са приемали, че "обектите
имат естествена тенденция да спрат."

Обектите имат тенденция
да се установят в покой или да спрат.

И ако иска да продължат да се движат,

трябва да приложиш някакъв
вид сумарна сила към тях.

И отново, това е напълно в съответствие

с ежедневния човешки опит.

Това е, което всички ние
изпитваме през целия си живот.

Но след това тези
господа се появяват през 17 век,

и може да се изненадаш, че виждаш трима господа тук,

защото става въпрос за първия
закон на Нютон за движението.

И наистина един от тези господа е

Сър Исак Нютон.

Това е Нютон точно тук /в средата/.

Но другите двама имат
също толкова заслуга за него,

защото те всъщност описват това,

което първият закон на Нютон гласи

и са го направили преди Нютон.

Това е Галилео Галилей.

А това е Рене Декарт.

Но те го описват по различни начини,

а Нютон в крайна сметка
получава признание за него,

защото той наистина го
обобщава в по-широка рамка,

заедно с другите си закони
и законите на гравитацията,

което наистина е било
основата на класическата механика

и е описвал, или поне най-малко до 20 век,

до голяма степен каква
е реалността на нещата.

И тяхното голямо прозрение, което е било
много неинтуитивно за онова време,

/сега стигнахме до 17 век/,

е това, че тези трима господа казват,

може би тя работи по друг начин.

Може би обектите имат тенденция
да запазват своите скорост и посока.

И ако скоростта им е равна на нула,
те ще поддържат това състояние на покой.

Освен ако не им действа небалансирана сила.

Това е напълно противоположен
начин на мислене

над 2000 години обектите са били
склонни да спрат от само себе си

и ако искаме да запазим движението им,
се прилага сила.

Тези господа казват,

че обектите имат тенденция да
запазват движението си завинаги

и единственият начин да ги спрем е

ако им въздействаме или ги ускорим,
или променим скоростта им.

Тоест да променим тяхната скорост
или посока по някакъв начин,

да им въздействаме с небалансирана сила.

Но може да си кажеш:

"Ей , хайде Сал, какво става?

Ти току-що ми обясни за това,

каза, че в по-голямата част от човешката история,

включително моята собствена скорошна история,

нещата са се случвали по този начин.

Как може тези господа да казват,
че това нещо

има тенденция да се движи завинаги?

Това изглежда, че може да се обори.

И тяхното голямо прозрение е било,

че може би тези неща нямат, от само себе си,

тенденцията да спрат, но тъй като си взаимодействат

с тяхната околна среда, се зараждат сили,

които действат срещу тяхното движение.

Така че когато мислиш,
че оставяш това нещо само,

всъщност има някаква сумарна сила,
която се опитва да го спре.

И в този конкретен пример тук

сумарната сила е силата на триене.

Това е взаимодействието между блока и земята.

Така че, когато си мислиш,
че оставяш това нещо само,

всъщност има сумарна сила,
която действа срещу неговото движение

и това е силата на триене.

И тези господа са разбрали това,

защото са казали:

Виж, ако беше присъщо на камъка,

без значение средата,

това винаги би трябвало да доведе до спиране

може би по подобен начин.

Но те са видели, че ако направиш
тази повърхност малко по-гладка,

това нещо ще стига по-далеч и по-далеч.

Може би ако премахнеш това триене,

ако направиш тази повърхност
напълно нетриеща се,

напълно гладка, това нещо
наистина ще се движи завинаги.

Те не са имали лукса да използват сателити

и да правят неща в дълбокия космос,

така че това е било много, много
неинтуитивен мисловен експеримент.

Ти може да кажеш: "А това другото нещо?

Какво се случва, когато прилагам сила?

Защото в ежедневния ми живот,

ако искам да влача телевизора си през стаята,

прилагам сила."

И това, което тези господа ще ти кажат

е, че всичко, което сме направили,

ако сме поддържали скоростта на телевизора постоянна,

всичко, което сме направили, е било
противодействие на тази сумарна сила.

Така че, ако това е плъзгане на телевизор по твоя килим,

това е силата на триене, действаща
срещу движението на обекта,

и така ти по същество просто я балансираш, като го буташ.

Ако я балансираш перфектно,

ще успееш да поддържаш неговата скорост.

Ако искаш да ускориш този процес,

ще трябва да приложиш още повече сила в посоката,
в която го местиш.

Много благодарим на Сал! :)