За тениса, любовта и майчинството

След 23 спечелени големи шлема, тенис супер звездата Серина Уилиамс сяда с журналистката Гейл Кинг за приятелски, закачлив разговор за живота й, любовта, победите и загубите - започвайки с историята за това как случайно е споделила със света новината за бременността си.

Гейл Кинг: Заповядай, седни, Серина Уилямс

или по-скоро, заповядай, седни, мамо.

(Aплодисменти)

Предполагам, че всички като мен

видяхте снимката на Серина в онзи

прекрасен жълт бански
костюм миналата седмица

и щом я видях си помислих

"Боже, защо не успя да изчака до
гостуването си в TED?"

Беше доста егоистично, знам.

Затова и те попитах
за онази снимка

а ти отвърна, че никой не е трябвало
изобщо да я вижда.

Какво имаше предвид?

Серина Уилямс: Ами, това
всъщност беше ицидент.

Бях на почивка, да прекарам малко
време сама

и понеже следя колко
напреднала е бременността

си правя снимки всяка седмица,
за да видя разликата...

ГК: И вероятно да споделиш с приятели?

СУ: Не, всъщност само ги запазвам.

Наистина не съм споделила с много хора

в интерес на истината

и тъкмо щях да ги запазя,

но знаете как работят социалните мрежи -
едно грешно копче и...

(Смях)

ГК: И ето ги на!

СУ: И 30 минути по-късно
-по принцип не ми звънят често-

и 30 минути по-късно, имах
4 пропуснати обаждания.

Реших, че е доста странно,

затова приех следващото
обаждане и ...

Но всичко беше наред

Щях да изчакам още най-много 5-6 дни,
така че всичко бе наред.

ГК: Странното, Серина, беше, че
пишеше само "20 седмици",

нямаше кой знае колко друга информация

СУ: Точно така, аз само това и правех.

Само следях колко напредвам.

18, 19 - всяка седмица само щраквах
по една снимка и я запазвах

и се справях много добре,

до момента, в който точно
тази ми се изплъзна.

ГК: Браво! Ами, поздравления!

СУ: Благодаря!

ГК: Наистина всичко е наред.
Когато научи

развълнува ли се? Уплаши ли се?
Притесни ли се?

Имам предвид, че си бременна.

СУ: Научих два дни преди началото
на Australian Open,

който е един от най-големите турнири.

ГК: И научи два дни преди това?

СУ: Да, два дни преди началото,
тогава разбрах.

Бях притеснена.

Не бях съвсем сигурна как да мисля

но в онзи момент знаех, че

за мен е много важно
да се съсредоточа

върху турнира

но не знаех със сигурност
какво да сторя.

Можех ли да се състезавам?

Знам, че е опасно, може би
през първите 12 седмици,

затова и имах доста въпроси.

ГК: Но ти не просто се състезава,
г-це Уилямс, ти спечели!

(Аплодисменти)

СУ: Да.

ГК: Може ли да кажа -
23 големи шлема за теб.

СУ: Благодаря!

(Аплодисменти)

ГК: По време на бременност!

СУ: Ами, мислех как състезанието
да стане по-трудно и... Не :)

ГК: Игра ли по-различно в този турнир,
знаейки, че си бременна?

СУ: Да. Не беше никак лесно.

Знаеш за жените,
че когато забременеят

им се гади и са изтощени.

ГК: А ти имаше ли сутрешно гадене?

СУ: Не, имах голям късмет и
не съм го изпитвала.

Но жените наистина се уморяват
и наистина се стресират,

а аз трябваше да взема тази
негативна енергия

така да се каже, да я сложа в торбичка

и да я изхвърля,

защото наистина нямах времето,

за да се боря с излишни емоции
и всичко допълнително,

защото бременна или не, никой не знаеше

и аз трябваше да спечеля този турнир,

както всеки друг, на който
съм се явявала

от мен се очаква
да победя

и ако не успея, всъщност
сензацията е още по-голяма.

ГК: Наистина да не спечелиш,
вече е голяма новина.

СУ: Да, затова трябваше
да взема всичко негативно

и всички емоции,
които тогава чувствах

и да ги "заключа"

и чак тогава да мисля, каква
ще е следващата ми стъпка.

ГК: Ти имаш силна подкрепа.
Получаваш много обич.

Дори когато идвах насам,
хората ме спираха на летището.

Питах стюардите и пилотите:
"Знаете ли къде отивам?"

А те казаха: "Боже, колко се
радваме, че е бременна!"

Но винаги се намират
някакви сърдитковци.

Напът за тук, някой ми разказа за
Илие Настасе, който

е казал някои груби, неуместни,
дори бих казала, расистки, неща.

Ти си му отговорила.

Дори няма да удостоя какво е казал,

но ти си отговорила. Защо го направи?

СУ: Ами, смятам че има някои
доста неуместни коментари

и не само заради това, аз подкрепям
своите колеги,

както и хората, с които работя. Аз съм

професионалист от почти 20 години

и за мен е много важно
да подкрепям жените,

особено младите жени, които

ще дойдат в съблекалнята,
ще искат да се снимат с мен

и за мен, сякаш...

Просто искам да бъда добър лидер
и добър пример за тях.

Затова не само --

(Аплодисменти)

Не само, защото той е казал груби неща
за мен и моите колеги,

аз почувствах, че е важно за нас,
да се застъпим едни за

други, а и да защитя себе си

И в този момент, за мен беше
много важно да кажа,

че не се страхувам и че няма
да ходя никъде,

но това е неправилно,

има време и място за всичко.

А това наистина не бяха
времето и мястото.

ГК: Да пропуснем това, че
няма да ходиш никъде,

защото ставаш на 36 през Септември.
Бебето идва, 36.

Според твоя треньор възрастта
е от значение,

а в тениса тя е от голямо значение,

но той няма съмнение, че
ти ще се върнеш.

Мислила ли си, "Ще се върна ли?"

"Ще си взема ли почивка?"

Знам какво казват жените като теб:

"Колко време отнема да имаш бебе?
Две години ли няма да я има?"

Ти как мислиш?

СУ: Аз винаги се опитвам
да предизвиквам шанса си

и при мен всичко е
на психологическа основа.

Определено планирам да се върна.
Не съм приключила.

Моето вдъхновение е сестра ми.

Тя е с година по-възрастна от мен
и това е то --

ако тя все още играе, значи мога и аз.

(Смях)

Има и още много - Роджър Федерер,
той е малко по-възрастен от мен

и все още печели всичко наред,
затова знам, че и аз още мога.

И всичко това е вдъхновяващо за мен,
особено наскоро,

и знам, че това е нещо,
което искам да правя.

Това определено не е края на моята история

Говорих с моя треньор

и обсъждахме, как това е само
нова част от моя живот,

и как моето бебе ще бъде на скамейките

и надявам се ще вика за мен, а няма
да плаче твърде много.

ГК: Не, ти написа красиво писмо
на своето бебе вчера,

в което казваш - От най-възрастната майка,
до най-младата,

до най-възрастната, до най-младата,
нямам търпение да се появиш.

Много хора чувстват това.

Видях те преди околко година,
защото си мисля за твоя живот Серина.

Случиха ти се 3 променящи живота неща,
в рамките на 6 месеца:

бременност, голяма победа, влюбване.

И когато те видях миналата година,

Аз казах: "Как е твоя
любовен живот? Дрън-дрън."

Ти отговори: "Срещнах мъж.
Умник, компютърен тип.

Няма да познаеш кой е той."

Аз казах: "Как се казва?"

СУ: Помня, че говорихме за това, да.

ГК: И ти каза: "Alexis Ohanian."
Аз казах: "Познавам го!" Той е страхотен.

Но не бих те свързала
с компютърен ентусиаст.

И ти каза същото.

СУ: Ще бъда честна с теб, и аз също,

но това бе най-доброто за мен.

ГК: Най-доброто, защо?

Прилича ли ви на компютърджия?

Вижте тази риза.

(Смях)

Не, той е много мил мъж.

СУ: Личи си,
че си пада по технологиите.

ГК: Той е много, много мил мъж.

Харесвам го много.

Е, как той успя, където
други се провалиха?

Как разбра, че той е
единствения за теб.

СУ: Няма да кажа,

но...

(Смях)

ГК: Кажи го Серина, кажи!

СУ: Е...

(Смях)

Да.

(Аплодисменти)

ГК: Знаеш какво имам предвид.

СУ: Той е много нежен, много мил,
и майка ми казва, много внимателен,

и когато тя ми каза това,

и осъзнах, знаеш ли, той наистина е

и че малките неща са тези, които
правят голяма разлика в живота.

ГК: Като?

СУ: Нещо просто.

Моята модна компания,
имаме шоу всяка година,

и по време на шоуто миналата година,
аз тичах като луда,

защото правя всичко за шоуто,

всичко за него,

за това тичах като луда,

и той, беше прост жест,
заради ризата, която той имаше,

просто искаше да се увери, че
аз имам същата,

и беше... Историята е странна.

Беше по-добре на живо, повярвайте ми!

ГК: Беше ли прекрасно предложение?

или беше като песен на Бионсе?

"If you like it then you
ought to put a ring on it"?

Чувстваше ли натиск да се омъжиш?

Знаеше ли, че се задава?

СУ: Всъщност, никога не съм усещала натиск
да се омъжа

и не съм от тези,
които искат да се омъжат.

Наистина обичам живота си.

Обичам свободата си

и дочух, че... това се променя.

Но обичам всичко, което правя,

обичам и кариерата си

и винаги съм чувствала, че не искам
нищо което да ѝ пречи.

Всъщност, бях толкова вглъбена
в кариерата си,

че когато той предложи

аз почти се ядосах.

Не почти, аз бях ядосана,

защото се случи точно в средата
на тренировъчния сезон

и казах "Трябва да спечеля
Australian Open.

Не мога да летя до Рим."

Защото той искаше да ме заведе в Рим,

а аз казах "Не мога. Трябва да спечеля."

Ето толкова съсредоточена бях.

ГК: Това е момиче, което казва:
"Не, не мога да ида в Рим."

СУ: Наистина бях съсредоточена
върху постигането на целите си

и знаех, че има само един играч, чийто
успехи искам да задмина.

Исках да подобря рекорда на Щефи Граф

и това наистина значеше много за мен

и когато вложа съзнанието си в нещо,

аз съм наистина решена да го постигна

с цената на всичко.

ГК: Знаеш ли, каза нещо за себе си...

Чух те да казваш, че си пристрастена
към победата.

СУ: Да, така е.

ГК: Какво имаш предвид?

СУ: Чувствам, че да побеждавам е
супер пристрастяващо.

Веднъж усетиш ли го,

винаги искаш да го усетиш отново.

Когато спечелих първия си трофей,
бях едва 17 годишна,

но никога не забравих чувството

и чувствам, че всеки път когато спечеля,
искам да усетя

същото чувство,
както от първият си трофей.

Наистина е несравнимо.

И всичките тези години тренировки,

да си малко дете и да се състезаваш

и да побеждаваш, това е
прекрасно преживяване.

За себе си знам, че винаги
съм обичала това усещане

и очевидно не харесвам усещането
от загубата. Чувствам че...

ГК: Всъщност близките ти казват, че
ти не умееш да губиш.

СУ: Не съм от най-добрите губещи.

ГК: Че си много, много, много лош губещ.

Виж, никой атлет,
никой шампион не обича да губи

Това ми е ясно.

Но според близките ти, що се отнася
до губене, ти си много, много лоша в това.

(Смях)

СУ: Аз съм номер едно и в губенето,
само това мога да ти кажа.

(Смях)

(Аплодисменти)

ГК: Винаги ми е било любопитно за
отношенията между теб и Винъс,

понеже всеки, който те познава и
знае твоята история,

е наясно, че вие сте много близки

и че винаги давате всичко от себе си,
във всичко,

но често се чудя, дали когато
играете заедно

играеш под възможностите си, за да
ѝ отстъпиш

или играеш на 110%, защото
искаш да я победиш убедително.

По-трудно ли е да играеш с нея
или е по-лесно?

СУ: Да играя с нея, е
като да играя със себе си,

защото ние израстнахме, играейки
една с друга и тренирайки заедно.

И това беше нещо много трудно,

защото тя е най-големият ми опонент.

Тя е висока и бърза,

удря силно като мен, сервира като мен.

Все едно да играеш на стена.

ГК: Тя те познава.

СУ: Знае къде ще ударя топката,
още преди да го сторя.

Точно за това не е никак лесно,

но всичко се свежда до това,
че когато изляза на игрището

трябва да спра да мисля
и просто да си кажа:

"Знаеш ли какво?

Играя срещу страхотен състезател,
но днес трябва да съм по-добра.

Не ме интересува коя е, дали е сестра ми
или просто приятелка,

днес е денят, когато трябва да изляза
и да бъда по-добра

и трябва да го искам повече
от всеки друг в този момент

и по целия свят."

ГК: Значи, никога не сваляш гарда на
корта, дори когато играеш с Винъс?

Защото, знаеш, винаги е било
Винъс и Серина.

СУ: Да.

ГК: А сега, по-малката сестра
надмина по-голямата.

Изпитваш ли вина за това?

Изпитваш ли задоволство?

Тежко ли ти е заради това?

СУ: Не чувствам нищо подобно.

В моят живот, все още е и винаги
ще бъде Винъс и Серина.

Тя наистина е любовта на живота ми,
най-добрата ми приятелка, тя е

моята душевна половинка

Имам предвид...

Имаме снимки, на които тя ме бута,

снимки с много лошо качество,
иначе бих ги споделила,

на които тя ме бута в детска количка
на тенис корт

и тя винаги се е грижила за мен.

Аз харчех всичките си джобни за сладолед
и други неща,

а тя винаги ми даваше от своите
пари в училище

и се уверяваше, че аз ще се храня,
а за нея не оставаше

и точно такъв човек е тя,

откакто я познавам.

С нея взаимно се уважаваме
страшно много,

наистина много се обичаме

и аз мисля, че е важно хората да осъзнаят,
че можеш да бъдеш успял

и същевременно да имаш
една прекрасна връзка.

На корта сме смъртни врагове,

но щом си стиснем ръцете,
отново сме най-добри приятелки.

Ако съм загубила, може и да е
на следващия ден за мен,

но за Винъс...

(Смях)

ГК: И няма случаи на корта, когато
удариш топката

и казваш: "Това е за 7-ми клас,
когато ти дрън-дрън-дрън"?

Никога не сте имали такива моменти?

СУ: Струва ми се, че тя има
правото,

защото тя не ми е причинявала
нищо лошо,

но аз съм малката.
Аз съм по-малката сестра.

ГК: Серина, никога не ти е
правила нищо лошо? Наистина?

Аз имам три сестри и мога да се сетя
за лоши неща, които съм правила.

СУ: Освен ако не ми е промила мозъка,
за да забравя.

ГК: Не, но любовта ти към нея
е много чиста. Сигурна съм.

СУ: Така е.
ГК: Сигурна съм.

СУ: Възпитани сме да бъдем много близки

и наистина сме наистина близки.

Не само с нея.

Имам още три сестри и с всичките
винаги сме били много близки.

ГК: Преди състезание, вие двете
не се ли срещате,

за да кажете кое как ще стане?

СУ: Забавна история.
Преди Australian Open,

бяхме заедно в съблекалните

и аз винаги я дразня, затова взех
камерата си, докато тя се преобличаше.

Започнах да я снимам,
което е абсолютно неправилно,

а тя толкова ми се ядоса.

Каза: "Серина, спри!"
А аз просто се смеех.

Но такава е нашата връзка
и както вече казах,

щом стъпихме на корта,

сякаш вече бяхме смъртни врагове,

но щом напуснахме игрището, ние...

Това е, което е, защото
в края на краищата,

тя винаги ще бъде моя сестра

Аз няма да играя в Австралия след...

Кой знае, аз вече играя от цяла вечност,

но едва ли ще играя
след 50 години, например

За по-сигурно нека са 50 години

ГК: Не знам, Серина.
До момента не е имало някой като теб.

Като се замислиш,
досега не е имало никой,

който да е толкова специфичен
и да се състезава като теб,

да има доминантност като теб,
както и твоят контрол.

А докато растеше, казвала ли си:
"Такава искам да бъда"?

Защото сега момиченцата
гледат към теб

и казват: "Такава искам да бъда!"

Кой беше твоят "Искам да съм такава"?

СУ: Това е интересно, радвам се,
че повдигна въпроса.

Когато бях малка, винаги
исках да бъда най-добрата

и си казвах, че за да си най-добър,
трябва да подражаваш на най-добрите

и когато започнах да играя на турнири,
когато бях още млада,

срещах Щефи Граф,
срещах Моника Селеш,

срещах дори Пийт Сампрас,

и гледайки какво правят те,

забелязах, че Щефи и Моника

не говореха с много от
другите състезатели

и като че ли бяха сами за себе си,

бяха толкова съсредоточени,

наблюдавах и Пийт Сампрас
и техниките, които той прилагаше

и тогава мислех "Искам да правя същото!"

Това и направих и почувствах, че
за да бъдеш най-добър,

ако искаш да бъдеш най-добър,

трябва да бъдеш сред хората

и да наблюдаваш хора, които са
сред най-добрите,

защото няма да станеш най-добър,

ако гледаш някого, който не е
от най-високо ниво.

ГК: Говори се, че никой не
работи повече от теб

СУ: Аз съм много усърдна.
ГК: Така знам и аз.

СУ: Хората казват: "О, тя е
талантлива, атлетична."

Но не бях. Аз бях много
дребна за възрастта си.

Порастнах по-късно

и трябваше да работя много

и мисля, че една от причините, да се боря
и тренирам толкова много

е, че наистина бях
много, много малка.

ГК: Вероятно.

Но вече не си малка.

СУ: Не съм, вече съм голяма.

Но бях дребна в детството си,
незнайно защо.

Май Винъс е хапвала
всичката зърнена закуска.

ГК: Другото, за което хората говорят
е твоето тяло.

Твоето тяло кара и мъже, и жени
да се поизпотят.

Имам предвид, в добрия смисъл.

Доста се направи за твоето тяло.

То е произведение на изкуството.
То е мъжествено, божествено

никога преди не е имало нещо подобно.

Имала ли си проблеми с тялото си,
докато растеше?

Винаги ли си се чувствала добре
относно него?

СУ: Интересно е, когато си тинейджърка,

която израства пред обществото,

хората те следят много изкъсо

и като всяко момиче тинейджър,

определено не се чувствах добре
в тялото си.

Не го харесвах.

Не разбирах, защо имах мускули.

Спрях да вдигам тежести.

Реших, че няма да го правя.

Но когато спечелих US Open,

осъзнах, че моето тяло ми е помогнало
да постигна целите си и исках

да се чувствам щастлива с него

и вече го оценявах истински.

Винаги съм здрава.

Аз съм късметлийка
и преблагословена

и не само, че съм щастлива с тялото си,

но искам и други хора
и други млади момичета,

които са преживели това,
което и аз съм преживяла,

да бъдат щастливи със себе си.

Без значение какво казват -

мъжествено, друго,
много голямо или много малко -

аз съм добре, докато обичам себе си.

(Аплодисменти)

ГК: Знам, че научаваш много от победите,

но какво си научила от загубите?

СУ: Мразя да губя, но смятам,
че загубите ме доведоха до тук, днес.

Единствената причина да съм,
това което съм, са загубите ми,

а някои от тях са изключително болезнени,

но не бих върнала нито една от тях,

защото всеки път когато губя, ми отнема

наистина дълго време,
докато изгубя отново,

защото научвам много от загубата.

И окуражавам всеки, с когото говоря:

"Чуй, ако загубиш или нещо стане,

не в спорта - в бизнеса или в училище -

учи се от случилото се.

Не живей в миналото,
живей в настоящето

и не прави същите грешки в бъдеще."

Това е нещо, което винаги
опитвам да спазвам.

ГК: Сега планираш сватба,

кажи ми, това дестинационна
сватба ли ще бъде

или ще я направите във Флорида?

Как мислиш?

Голяма или малка?

СУ: Обмисляме средноголяма.
Не искаме да е прекалено голяма,

но после се сещаме, че не може да
не поканим този, и този, и този.

Затова мислим за нещо посредата
и просто обмисляме...

Аз съм забавен човек.
Надявам се да го разберете днес.

Не съм прекалено стегната.

ГК: И обичаш да танцуваш.

А следващата стъпка за Серина Уилямс е?

СУ: О, следващата стъпка,

очевидно ще имам бебе,

но ще остана във форма и после
ще се върна да играя тенис, ще

продължа и работата по колекцията ми.

Ще бъде много забавно!

ГК: Знаеш ли вече - момче или момиче?

СУ: Не знам. Но имам предчувствие.

Шансът е 50/50, но аз имам предчувствие.

ГК: Гейл е универсално име.

Каквото и да решите с Алексис,
ние сме с вас!

СУ: За което благодаря!
ГК: За нищо!

Аплодисменти, Серина Уилямс.
СУ: Благодаря ви много!

Благодаря на всички!

(Аплодисменти)