В първия сезон на "История на нещата"

разгледахме системата, която създава
твърде много неща

и твърде малко от това,
което наистина искаме.

Сега ще разгледаме историите, които стоят
зад "Историята на нещата".

В тях ще открием начините
да променим тази ситуация.

Добре дошли във втория сезон.

Откакто научих откъде всъщност
идват нещата ни

и как тази система задръства с боклук
хората и планетата,

се опитвам да измисля 
как да я променим.

Прочетох доста от тези!

"Сто начина да спасиш планетата, 
без да напускаш дома си",

"50 прости неща, които можеш да направиш,
за да спасиш Земята",

"Малката зелена книга за пазаруване".

Мислех, че в тях може да има отговори,

но всичките им съвети започват

с купуването на по-добри неща

и приключват с рециклирането на тези неща,
след като сме ги използвали.

Но когато става дума за промяна,

всички тези "зелени" съвети,

макар и да са навсякъде, 
имат някои сериозни недостатъци.

Според тях ако пазарувам по-разумно

и кажа на приятелите си да правят същото,
съм свършила моята работа,

а ако не купувам всички тези "еко" неща,

вината за унищожаването на планетата
е моя. (Сирени)

Чакайте малко! Вината е моя?

Не аз съм решила да сложа 
токсични продукти по рафтовете

или да позволя робския труд 
в заводите по света.

Не аз продавам електроника, която не може
да се поправи и трябва да се изхвърли.

Не съм избрала свят, в който някои могат
да си позволят да са "зелени",

оставяйки другите да бъдат
безотговорни унищожители на планетата.

Разбира се, когато пазаруваме,
трябва да купуваме

възможно "най-зелените" продукти,

но източникът на проблема 
не са неразумните купувачи,

а лошите политики и бизнес практики.

Затова решенията, от които се нуждаем,
не се продават в магазина.

Ако наистина искаме да променим света,

не може да говорим само
за избора на потребителите.

Истинската промяна настъпва, когато 
заедно настояваме за работещи правила.

Да, важно е да се опитваме 
да бъдем "зелени".

Както казва Ганди: "Бъди промяната."

Личният ни пример показва на нас 
и на другите, че ни е грижа.

Така че това е страхотно начало...

но е ужасно, ако спрем дотук.

Щяхме ли да знаем кой е Ганди,
ако той само

бе ушил собствените си дрехи и зачакал
британците да напуснат Индия?

Тогава как се прави голяма промяна?

За отговора на този въпрос се обърнах
към историята на Ганди,

на борбата срещу апартейда, движението за
граждански права в САЩ

и победите на еколозите 
през 70-те години на 20 в.

Те не само са настоявали хората
да променят всекидневните си решения,

те са променили правилата на играта.

Открих три общи неща в случаите,

когато хората, обединени, 
наистина променят света.

Първо, те споделят една голяма идея
за подобряването на нещата,

не просто малко подобрение 
за няколко човека,

а голяма разлика за всички,

Те не "закърпват" краищата,

а се захващат със същината на проблема.

Дори когато това значи да се промени 
система, която не иска

да бъде променена и може
да бъде плашеща.

Милиони от нас вече споделят една голяма
идея за подобряването на нещата.

Вместо тази остаряла икономика с фокус
върху корпоративните печалби,

искаме нова икономика, която поставя на 
първо място безопасните продукти,

щастливите хора и здравето на планетата.

Не трябва ли това да е 
целта на икономиката?

Да се опитваме да сме "еко"
при сегашната система

е като да плуваме
срещу течението,

което ни тласка в другата посока.

Но ако променим икономическите си 
приоритети,

можем да променим течението, така че 
да е най-лесно да вършим правилните неща.

Второ, милионите обикновени хора, 
извършили тези необикновени промени,

не са се опитвали да ги постигнат сами.

Те не са казали: "Ще бъда по-отговорен."

Казали са: "Ще работим заедно, 
докато решим проблема."

Днес е много по-лесно
да работим заедно.

Колко ли е било трудно да разпространиш
посланието си в цяла Индия през 30-те?

Сега можем да го направим 
за секунда!

И последно, тези движения 
са успели да променят нещата,

защото са "впрегнали" заедно идеята 
и решимостта си

и след това са предприели действия.

Знаете ли, че когато Мартин Лутър Кинг 
организира похода си до Вашингтон,

той има подкрепата на по-малко
от една четвърт от американците?

Но това е било достатъчно за промяна,

защото поддръжниците му 
предприемат действия!

Днес 74% от американците подкрепят
законите срещу токсични химикали.

83% искат закони за чиста енергия.

85% смятат, че компаниите трябва да имат
по-малко влияние в правителството.

Имаме голямата идея и решимостта,

но още не сме ги превърнали 
в мащабни действия.

Липсва ни само това парче от пъзела.

Да го направим!

За истинска промяна са нужни 
всякакви хора, не само протестиращи.

Когато осъзнаеш в какво си добър и
какво обичаш да правиш,

включването не е толкова трудно.

По-доброто бъдеще се нуждае от всичко,
което можеш да предложиш.

Запитай се: 
"Каква промяна мога да направя?"

Нуждаем се от:

изследователи, хора, които 
да отговарят за комуникациите,

строители...

На storyofstuff.org можеш да разгледаш
видовете промени

и да откриеш първата си - или следваща -
стъпка за действие.

Гражданската отговорност започва с
гласуването.

Това е нещо основно, което всеки просто 
трябва да прави,

но нещата стават много по-вълнуващи
и забавни,

когато използваме способностите 
и интересите си,

за да работим заедно с хиляди други хора.

Знам, че промяната на цяла икономическка 
система е огромно предизвикателство.

Не е лесно да се види ясно пътят,

който трябва да извървим, 
и няма такова нещо

като 10 прости неща, които да направим, 
без да ставаме от дивана.

Но пътят не е бил съвсем ясен и за всички
тези хора.

Мартин Лутър Кинг казва: "Вярата е да 
направиш първата крачка,

дори да не виждаш цялата стълба."

Те са работили много, за да се организират.

Упражнявали са малките действия, 
които са укрепвали силата им,

и са се придържали към голямата си идея.

И когато моментът настъпил, били готови.

И ние трябва да сме готови

за промяна и да напишем
следващата глава от "История на нещата".