Знам какво си мислите: "На този защо са му дали да седне?" Защото водя радио програма. (Музика) Разказвам радио истории за дизайн и правя репортажи за какво ли не: сгради и четки за зъби, и талисмани, и намиране на пътя, и шрифтове. Мисията ми е да въвлека хората в дизайн, който е важен за тях, така че да започнат да обръщат внимание на всички негови форми. Когато дешифрираш света, бидейки съсредоточен в дизайна, светът става някак си вълшебен. Вместо да виждаш неработещите неща, виждаш всички малки частички гениалност, над които анонимен дизайнер се е потил, за да направи живота ни по-добър. Това по същество е определението за дизайн: да прави живота по-добър и да носи наслада. Малко са нещата, които ми носят по-голяма наслада от едно добре проектирано знаме. (Смях) (Ръкопляскане) Да! Честита петдесета годишнина на знамето ти, Канада! Красиво е, златен стандарт. Обичам го. Аз съм донякъде обсебен от знамената. Понякога повдигам въпроса за знамената и хората около мен ме отрязват: "Знамената не ме интересуват", но все пак започваме да говорим за знамена и, повярвайте ми, 100 процента от хората държат на знамената. Има нещо в тях, което просто провокира емоции в нас. Семейството ми опакова коледните подаръци в хартия на знамена тази година, включително тази синя подаръчна торбичка, която е като знамето на Шотландия. Качих тази снимка онлайн и, разбира се, след няколко минути някой вече беше оставил коментар: "Можеш да вземеш този шотландски хикс и да си го завреш в задника." (Смях) Виждате ли, хората се разпалват от знамена, нали? Това просто е така. Това, което ми харесва в тях, е че щом веднъж разбереш принципите на дизайна им, защо едно знаме е добро и защо - не, ще можеш да разбереш дизайна на почти всичко. Така че това, което ще направя тук, е да стартирам епизод от моето радио предаване, "99 процента невидимо", и да го проведа тук на сцената, така че когато натисна бутон тук - Глас: "З за Звук" - Роман Марс: ще чувате звук, и така, всеки път щом чуете звук или глас или част от мелодия, ще е, защото съм натиснал бутон. Глас: "Зззззззвук". РМ: Добре, разбрахте, нали? Да започваме. Три, две. Това е "99 процента невидимо". Аз съм Роман Марс. Разказвач: Петте основни правила в дизайна на знамена. Роман Марс: Според Северноамериканската вексилоложка асоциация. Вексилоложка. Тед Кей: Вексилологията е наука за знамената. РМ: Второто "ЛОЛ" е това, заради което звучи странно. Разказвач: Номер 1: не усложнявай нещата. Знамето да е така простичко, че дете да може да го нарисува по памет. РМ: Преди да се преместя в Чикаго през 2005, дори не знаех, че градовете имат знамена. ТК: Големите градове имат знамена. РМ: Ами, не знаех това. Това е Тед Кей, между другото. ТК: Здравейте. РМ: Той е експерт по знамената. Той е един страхотен човек. ТК: Аз съм Тед Кей, редактирал съм научен журнал, изучаващ знамената, а в момента работя с асоциацията в Портланд и със Северноамериканската вексилоложка асоциация. РМ: Тед на практика е написал книгата за дизайн на знамена. Разказвач: "Добро знаме, лошо знаме". РМ: По-скоро памфлет. Дълга е около 16 страници. ТК: Да, нарича се: "Добро знаме, лошо знаме: как да проектираме страхотно знаме." РМ: Първото градско знаме, което открих, бе в Чикаго и беше прелестно: бяло поле, две сини хоризонтални линии, и четири звезди с по шест лъча в средата. Разказвач: Номер 2: използвайте смислена символика. ТК: Сините линии представляват вода, реката и езерото. Разказвач: Изображенията, цветовете и графиките трябва да имат символика. ТК: Червените звезди символизират важни събития от историята на Чикаго. РМ: Откриването на Форт Диърборн в бъдещото разположение на Чикаго, Големият чикагски пожар, Чикагското световно изложение, свързвано с увеселителен парк "Белия град", и световното изложение "Век на прогреса", което никой не помни. Разказвач: Трето, два-три основни цвята. ТК: Основното правило при цветовете е да се използват два до три цвята от стандартната цветова палитра: червено, бяло, синьо, зелено, жълто и черно. РМ: Дизайнът на чикагското знаме е напълно разпространен из целия град. Знамето е навсякъде, всяка общинска сграда издига знамето. Ует Моузър: На всяка пресечка има поне по един магазин, около мястото, където работя, който продава брандирана с флага продукция. РМ: Това е Ует Моузър от сп. Чикаго. УМ: Днес например отидох на фризьор и, когато седнах на стола, видях чикагското знаме на кутията, в която фризьорът държеше инструментите, а в огледалото виждах знамето на стената зад мен. На тръгване се разминах с мъж, който имаше значка със знамето на раницата си. РМ: Адаптивен дизайн, лесен за съчетаване. Звездите с шест лъча по конкретно могат да се видят къде ли не. УМ: Кафето, което си купих онзи ден, имаше чикагска звезда отпред. РМ: Това е отличителен символ на гордостта на Чикаго. ТК: Когато полицейски служител или пожарникар загине в Чикаго, често на ковчега не се поставя знамето на САЩ. Може да се постави знамето на Чикаго. Ето колко дълбоко знамето е навлязло в градския образ на Чикаго. РМ: Хората просто обичат Чикаго и затова обичат знамето си. А си мисля и, че хората обичат Чикаго още повече, защото знамето му е толкова готино. ТК: Положително взаимодействие между страхотен символизъм и гражданска гордост. РМ: Когато се върнах в Сан Франциско през 2008, проучих знамето му, защото никога не го бях виждал през осемте години, в които бях живял там. И открих, че за съжаление, го няма никъде. (Смях) Знам. И мен ме боли. (Смях) ТК: Нека започнем от първото правило. Разказвач: Първо, не усложнявайте нещата. ТК: Изчистен дизайн. Разказвач: Знамето да е така просто, че дете да може да го нарисува по памет. ТК: Това е едно сравнително сложно знаме. РМ: Да видим. Основният компонент в знамето на Сан Франциско е фениксът, символизиращ града, издигащ се от прахта след опустошителните пожари след 1850. ТК: Мощен символ на Сан Франциско. РМ: Аз всъщност не разбирам феникса. Дизайнът изглежда хем прекалено груб, хем в същото време прекалено детайлен, което и да сте целели, е нямало да успеете да постигнете. Просто изглежда зле от разстояние, но дълбокото значение поставя този елемент в графата с плюсове. Фонът зад феникса е преобладаващо бял, а около него има дебела златна рамка. ТК: Което е много атрактивен елемент от дизайна. РМ: Мисля, че става. Но... (Смях) тук стигаме до голямото "Не" в дизайна на флагове. Разказвач: Номер 4: без текст или печати. Никога не използвайте такива от какъвто и да е вид. РМ: Под феникса има мото върху лента, което се превежда като: "Злато в мира, желязо във войната", плюс - и това е основния проблем - има надпис Сан Франциско най-отдолу. ТК: Ако има нужда да пишете името на това, което символизира знамето, символиката ви се е провалила. (Смях) (Ръкопляскане) РМ: Американското знаме няма надпис "САЩ" отпред. Всъщност, знамената на държавите обикновено са сполучливи. Свалям шапка например на Южна Африка, Турция, Израел, Сомалия, Япония, Гамбия. Има много наистина страхотни знамена на държави, но те спазват принципите на добрия дизайн, тъй като се правят на високо ниво. Играят на международната сцена. Но градските, общинските и областните знамена са друго нещо. (Смях) Има напаст от лоши знамена и тя трябва да бъде спряна. (Смях) (Ръкопляскане) Това е истината и това е предизвикателството. Първата стъпка е да забележим че имаме проблем. Много хора имат склонност да мислят, че добрият дизайн е въпрос просто на добър вкус, и честно казано, понякога наистина е, но понякога не е. Ето пълния списък с правила за добър дизайн на асоциацията. Разказвач: Петте основни правила в дизайна на знамена. Номер 1. ТК: Не усложнявайте нещата. Разказвач: Номер 2. ТК: Смислена символика. Разказвач: Номер 3. ТК: Два до три основни цвята. Разказвач: Номер 4. ТК: Без текст или печати. Разказвач: Никога не поставяйте текст. ТК: Защото не се чете отдалеч. Разказвач: Номер 5. ТК: Отличавайте се. РМ: Всички най-добри знамена спазват тези правила. И както казах преди, повечето държавни знамена са ок. Но ето какво: Ако покажете този списък с правила на дизайнер на каквото и да е, той ще каже, че тези правила - опростеност, дълбок замисъл, малко цветове и внимателния им подбор, уникалност, липса на нечетливи надписи - всички тези правила важат и за него. Но за съжаление, добрите правила в дизайна рядко се спазват при знамената на американските градове. Най-големият ни проблем изглежда е правило номер 4. Просто не можем да се спрем да не слагаме имената си на знамената или миниатюрните градски печати с дребни надписи върху тях. Ето проблема с градските печати: те са проектирани да бъдат поставяни върху лист хартия, където могат да бъдат прочетени, не на веещи се от вятъра знамена на 30 метра разстояние от нас. Ето още няколко знамена. Вексилолозите наричат тези ПВЧ: печат върху чаршаф - (Смях) - и ако не можете да кажете на кой град принадлежат, да, точно това е проблемът, освен за Анахайм, очевидно. Те са поправили проблема. (Смях) Тези знамена се срещат навсякъде из САЩ. Европейският еквивалент на градските печати са гербовете, а от тях можем да научим урок как нещата са направени правилно. И така, това е гербът на Амстердам. Сега, ако това беше американски град, знамето сигурно щеше да изглежда така. Да, ясно ви е. (Смях) Но вместо това, знамето на Амстердам изглежда така. Вместо да пльоцнат целия герб върху едноцветен фон и да напишат "Амстердам" отдолу, използват само ключовите елементи от герба, това е частта от щита, и я претворяват в най-якото градско знаме на света. (Смях) (Ръкопляскане) И точно защото е толкова яко, това знаме се среща навсякъде из Амстердам, точно както се ползва и знамето на Чикаго. Макар знамената тип печат върху чаршаф да са особено болезнени и обидни за мен, нищо не може да те подготви за една от най-големите катастрофи в историята на вексилологията. Готови ли сте? Това е знамето на Милуоки, Уисконсин. (Смях) Отличително е, това им го признавам. Стив Кодис: Избрано е през 1955г. РМ: Градът организирал конкурс и събрал доста кандидатури с какви ли не различни дизайни. СК: Един от членовете на градския съвет, Фред Стефан, сглобил наедно части от различните кандидатури, за да получи това, което днес е знамето на Милуоки. РМ: Това е кухненско перде. Има огромно зъбно колело, символизиращо индустрията, има кораб, представляващ пристанището, огромен наръч пшеница, отдаващ почит на пивоварството в района. Пълна каша, която Стив Кодис, графичен дизайнер от Милуоки, иска да оправи. СК: Наистина е ужасно. Грешка от страна на градската управа, меко казано. РМ: Но това, заради което знамето разбива всички класации и се доближава до ръба на пародията, е че има и снимка на знамето на полка на Милуоки от гражданската война. СК: Това е последният елемент в знамето, който го прави да изглежда още по-нелепо. Това, че има снимка на знаме върху знамето на Милуоки. РМ: Върху знамето. Върха! (Смях) Да. (Музика) Милуоки е прекрасен град. Бил съм там. Обожавам града. Най-депресиращото нещо в знамето, обаче, е че са били организирани два огромни конкурса за редизайн. Последният е бил проведен през 2001. Били са получени 105 кандидатури. ТК: Но накрая членовете на борда на изкуствата в Милуоки са решили, че нито една от кандидатурите не е достойна да се вее над града. РМ: Не са постигнали съгласие да променят това нещо! (Смях) Това е достатъчно да те накара да мислиш, че добрият дизайн и демокрацията просто не вървят заедно. Но Стив Кодис ще опита още веднъж да промени дизайна на знамето на Милуоки. СК: Вярвам, че Милуоки е страхотен град. Всеки велик град заслужава и страхотно знаме. РМ: Стив още не е готов да покаже дизайна. Едно от изискванията за правене на такива предложения е да убедиш тези, които трябва, и после да разкриваш дизайна си. Но ето какъв е номерът: Ако искате да направите страхотно знаме, яко знаме като това на Чикаго или област Колумбия, чието знаме също е върха, започнете, като нарисувате правоъгълник с размери 2,5 на 4 см върху лист хартия. Дизайнът ви трябва да се побере в този правоъгълник. Ето защо. ТК: Знаме с големина метър на метър и половина, закачено на стълб на разстояние от 30 метра, се вижда със същите размери отдалеч, като правоъгълник, голям 2,5 на 4 см, гледан от 40 см разстояние от очите. Ще бъдете изненадани колко завладяващ и изчистен може да бъде дизайна ви, когато си поставите това ограничение. РМ: Междувременно да се върнем към Сан Франциско. Има ли нещо, което да можем да направим? ТК: Обичам да казвам, че във всяко ужасно знаме има добро, опитващо се да излезе на бял свят. (Смях) Ще подобрим знамето на Сан Франциско, като махнем мотото, защото не може да се чете от разстояние. Махаме и името, а рамката правим по-дебела, за да е по-отличителна част от знамето. И аз просто бих взел феникса и бих го направил голям и централен елемент в средата на знамето. РМ: Но сегашният феникс трябва да си ходи. ТК: Бих опростил или стилизирал феникса. Ще обрисувам голяма птица с широки криле, издигаща се от пламъците. Ще подчертая тези пламъци. РМ: Това знаме на Сан Франциско е направено от Франк Кимеро, съгласно предложенията на Тед Кей. Не знам какво би направил, ако нямаше ограничения и не следваше тези насоки. Радио и интернет фенове са ме чували да говоря за ужасни знамена. Изпращали са ми техни предложения за дизайн. Това е от Нийл Мъсет. И двата дизайна са толкова по-добри. И мисля, че ако бъдат възприети, ще ги виждам навсякъде из града. По време на акцията ми да направя знамената по света по-красиви много слушатели се заеха да променят дизайна на техните знамена и да потърсят възможност новите дизайни да бъдат официално приети. (Музика) Видите ли знамето на града си и го харесате, развейте го, дори ако нарушава едно или две правила за дизайн. Не ме интересува. Но ако не виждате знамето никъде, може би не съществува, а може и да го има, но да е ужасно, и ви призовавам да се присъедините към усилията ни да променим това. И докато все повече от нас се преселват в градовете, градското знаме ще се превръща не само в символ на град, като локация, но и ще бъде символ на това как градът възприема дизайна сам по себе си, особено днес, когато хората започват да обръщат повече внимание на дизайна. Мисля, че осъзнаването му е в своя пик. Едно добре конструирано знаме може да бъде индикатор на това как градът подхожда към дизайна на действащите си системи: системата му за градски транспорт, парковете му, градските означения. Това може да изглежда незначително, но не е. ТК: Често, когато от градската управа кажат: "Имаме по-важни задачи от това да се тревожим за знамето на града", моят отговор е: "Ако имахте страхотно знаме на града, щяхте да имате символ, около който хората да се събират, за да се заемат с тези по-важни неща." РМ: Виждал съм от първа ръка какво прави едно добро знаме, това на Чикаго. Бракът между добрия дизайн и градската гордост е нещо, което трябва да се случва на повече места. Най-хубавото у градските знамена е, че ние ги притежаваме. Те са източник на комуникация, един публично притежаван визуален език на общността. Когато са направени добре, могат да бъдат съчетавани и адаптирани и са наистина мощен инструмент. Можем да контролираме брандинга и графичната визия на градовете си с едно добро знаме, а вместо това, имайки лоши знамена, които не ползваме, отстъпваме територията на спортни отбори, търговски камари и туристически сдружения. Спортните отбори могат да напуснат и да разбият сърцата ни. А освен това, някои от нас не се интересуват от спорт. Туристическите кампании понякога изглеждат доста евтино. Но едно страхотно градско знаме е нещо, което представлява града за населението му и населението му пред останалия свят. Когато това знаме е нещо красиво, тези връзка се превръща в нещо красиво. Може би всички знамена могат да бъдат вдъхновяващи като знамето на Хонг Конг или това на Портланд, или на Трондхайм, и можем да се освободим от ужасните знамена като това на Сан Франциско, на Милуоки, на Сидър Рапидс, и накрая, когато приключим, можем да направим нещо и за Покатело, Айдахо, което е определено от Северноамериканската вексилоложка асоциация за най-лошото градско знаме в Северна Америка. (Смях) (Ръкопляскане) Да. Това нещо има символ за запазена марка на него, хора. (Смях) Боли ме, само като го гледам. Много благодаря, че бяхте мои слушатели. (Ръкопляскане) ["Музика: Melodium (@melodiumbox) и Кийгън ДеВит (@keegandewitt)"]